Светът е шарен, но въпреки това страшно много хора в него са прости. За един мислещ човек това обстоятелство може да отключи някои неприятни състояния на духа, тъй като да се опитваш да имаш пълноценна комуникация с непълноценни личности често е непосилно предизвикателство.
Хубаво е да се знае обаче, че всеки изблик на отчаяние, всяка неприятна случка в този живот, може да ни донесе ползи, стига да съумеем да погледнем от малко по-различен ъгъл на нещата.
Ето 5 ценни урока, които научих от общуването с прости хора:
Много е важно определени индивиди да не те харесват
Преди човек да се зарадва на даден комплимент или положителна оценка, добре е да се замисли откъде идва тя. Например, ако Динко ви пише на лични, че подкрепя с две ръце последния ви статус, навярно е добре да изтриете същия, да се разкаете дълбоко и публично за словата си, след което да деактивирате профила си и да отидете на църква.
Когато човек е личност, няма как да бъде харесват от всички. Дори едно малко коте, пухкаво и мъркащо, ще се намери кой да го удари с паве по главата, какво остава за нас, хората, които говорим и отстояваме позиции.
Ако немалък брой прости хора не могат да ви понасят, то вие навярно се движите правилната посока.
Няма смисъл да се опитваш да променяш другите
По принцип е напълно излишно и безсмислено човек да се мъчи да промени друг човек, ако този друг сам не желае да реализира някаква промяна в себе си. При комуникацията с прости хора обаче това безсмислие изпъква и някак си ти става пределно ясно, че файда от напъни в подобна посока наистина няма.
Това е така, защото ако интелигентният човек поне би се замислил (след като изтрезнее) дали наистина нямате право като му обяснявате, че не е добре да се крещи и уринира от балкона на 9-ия етаж едновременно след всеки един запой в тая квартира, то при простият най-много да настъпи див скандал с побой при най-семплия опит за любезна забележка, отправена от ваша страна.
Човек или сам узрява за промяна, или никога не узрява. Няма нужда да се мъчите, със сигурност самите вие имате стотици трески за дялане, преди да се юркате да "оправяте" някой друг.
Понякога наистина е добре да замълчиш
Колкото по-прост е един човек, толкова повече неща иска да каже, толкова по-уверен е в себе си и в абсолютната си правота и толкова по-трудно е склонен да приема чужда гледна точка.
Ето защо да спориш с прости хора, освен ако положението не е на живот и смърт и това е единственият вариант за изход от ситуацията, е един тъжен избор.
По-добре кажете "Прощавай, идвам след пет минути", напуснете сградата, после квартала, ако можете и града поне временно и повече никога не се доближавайте до простия човек, който ви обяснява как президентшата пише яки статуси и е много умна първа дама.
Колкото повече общувате с прости хора, толкова повече се учите на смирение и толкова повече цените силата на думите и тяхната уместна навременна употреба.
Но само понякога
Простият човек често е нагъл, агресивен, безцеремонен и безскрупулен. Когато иска да ви облъчва с малоумните си съждения за живота, можете просто да го игнорирате. Но ако реши, че желае да ви налага своята простотия, да ви се пречка, да ви задава посока и да ви кара да си заобикаляте принципите, смело трябва да се опълчите. Иначе злото ще победи. А ние не бива да му позволяваме.
Много хора избират да са пасивни пред несправедливостта. Когато някой ритне бабa на пътя и не реагираш обаче, ти си толкова виновен, колкото и този, който рита. Да си траеш и да се скатаваш е приоритет на простия човек, който иска да превземе планетата и да я докара до ментален и в крайна сметка физически апокалипсис. Не бива да му позволяваме това.
Същината на нещата често се разминава с това как те изглеждат
Често сме склонни да съдим по себе си за всички останали. Ако за един човек е странно и леко селташко да се снима по анцуг до лъскаво возило и да си го сложи на корица във фейсбук например, то за друг това е супер мега гига якото.
Особено в ерата на фейсбук, където всичко опира до това да докараш нещата на вид - било то социален сатус, любовна връзка, някакъв личен успех или друго - пропастта между действителна същност на нещата и това как те биват презентирани се разширява непрекъснато.
Простият човек особено много държи на имиджа и мощно се напъва да бъде харесан, одобрен и аплодиран. Често обаче откровената тъпота надделява над амбицията и грозната истината, че си прост рано или късно излиза наяве. Особено ако говориш.
В живота ти присъстват изключителни личности, което е супер
Комуникацията с екземпляри без грам акъл в главата прави човек благодарен за всички онези прекрасни хора, които има в живота си.
Замислете се - вие сте късметлии! Съществото с IQ на средно интелигентен язовец, с което днес по принуда трябваше да комуникирате в социална среда, довечера ще се прибере някъде и ще продължи да лее простотия там, а вие ще прекарвате пълноценно време в общуване с изключителни личности, с които можете да проведете смислен, пълноценен и удовлетворяващ разговор.
Всеки сблъсък с прост човек е прекрасен повод да вдигнете телефона и да кажете на любимите си умни, будни и красиви същества, че ги обичате, цените и уважавате. След това можете да благодарите на простия човек наум, като тайно му пожелаете един ден да му просветне и да спре да бъде прост. Но дори това да не стане никога, както се очаква - нищо. Ще победим.
Авторката не прави разлика между прости хора и простаци.А тя е огромна.Има безброй хора които са прости спрямо нея по интелект но са повече човеци от нея.Ало умните.Схващате ли нюанса или сте бого заслепени?
И последния урок - не забравяйте, че колкото и да се мислите за умен, със сигурност не сте най-умния и на някои хора изглеждате като простак. И най-умният си е малко прост, нали така ...
Както се очаква, такава статия мотивира разпозналите се в нея прости хора да коментират силно негативно. Преброявам вече трима. А уроците са доста резонни.
Онзи момент, в който състоянието на личния ти социален и семеен живот е такова, щото висиш в интернет форум по късни нощи, бичиш refresh и се радваш дори когато успееш да се залъжеш, че някому твоята персона е поне толкова минимално важна, щото да му дреме достатъчно барем да те обиди.. Някои хора се радват на семейство, пълноценни социални контакти и любовта на близки и познати. Простите хора се радват дори на обида, дори на мнима такава - все е нещо, все е повече внимание от това, което са свикнали да получават.
Докато няма как да знаем дали и на какво се радвам от наблюдения тук (а единствено с това разполагаме), то точно от наблюдения тук пък можем със сигурност да знаем, че ти по нощите, включително прези уикенди, висиш в сайта и дебнеш удобен случай чевръсто да отговориш в типичния си стил. Нулевата хипотеза, че по това време ти всъщност се занимаваш с приятели и семейство, но някак си същевременно успяваш да реагираш скорострелно с обилни и често обемисти коментари, изглежда доста малко вероятна. Възможна, както винаги, но малко вероятна. А какво правя аз като се прибера вкъщи след работа ти няма как да знаеш - единствено можеш да наблюдаваш, че точно никога не се занимавам да пиша тук в извънработно време. Да, това не изключва възможността да ходя да замервам с камъни уличните котки, но тук не пиша. Тук по нощите пишеш ти и подобните ти. Е, поне знаем, че по това време вероятно не замервате с камъни уличните котки. Все е нещо. Винаги може да е по-зле. Повод за оптимизъм? С което привършвам за деня и отивам да замервам котки с камъни или каквото там правя в извънработно време, за което ти няма как да разбереш друго, освен че не е да вися в този сайт и да бича refresh до несвяст като теб.
Злобата, която виждаш, е напълно измислена, защото ти е нужна. Този феномен го наблюдавам вече години в този сайт - всевъзможни и многобройни социални отрепки, на които никой не обръща внимание, имат остра нужда да се убедят, че на някой му дреме за тях, и понеже дори за такива хора е практически невъзможно да се убедят и излъжат, че ги уважавам и обичам, единствената им опция е да се самонавиват, че поне ги мразя - все пак това би доказало, че поне притежават някакви качества, имат собствена уникална идентичност. Не си първият, няма и да си последният. Такива сте купища, и реагирате абсолютно еднакво. Не ви мразя, защото не би могло да ми дреме по-малко за хора, които не познавам изобщо, които нямат оригинални идеи, които дори не могат да разсъждават рационално, които нямат достатъчно самочувствие, за да нямат нужда от низки страсти, и които са запазили човешкото си достойнство достатъчно, за да бъдат приятни събеседници. Когато видя мръсен плъх в метрото, аз не го мразя. Да, отлично осъзнавам, че плъхът смърди, разнася болести, размножава се като яде боклуци, и не допринася с точно нищо към развитието на човешката цивилизация, което единствено е важно за мен. Това все още не е омраза, а обикновена неприязън и погнуса. Да, отлично осъзнавам, че плъхът може да изпитва остра нужда да се залъгва, че го мразя, защото дори омразата би осъществила някакъв вид социална връзка, чрез която да се почувства и той значим. Но за мен плъхът не е значим. Плъхът си е плъх.
Когато изпитваш остра нужда да видиш розов еднорог, виждаш розов еднорог, и никой не би могъл да те убеди, че такива не съществуват. Някои му викат комплекси, други - самозаблуждение, трети - патология. Теб това не те интересува, за теб е важен единствено розовият еднорог, защото само той придава мнима стойност на иначе празното ти, кухо и лишено от смисъл съществувание.