Бунтът на вечния тийнейджър

На 20 февруари 1967 г. в един обикновен американски град, в един обикновен американски щат се ражда едно необикновено момче, момче, което около 20 години след това ще остави такава ярка следа в историята на музиката, че името му ще се помни още десетилетия наред, а песните му ще бъдат сред най-ядосаните химни на младежкия гняв.

Преди този си успех обаче Кърт Кобейн е един проблемен тийнейджър, който преживява доста тежко развода на родителите си и вторите им бракове.

От щастливото и жизнерадостно дете, което обича да рисува и да ходи с баща си на бейзболни мачове, той се превръща в ядосан младеж, който преувеличава историите си, за покаже не толкова как са се случили нещата, колкото как се е чувствал в момента, когато са се случвали.

Въпреки това Кърт е от онзи тип хора, които още от деца имат уникалния талант да привличат хората около себе си. Не по-малък обаче е и талантът му да ги отблъсква след това с труден характер и странно поведение.

Наред с трудните отношения, които има с родителите си, ключов момент за формирането на бъдещия музикант се оказва първият концерт, който посещава в живота си - на една местна група - Melvins - и общуването му с вокалиста им - Бъз Озбърн. Именно той запознава Кърт с пънка и с алтернативните звучения на рока.

Някъде там, заедно с първата му китара, която предимно носел със себе си, за да се фука, започва да се оформя онзи Кърт Кобейн - бунтар в музиката, човек, който не бяга от конфликти (а често сам ги причинява) и който в крайна сметка успява да промени посоката, в която се движи рокът.

Лудостта и творческият гений се вървят ръка за ръка. А когато към уравнението се добавят наркотиците и Къртни Лав, танцът на ръба на тоталното откачане става форма на съществуване.

Именно чрез него обаче се раждат всички онези парчета на Nirvana, в които тийнейджърите и днес откриват себе си. Парчетата са посветени на тежките му младежки години, на любовта му към Кортни, на самата обърканост от това да бъдеш жив.

И така до трагичната дата 5 април 1994 г., когато музикантът решава да сложи край на всичко, прострелвайки се с пушка. Със смъртта на човека обаче легендата само укрепва, придавайки един противоречив, но страшно привлекателен образ - един от боговете на музиката, които дадоха облика на 90-те.

Ето и малко от мъдростта на този гениален безумец:

- "Всички наркотици са загуба на време... те унищожават спомените и самоуважението ви и всичко, което върви със самочувствието ви. Те ви карат да се чувствате добре за известно време, а после ви унищожават. Изобщо не са хубаво нещо. Но аз няма да проповядвам срещу тях. Изборът е ваш, но от опит знам, че са загуба на време."

- "Хората смятат, че животът е свещен и имат чувството, че е единственият им шанс и те трябва да направят нещо с живота си и да оставят следа. Доколкото ми е известно той е просто спирка преди задгробния живот. Просто един малък тест как се справяш с реалността."

- "Никой не умира девствен… животът ни го на*уква на всички."

- "Никога не съм жадувал нито за слава, нито за нещо подобно. Просто така се случи..."

- "По-добре да изгориш, отколкото да угаснеш."

- "Най-хубавият ден, който съм имал, е, когато утре никога не дойде."

- "Упражненията воят до перфектност, но никой не е перфектен, тогава защо да се упражнявам?"

- "По-добре да бъда мразен заради това кой съм, отколкото да бъда обичан заради това кого не съм."

- "Желанието да бъдеш някой друг е загуба на самия себе си."

- "Направете вашата работа пълна с живот, а не живота пълен с работа."

- "Някои хора вярват, че придобивайки признание и заработвайки пари, те могат да си купят щастие... Това не е така..."

- "Всичко може да се преживее, ако изберете правилната песен."