Избраният коментар днес е по повод текста на наша читателка, засягащ възпитанието на децата Синдромът на отсъстващите родители:
Прекалено "хау ту" ми идва статията. Понякога се чудя как точно става това с гледането толкова напред в бъдещето... Тези са ми ясни - те ще станат еди какви си... Онези и те са ми ясни...
Децата (по-голямата част от тях) се изграждат като личности въпреки родителите си - не благодарение на тях. И който твърди, че е човекът в когото се е превърнал само и единствено благодарение на мама и тате лъже мен, себе си или и двама ни. В момента, в който подцениш интелигентността на детето си и започнеш да гледаш на него със съжаление в стил "ооо, милото, то нищо не разбира" можеш да забравиш, че то ще те чуе за каквото и да било.
Никой не обича да бъде поучаван. Дай възможност на човекът сам да стигне до своите истини - и аз не слушам чалга, но за да не я слуша детето ми не бих му забранила. Бих му предложила други варианти. Ако се върне на нея - значи просто това му харесва.
Всеки човек е самостоятелна личност и има право да бъде такъв - без значение дали е на 3, на 13 или на 53 години.
