Колко омраза може да има в един мопс, вдигащ лапичка, докато хилещият му се стопанин подава команда "Sieg Heil"? Една шега на шотландския комик Марк Мичан може да го вкара в затвора, заради "всяване на омраза и антисемитизъм".
Май обществото стигна дотук, че да осъди някого, защото има черно чувство за хумор и шегите му са засегнали някого... По-голяма цензура от това, здраве му кажи. Но не можем да кажем, че това е било неочаквано.
В последните няколко години идеята за хумора сякаш доста се измени. От претенции да не се засегне една, втора, трета и т.н. обществени групи вече шегите трябва да бъдат внимателни, нежни към всички, не агресивни и ако може директно стерилен. Нещо като виц на Къци, но по-неутрален. А за черен хумор тотално забравете...
В миналото, когато владетелите са имали абсолютната власт върху живота на поданиците си, шутовете са били тези, които през шеги са казвали истината, показвали са гротеската и са осмивали грозното. Сега в условията на демокрация и право на глас хуморът е изтикан там, където няма да пречи и да засегне никого.
Но и самото ни време е такова - чувствително и лесно ранимо. И тук не говорим само за онези малцинствени групи, които по принцип политическата коректност защитава.
От всички части на политическия спектър се чувстват по една или друга причина засегнати от хумора, ако по някаква случайност някой вземе, че се пошегува с тях или с нещо близо до тях.
Проблемът в случая идва най-вече от това, че самото възприятие за шегите и сатирата се промени. От начин да осмееш това, което смяташ за недъгаво в държавата, обществото, времето и т.н., те се превърнаха в начин да се унизиш и да уязвиш противниците си - оръжие за нападение, с което дискредитираш.
Хуморът се смеси със злоба и с желание да "удариш" някого, така че да го заболи. Оттук идва и цялата тази ранимост и перманентна защитна поза. Дебнене и изчакване другата страна нещо да сбърка, за да бъде засипана с ядливи забележки и иронични коментарчета.
Оттук и контраударът. В един момент социалните мрежи предоставиха на засегнатите страни силата на докладването на профили.
Видиш нещо, което не ти хареса, което ти идва обидно - и докладваш. Всяка що годе обособена "идеологична група си ги има тези персонажи".
И тъй като алгоритмите на Facebook са "особено съвършени", те не взимат под внимание контекста, какво реално е казано или показано, и в голяма степен от случаите се стига до временен бан. Така в един момент се стигна до организиране на групи за докладване на определено съдържание и то не само на наистина обидно и нарушаващо правилата на социалната мрежа, а всякакви "неудобни" за някого профили и публикации.
Цялата тази игра на хапливи подмятания, на размяна на обидни шегички и докладвания в социалните мрежи води до отравяне на самата атмосфера на шеги, които не са реално смешни и на вечно обидени противници.
И това е само едно от израженията на целия този проблем. Превръщането на хумора като форма за отмъщение, отнема силата му като сатира. Превръща го в нещо ялово и грозно, което води само до вгорчаване на ситуацията и още повече разделение.
За да стигнем накрая до момента, в който една шега се дава под съд, защото някой се е почувствал дълбоко обиден. А Марк Мичан в крайна сметка може да попадне в затвора, защото е решил да дразни приятелката си като дресира малкия си мопс да вдига лапичка, когато чуе "Sieg Heil".
Една от най-големите сили на смеха и на шегите са да събират хората, да преодоляват различията. Не случайно вицът е най-добрият начин да разчупиш леда. И ако въобще има нещо останало от тази свобода на словото, преди тя да се е превърнала в пълна анархия, това е правото да се шегуваме.
Дори и шегите да са тъпи. Дори и черният хумор да горчи на някого.
"Но не можем да не кажем, че това е било неочаквано." Трите "не"-та са в повече. Или второто или третото "не" трябва да отпадне. А може и трите да ги няма.
"Но не можем да кажем, че това е било неочаквано." А така, избра си вариант. Обаче няма "Мерси, паяк".
Понеже стана дума и за миналите векове ето и един исторически факт. Тълкувайте го както искате. Френският крал Луи-14 хвърлил в затвора своя царедворец някой си Франсиз Селдан,където човекът престоял в единична килия седемдесет,(70),години!!! Какво е било престъплението му? Пошегувал се с плешивостта на краля. Та както изглежда и положението с хумора сред народа опира да властимащите...
Ако вземете да напишете една статия по подобен проблем, в която разглеждате въпросния в дълбочина, цена нема да имате. Това горе са купища общи приказки и, макар да съм съгласен с изказаната теза, хич не ми харесва как сте я изложили и защитили. Можехте, например, да дадете линк към видеото, за да стане ясно, че Данкула не е направил тъпата шега от любов към Хитлер или омраза към евреите и в самото начало директно си казва, че е тренирал кучето така, защото това е най-неприятното нещо, за което се е сетил: https://www.youtube.com/watch?v=UD_QlnY8Ggg Можехте да дадете линк към реакцията на Джонатан Пай, след като Данкула беше осъден: https://www.youtube.com/watch?v=ti2bVS40cz0 Струва си да се види, плюс, че, макар да е няма и пет минути комедийно видео, разглежда проблема доста по-дълбоко от вашата статия. Можехте да споменете реакцията на Рики Жерве. Струва си да се прочете. Можехте да споменете факта, че когато Данкула публикува това видео, в Ютуб има само осем абоната, както и че видеото събира милиони гледания едва след като някой го поства в Редит. Можехте да споменете, че Ютуб има механизми за справяне с обидни видеа - демонетизиране, триене, скриване, банване на акаунти и прочие - но никой от трите милиона човека, видели видеото (лол, как звучи това), не си е направил труда да го докладва като нещо нередно. Можехте и да споменете, че в Европа, всъщност, свободата на словото не е гарантирана по конституция като в Щатите. Можехте ей така, като контрапункт, да споменете ето това дело, заведено от правителството на нацистка Германия: http://www.bbc.com/news/world-europe-12139150 Можехте да споменете много работи.
В България свободата на словото е гарантирана от конституцията и уволниха един зам министър за един глупав жест от преди 10г. И то без да каже дума. В САЩ, където е още по-гарантирана, уволниха една жена за показан среден пръст. Пак без да каже дума. Уволниха и един компютърен специалист за няколко е-мейла. Изобщо, тия гаранции май са като гаранциите на КТБ. И никоя конституция не гарантира свобода СЛЕД словото. Гаранции имаше и през социализъма: Критикувай смело и стягай багажа за село.
Мен лично повече ме притеснява, че не остана нищо свято и нещо не взема на сериозно (да не се бърка с прекалено сериозно, което е другата крайност). И така закона за отрицание на отрицанието в действие, ако едно време хумора е бил средство срещу властимащите, сега суверен е народа. ...а който иска нещо повече да си спомни началото на Псалом 1 - Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи...
"Какво, по дяволите, стана с хумора" Нищо не е станало, не знаете къде да го намерите. Удхаус, Дъглас Адамс и Тери Пратчет са добро начало на търсенето и откриването.
deaf | 24.03.2018 20:04 "един исторически факт... Френският крал Луи-14 хвърлил в затвора своя царедворец някой си Франсиз Селдан,където човекът престоял в единична килия седемдесет,(70),години!!! Какво е било престъплението му? Пошегувал се с плешивостта на краля." Има такъв факт, но е доста по-различен. Франсиз Селдон не е бил царедворец, а ирландски ученик във френски йезуитски колеж. Учителите му преподавали, че кралят е над Господ. Един ден Луи XIV посетил колежа и Селдон залепил плакат, който осмива тези възгледи на йезуитите. Не знам как е изглеждал плакактът (Луи XIV наистина още като млад започнал да оплешивява и това било известно). Кралят се почувствал засегнат и арестували ученика. Престоял в затвора някъде към 30 години, а не 70. Освободен бил заради усилията на някакъв йезуитски свещеник, който се договорил, че в отплата ще получи почти цялото му богатство (Селдон бил богат наследник). Така че явно става дума за политическа сатира, а не за обикновен хумор. Което вече обяснява дългия затвор.