Абитуриентикус булгарикус - вулгарни, агресивни и опасни за вътрешния ти естетически мир млади хора. Излизат предимно през деня облечени в най-ярките си одежди, които почти винаги имат светлоотразителен ефект. Издават нечленоразделни звуци, като с тях привикват себеподобните. Трудно - почти невъзможно, да се опитомят, но при успех могат да броят до 12 и да танцуват под ориенталски ритми.
Но я се огледайте - къде отиде кичът? Къде отидоха зле шитите рокли, изкарващи на показ части от тялото, които трябва да бъдат прикрити? Къде са лъскавите ризи на момчетата, които са съчетани с ланец и пура в уста? Огромните букли и топирана коса, на която може спокойно да се загнезди някой гълъб?
Ами, няма ги! Отдавна ги няма!
Но хейтът към абитуриентите остава. Традиционно се вярва, че това са хищни същества, които въпреки 12-те години усърдно учене и успешно полагане на зрелостните изпити (от корен „зрял") са негодни да бъдат част от нормалното общество.
Това е класическият образ на българските гимназисти, завършващи един от най-дългите етапи на живота си. Това е клишето, което все още виси в общественото въздушно пространство и е време вече да бъде срязано.
Реалността е различна.
Да! Имаше цяло едно облъчено от безвкусицата, пайети и чалга ритми поколение, което остави лоша слава на абитуриентите, с която те сега се борят. В социалните мрежи главните критици продължават да споделят и публикуват снимки от преди 10 години, под които се анатемосва моралът на „днешната младеж". Докато ние за поредна година се шокираме от гафовете на Випуск 2004, изпускаме да видим какво се случва с баловете през последните 3-4 години.
Промяна има! Стереотип също!
В момента наблюдаваме преинформирана генерация. Тя вижда новите тенденции на момента. Има база за сравнение. Отсява какво е грозно и какво е прилично. Взима пример от красивите и известните. Консултира се със специалисти. Иска мнение от родител.
Випускниците осъзнават важността на събитието, но също така, имат визия за бъдещето си.
Вълнението при сегашните абитуриенти, не е концентрирано само върху бала им, но и към изпитите, които имат да полагат и борбата да заемат местата в хубавите университети.
Гимназиалното завършване, не е тяхната крайна точка, а техният старт. Именно за това, те не се „раздават за последно", а се нагласят и купонясват като за начало.
