Светът е шарен, но въпреки това страшно много хора в него са прости. За един мислещ човек това обстоятелство може да отключи някои неприятни състояния на духа, тъй като да се опитваш да имаш пълноценна комуникация с непълноценни личности често е непосилно предизвикателство.
Хубаво е да се знае обаче, че всеки изблик на отчаяние, всяка неприятна случка в този живот, може да ни донесе ползи, стига да съумеем да погледнем от малко по-различен ъгъл на нещата.
Ето 5 ценни урока, които научих от общуването с прости хора:
Много е важно определени индивиди да не те харесват
Преди човек да се зарадва на даден комплимент или положителна оценка, добре е да се замисли откъде идва тя. Например, ако Динко ви пише на лични, че подкрепя с две ръце последния ви статус, навярно е добре да изтриете същия, да се разкаете дълбоко и публично за словата си, след което да деактивирате профила си и да отидете на църква.
Когато човек е личност, няма как да бъде харесват от всички. Дори едно малко коте, пухкаво и мъркащо, ще се намери кой да го удари с паве по главата, какво остава за нас, хората, които говорим и отстояваме позиции.
Ако немалък брой прости хора не могат да ви понасят, то вие навярно се движите правилната посока.
Няма смисъл да се опитваш да променяш другите
По принцип е напълно излишно и безсмислено човек да се мъчи да промени друг човек, ако този друг сам не желае да реализира някаква промяна в себе си. При комуникацията с прости хора обаче това безсмислие изпъква и някак си ти става пределно ясно, че файда от напъни в подобна посока наистина няма.
Това е така, защото ако интелигентният човек поне би се замислил (след като изтрезнее) дали наистина нямате право като му обяснявате, че не е добре да се крещи и уринира от балкона на 9-ия етаж едновременно след всеки един запой в тая квартира, то при простият най-много да настъпи див скандал с побой при най-семплия опит за любезна забележка, отправена от ваша страна.
Човек или сам узрява за промяна, или никога не узрява. Няма нужда да се мъчите, със сигурност самите вие имате стотици трески за дялане, преди да се юркате да "оправяте" някой друг.
Понякога наистина е добре да замълчиш
Колкото по-прост е един човек, толкова повече неща иска да каже, толкова по-уверен е в себе си и в абсолютната си правота и толкова по-трудно е склонен да приема чужда гледна точка.
Ето защо да спориш с прости хора, освен ако положението не е на живот и смърт и това е единственият вариант за изход от ситуацията, е един тъжен избор.
По-добре кажете "Прощавай, идвам след пет минути", напуснете сградата, после квартала, ако можете и града поне временно и повече никога не се доближавайте до простия човек, който ви обяснява как президентшата пише яки статуси и е много умна първа дама.
Колкото повече общувате с прости хора, толкова повече се учите на смирение и толкова повече цените силата на думите и тяхната уместна навременна употреба.
Но само понякога
Простият човек често е нагъл, агресивен, безцеремонен и безскрупулен. Когато иска да ви облъчва с малоумните си съждения за живота, можете просто да го игнорирате. Но ако реши, че желае да ви налага своята простотия, да ви се пречка, да ви задава посока и да ви кара да си заобикаляте принципите, смело трябва да се опълчите. Иначе злото ще победи. А ние не бива да му позволяваме.
Много хора избират да са пасивни пред несправедливостта. Когато някой ритне бабa на пътя и не реагираш обаче, ти си толкова виновен, колкото и този, който рита. Да си траеш и да се скатаваш е приоритет на простия човек, който иска да превземе планетата и да я докара до ментален и в крайна сметка физически апокалипсис. Не бива да му позволяваме това.
Същината на нещата често се разминава с това как те изглеждат
Често сме склонни да съдим по себе си за всички останали. Ако за един човек е странно и леко селташко да се снима по анцуг до лъскаво возило и да си го сложи на корица във фейсбук например, то за друг това е супер мега гига якото.
Особено в ерата на фейсбук, където всичко опира до това да докараш нещата на вид - било то социален сатус, любовна връзка, някакъв личен успех или друго - пропастта между действителна същност на нещата и това как те биват презентирани се разширява непрекъснато.
Простият човек особено много държи на имиджа и мощно се напъва да бъде харесан, одобрен и аплодиран. Често обаче откровената тъпота надделява над амбицията и грозната истината, че си прост рано или късно излиза наяве. Особено ако говориш.
В живота ти присъстват изключителни личности, което е супер
Комуникацията с екземпляри без грам акъл в главата прави човек благодарен за всички онези прекрасни хора, които има в живота си.
Замислете се - вие сте късметлии! Съществото с IQ на средно интелигентен язовец, с което днес по принуда трябваше да комуникирате в социална среда, довечера ще се прибере някъде и ще продължи да лее простотия там, а вие ще прекарвате пълноценно време в общуване с изключителни личности, с които можете да проведете смислен, пълноценен и удовлетворяващ разговор.
Всеки сблъсък с прост човек е прекрасен повод да вдигнете телефона и да кажете на любимите си умни, будни и красиви същества, че ги обичате, цените и уважавате. След това можете да благодарите на простия човек наум, като тайно му пожелаете един ден да му просветне и да спре да бъде прост. Но дори това да не стане никога, както се очаква - нищо. Ще победим.
И последния урок - не забравяйте, че колкото и да се мислите за умен, със сигурност не сте най-умния и на някои хора изглеждате като простак. И най-умният си е малко прост, нали така ...