Могат ли животни да бъдат автори на произведения? Следва ли стоящите доста високо в еволюционната пирамида примати да бъдат третирани по-различно от други животни, тъй като (поне в чисто биологичен план) притежават определени белези, които ги поставят доста близо до хората? Изобщо, възникват ли авторски права върху определено произведение, ако същото е „създадено" не от човек, а от човекоподобна маймуна? Не е ли по-правилно такива произведения да не привличат авторскоправна закрила, а да бъдат общодостъпни? Но няма ли тогава да се отнесем крайно несправедливо към приматите, щом не само не признаваме възникналото в тяхна полза авторско право, ами едва ли не го „подаряваме" на някакъв си паразитиращ наоколо им човек? И ако в определени случаи приматите следва да се третират като автори, то кой би трябвало да упражнява правата им в този чужд за тях човешко-капиталистически свят?
Тези и други подобни въпроси са занимавали първо федералния съд за района на Северна Калифорния и след това апелативния съд за деветия федерален окръг в САЩ, без обаче да достигнат до еднозначен и гарантиращ правната сигурност съдебен акт заради решението на „ищеца" и ответника все пак да уредят спора си с извънсъдебно споразумение.
За какво става дума?
Някъде през 2008 г. фотографът Дейвид Слейтър е в джунглите на Индонезия на лов за интересни фотомоменти. По собствените му изявления е целял да аранжира ситуация, в която първо да се „сприятели" с група макаци, да остави камерата си настрана, след което да ги мотивира да си играят с нея, така че като краен резултат да възникне снимка, направена от някоя от маймуните. Това се и случва, след като един от макаците, впоследствие наречен „Наруто", взема камерата в ръце и действително успява да си направи няколко селфита.
По-късно Дейвид Слейтър публикува снимките, като от 2011 г. (вероятно заради вече достатъчно добре разработените към този момент мобилни комуникации и социални мрежи) те започват да се разпространяват като пожар в изсъхнала гора. В някакъв момент снимките се появяват и в Уикипедия, което отключва дебата за авторските права върху тях. Слейтър, разбира се, твърди, че принадлежат единствено и само нему, докато от Уикипедия твърдят, че след като ги е направила маймуна, то авторски права върху тях няма. Така възникналите фотографии трябва да са общодостъпни, поради което и няма пречка да бъдат качени на страница в потребителската енциклопедия.
Насред спора между Слейтър и Уикипедия изневиделица се появява неправителствената организация за защита на животните „People for the ethical treatment of animals" (PETA), която решава да оспори авторството на Слейтър и да постигне съдебно решение в полза на макака Наруто.
Как решава първоинстанционният съд?
С решението си федералният районен съд за района на Северна Калифорния отхвърля иска на природозащитниците на чисто процесуални основания, тъй като счита, че Наруто не може да бъде ищец и съответно да е упълномощил адвокат.
Интересно е разсъждението на съдия Orric, който приема, че носители на авторски права могат да бъдат само „лица" (persons) или „човешки същества" (human beings). Той също така не е съгласен с твърдението на PETA, че в публичното пространство съществувало голямо търсене за изкуство, създадено от животни. Ако това наистина е така, пише в решението си Orrick, то ищците следва да убедят Конгреса на САЩ да приеме съответно законодателство.
Какво се случва пред апелативния съд?
Решението е обжалвано и от PETA, и от Слейтър, но в края на краищата страните се споразумяват. PETA признава авторството върху процесните фотографии на Слейтър, който на свой ред приема да дарява 25% от приходите от снимките за благотворителност, насочена към опазване на природния хабитат на макаците в Индонезия.
С това въпросът решен ли е окончателно?
Да, но само inter partes, т. е. единствено между страните по делото.
На практика няма ясен отговор дали Слейтър е автор с последствието, че единствен има правомощието да се разпорежда с икономическата съдба на фотографиите. Докато аз нямам съмнение, че фотографът е сторил всичко необходимо, за да изпълни англо-американското изискване за оригиналност и авторство (originality threshold), тъй като е аранжирал ситуацията, разположил камерите в определен порядък, мотивирал макаците да си играят с тях, така че в крайна сметка те да действат като негови „удължени ръце", то на дневен ред продължава да стои възможното възражение, че маймунските снимки трябва да са общодостъпни като public domain.
Как биха стояли нещата у нас?
В България Законът за лицата и семейството (ЗЛС) не съдържа изрично определение на термина „физическо лице", нито го поставя наравно с „човешко същество". Слава Богу, имаме и Закон за защита на животните (ЗЗЖ), от който, ако не друго, поне можем да научим, че лице не е тъждествено на животно.
Това се връзва и с възможно най-основната и присъща за концепцията на авторското право идея, че творческата дейност по своята същност е интелектуална и като такава е типична само за хората.
Следователно, ако животно на територията на България успее да заснеме фотография по примера на макака Наруто, то същото по всяка вероятност не би било признато за неин автор.
Нещо като обобщение
Връщайки се към основната тема, излиза, че Наруто няма авторски права, но той и събратята му ще получават 25% от приходите, които фотографът успее да реализира от снимките. Слейтър е автор и има всички произтичащи от това права, но същото му се признава само от Наруто и представлявалите го пред 2 съдебни инстанции защитници на животните от PETA. На този фон всякакви трети лица, включително US Copyright Office и Уикипедия, се подхилкват технично и третират фотографиите като общодостъпни.
Както и да го погледнем - monkey business отвсякъде.
Текстът е публикуван със съкращения от блога на Емил А. Георгиев De Libertate Iuris Digitalis.
