Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Евровизия за консерватори

Вместо пак да чакаме другите, да яхнем ние вълната Снимка: eurovision.tv
Вместо пак да чакаме другите, да яхнем ние вълната

Голяма народна радост настана след решението на БНТ да не участваме на Евровизия. Най-после някой да се противопостави на тая декадентска либерална вакханалия, този път сме преди Орбан. И от естетическа гледна точка, и от финансова, че и от политическа няма никакъв смисъл да се бутаме в нещо, което очевидно няма как да спечелим.

Евала на този нов консерватизъм! А то да кажеш дори не е събитие като събитие на истински ротационен принцип, както са други Евро-неща. Някаква интернационална лотария е, и пак все най-големите селяци печелят.

Скъп излиза подобен художествено-творчески блян на нашенеца, ако тия кинти се пренасочат умело, Сан Стефано може да се облицова със същите плочки като градинката на "Св.Седмочисленици", че и там плаче за ремонт настилката. А освен всичко друго, този път ще пропуснем и емоцията от това колко не ни харесват съседите.

Нещата обаче са по-комплексни. Ние отдавна проумяхме, че това не е песенен конкурс, а платформа за политически послания. Плюш, пера, мулти-култи, фойерверки, джендъри и страх от намесата на Путин. Това беше Евровизията на либерална Европа.

Всички са добре дошли, тропайте и скачайте, докато ни призлее и си спомним с носталгия за А и Б (АББА имаме предвид де). Меркел трябваше да е несменяем почетен водещ на това чудо. И ние, де не останем по-назад,  дадохме през годините своя принос с каквото можахме по отношение на етническо и полово многообразие, кич, вой и огньове.

Европа обаче се променя. А като ни няма на сцената за преговори, както казва премиерът, пропускаме да сме фактор в определянето на общата визия, сещате ли се.

Как да защитим новите си консервативни ценности, когато отсъстваме?! Пак ще чакаме да видим накъде ще задуха вятъра и тогава да изпратим някоя православна хорова капела, за да се върнем към корените ли?

Не, не и не! Никаква пасивност в голямата политика, пък била тя и сценична! Време е за действия, не за оттегляне. Имаме няколко идеи как да изпратим силно послание, при това на съвсем разумна цена и с отчетливи художествени качества.

Ако все още ще флиртуваме със старата визия за Европа, за да не секнат фондовете, можем да се завърнем в лоното на либералните ценности по впечатляващ начин. Нека пратим да ни представи Иво Димчев.

О, свещено име! Как можахме да го пъхнем тук?! Човекът впечатли не само Роби Уилямс, но и нашенския интелектуалец, който напоследък много лесно може да обърка културата с по-редичък сутляш и да изпадне в захлас и от двете.

Димчев попрестана с кървавото фелацио из бутиковите подиуми (което, разбира се, че е изкуство, просто авторът на тези редове е ретрограден простак). Сега Айво преследва някаква бизарна певческа кариера, която определена част от Европа би припознала и би ни простила за Истанбулската конвенция.

Нямаме грам съмнение в хореографията, която ще си измисли, сценичният му пърформънс ще удари оземи целия конкурс. И така ще го обезсмисли, точно както никой от вас вече не гледа британския Х фактор след участието на нашия. Песента му не е ключова, имаме усещането, дори за самия него.

Нека, както обикновено, си импровизира фалцетно нещо там. Ето така ще заявим силно, че все още сме от прогресивните европейци, не от тия, дето се самоизолират. Но поставяме начало на сериозен културен дебат. Пък и интелектуалците, които традиционно мрънкат за Евровизията, ще замлъкнат, че Иво ги респектира и той не знае с какво.

Аман, ще кажете, от такава визия. Аман! Искаме нещо различно, нали затова идеше реч. Сега нашенецът вече е консерва. Ок, така да бъде. Нека подходим истински консервативно. Да пратим Волен!

Човекът редовно си се упражнява на барабанчета, беквокали сам да си подбере. Цигански оркестър ли, националисти ли или може би някакъв славянски гювеч. Той си знае. А и сега, като му спря телевизията, има нужда от шоу презентация. Стожер ни на националния морал и прочее, чумери се пред чужденците (спокойно, Евровизията не е в Крим), притежава и артистично присъствие.

Да излезе и да дръпне една реч, той обича да плямпа. На Стария континент има достатъчно евроскептици, които да припознаят този изпълнител за техен. А и руският вот ни е в кърпа вързан.

Усещам, пак ще възразите. Волен не е част от голямата европейска политика, че да ни представя. А е и против правителството, в което участва, така че е рисков почти колкото ако Иво Димчев беше парламентарно представен.

Тогава ето и най-сериозното ни предложение.

Нека пак не пращаме представител, но да не се отказваме от участие. Ще кръстим тая формация "Съдебна реформа". Не, по-добре "Свобода на словото". Не, сетих се: "Европроект"! Точно така – хем е там, хем не виждаш как точно е усвоен. Това е истинската наша консервативна визия – хем сме с ония, хем не сме.

Обявяват на сцената България и следват три минути тишина. Ще кажем, че не е пасивност, а политическа реакция. И най-странното, ще е много нашенски фонетичен контрапункт на цялото чудо, на което се назландисваме най-вече, защото не ни е гарантиран кярът.

Да живее новото ни консервативно схващане за Евровизията. А най-хубавото е, че е безплатно. Тоест пет пари не чини, както която и да е друга родна визия за Европа.

Най-четените