Новогодишната нощ на един безименен бюрократ

Когато наближат тихите и светли празници, се надигат пълчища от инкасатори, данъчни и съдия-изпълнители. Кол центрове ти звънят, за да напомнят какви непогасени задължения имаш, колекторски фирми започват да търсят бързите кредити, които си теглил. Даже топлофикация вдига телефона, за да се разберете по човешки, преди да ви осъдят по бързата процедура. Всичко това е част от коледния дух.

Искам да ви разкажа как в тези тихи и свети дни преди Рождество мой добър приятел беше глобен от оперативните програми. Няма да казвам коя е програмата, нито какъв е проектът, не защото е тайна, а за да не разваля художествената обобщеност на случката.

И така, моят приятел спечелил проект по оперативните програми. Започнал да го изпълнява. Изпълнявал го може би повече от година, когато му дошла поредна проверка. Установили се зловещи нарушения и била наложена предпразнична глоба.

Какви били нарушенията?

Както е известно, всеки проект, осъществен с европейски средства, следва да бъде обозначен със специална табела, която разказва по коя оперативна програма са отпуснати парите, в какъв размер са отпуснати и с каква цел.

Задължително табелата трябва да съдържа логото на програмата, знамето на Европейския съюз и още някакви точно формулирани заклинания, които трябвало да се изпишат със строго определен шрифт и строго зададен цвят. Иначе, ако табелата не отговаря на заданието, проектът се смята едва ли не за неосъществен.

И ето, моят приятел, наред с всичко останало, което трябвало да извърши, произвел и съответните табели и ги побил където се полага за чест и слава на Фондовете. Изпълнил всичко: шрифтове, цветове, отстояния, задължителни текстове и т.н. Произвел ги даже така, че да не избеляват от лъчите на слънцето и дал писмена гаранция за това.

Пропуснал обаче нещо много важно и проверяващите веднага го сгащили. Пропуснал да отбележи в документацията на табелите, че те са произведена от такива материали, които не им позволяват да се обледяват!

– Чакай, чакай! – прекъснах приятеля си. – Обледили ли са се табелите? Да не би да те наказват, защото са се обледили и обществеността не може да прочете кой и колко точно пари ти е дал, за да си вършиш работата?

– Кога да се обледят? През август ли? – отговори приятелят ми.

– А има ли опасност да се обледят някога?

– Не.

– Тогава защо те глобяват?

– Защото в приемо-предавателния протокол не е изрично записано, че табелите са противообледяващи се, каквито трябва да бъдат по техническо задание.

– Но това по какъв начин променя изпълнението на проекта?

– По никакъв.

Така. След като видяхме какво е провинението, нека видим какво е наказанието.

То е следното: глоба в размер 5% от стойността на конкретното техническо задание. И понеже съответният договор с подизпълнител включва и много други неща освен табелите, глобата е 16 000 лв. Тук е моментът да отбележим, че всички изискуеми табели, неизбеляващи на слънце и необледяващи се на студ, струват 2000 лв.

– Добре, де – попитах – защо не те глобиха 5% от стойността на табелите, а от стойността и на всичко останало?

– Аз съм готов да ме глобят и 100% от стойността на табелите – отговори приятелят ми. – Де са 2000 лв., де са 16 000!

– Но – продължавах да недоумявам аз, – справедливостта не изисква ли да те накажат, когато табелите евентуално се обледят, поради което гражданите се объркат и останат недоинформирани за щедростта на Европейския съюз?

– Справедливостта е едно, процедурата – съвсем друго. Формално те са прави. Щом в заданието пише, че табелите не трябва да се обледяват, то бенефициентът е длъжен да гарантира, че няма да се обледят. Но това там не са хора, а машини. Една машина пише заданието, друга машина идва да те проверява и наказва.

Разделихме се, а аз започнах да фантазирам и да си представям втората машина, която в последните дни на отиващата си година с каменно лице се рови в бумагите на разни отрудени предприемачи, за да защити Системата такава, каквато е, каквато го е създала него, нейния чиновник, и каквато тя ще го накаже него, нейният бюрократ, ако не накаже той когото трябва!

Ето, виждам го. Бюрократът ще посрещне Нова Година у дома си, защото неговата млада жена е много бременна. Иначе тя работи в престижно правозащитно НПО, но вече е в щедро платен отпуск по майчинство.

Бюрократът се прибира от йога, изкъпва се с еко-био шампоан и сяда на трапезата. Изкуствената елха блести с изисканата си минималистична украса. Бременната съпруга слага безглутенова питка от лимец. Отварят бутилка червено вино от органик грозде и вдигат наздравица за безоблачното си бъдеще.

– Как мина последният ти работен ден, скъпи?

– Вдъхновяващо, мила! Хванах един мошеник в крачка и го глобих с 16 000 лева! Нека му се отели волът сега! Нека се научи как се източват европейски пари!

Разбира се, бюрократът може да изглежда и по съвсем друг начин. Можем да го открием в голяма весела компания, затворила цяло заведение за новогодишната нощ.

Оркестърът бичи яка чалга. Колежки кълчат кръшни кючеци. Потен келнер тръшва на масата голяма тава с цяло печено прасе. Удря полунощ и всички се хващат на хорото. Когато се връщат задъхани на масата, бюрократът си сипва водна чаша ракия и казва на съседа си:

– Гот ми е, човек! Онзи ден хванах един мошеник в крачка и го глобих с 16 000 лева! Нека му се отели волът сега! Нека се научи как се източват европейски пари!

Естествено, бюрократът може да изглежда и по трети, и по четвърти начин, но винаги в новогодишната нощ ще каже горе-долу едни и същи думи: "Мамата му разплаках на тоя тарикат! Да се гърчи сега, да му е кофти!".

Много преимущества има новият световен ред, но и много съблазън крие. Всяко нещо си има цена. Като ви поздравявам с настъпващата 2018 година, пожелавам ви вашите информационни табели никога да не се обледяват! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен до година, до амина!