Злоупотребата с клишета е хронична журналистическа болест. Словесната либерализация на медиите, възходът на Интернет и влиянието на социалните мрежи не само, че не помогнаха на пациента, но всъщност влошиха неговото състояние и енергично ескалираха токсичното замърсяване на езиковия пейзаж в телевизии, радио, вестници и сайтове.
Сега към механичното възпроизвеждане на досадни готови фрази се добавят и опити за модерно, младежко говорене и писане, които в повечето случаи приличат на резултатите от провалени генетични експерименти в третокласен научно-фантастичен хорър ала „Завръщането на патладжаните убийци II".
Журналистиката има проблем с еднообразното масово разпръскване на лингвистичен джънк, казано на най-актуален български. Тук ви предлагаме селекция с някои от най-болезнено преекспонираните медийни клишета. В коментарите може да добавите вашите „любими" новинарски фрази.
„Трагедията се разигра"
„Трагедията се разигра" е неоспоримият шампион на непоносимите медийни фрази. Императорът на „клишетата за журналета". Използването на израза действително е трагедия, която се разиграва от години в телевизии, радиа, вестници и сайтове. Няма криминална случка, която да не е достойна за медийно короноване с „трагедията се разигра".
Първите 100 журналиста, които са започнали новина за някаква злополука или престъпническа активност, завършила летално, с „трагедията се разигра", вероятно са смятали, че фразата добавя поетична, почти древногръцка, тежест на информацията. Безброй повторения по-късно „трагедията се разигра" функционира като неосъзната журналистическа пародия.
„Скандалът се разрази"
Медиите виждат скандалите като бури, които се разразяват. Така получавате новини и метеорология в едно. Няма значение какъв е скандалът - политически, битов, шоубизнес. Той неизменно се разразява. Сега, няма съмнение, че глаголът е хубав и звучен. Но колкото повече се използва механично като добавка към „скандалът", толкова по-бързо се износва и губи от фонетичното си очарование.
Съвет за журналисти - понякога може скандалът да не се разрази. Може да се „разиграе". А пък трагедията да се „разрази". Нали? Абе, така май е дори по-лошо.
„...взриви залата/публиката/стадиона"
О, да! Това е любимото ми концертно клише. Някакви банди в България постоянно взривяват зали, стадиони и публики. Пиротехническата лексика е като залепена за отразяването на рок и поп събития. Още не съм прочел за симфоничен оркестър или джаз бенд, който да е взривил публиката, но може би трябва да чета повече.
Взривяването на зали и стадиони от музикални групи е почти универсално медийно упражнение. Това е най-лесното и мързеливо заглавие евър, както би написал някой милениал блогър. Интересно е да проследим дали пристрастяването на българските журналисти към „взривяващите" заглавия ще продължи и в епохата на необуздания джихад в Европа. Защото вече става малко „оукуърд", ако пак трябва да гепя дума от лексикона на най-младите пишещи колеги.
„На бляскаво парти"
Прес рилийзите за всевъзможни културни и корпоративни събития носят специална вина за масовото заразяване на медийния език с микроба на фразата „На бляскаво парти". Забравете вече за добрата стара дума „купон". Можеше и да е по-зле. Можеше вместо парти да се казва „джамбуре", въпреки че не съм сигурен дали поп-фолк пиарските материали не са осъществили тази важна езикова трансформация.
Но да се спрем на прилагателното „бляскаво". Толкова много „ивенти" в България вече са бляскави. Журналистите си харесаха тази дума и дума да не става вече за малко освежаване и разнообразие със синоними или алтернативни начини за подчертаване на престижната природа на съответното парти. Пардон, „джамбуре".
„За радост на феновете"
Отново клише от светските колонки и хроники. Телевизионни, печатни и електронни журналисти постоянно ръсят културните и шоубизнес материали с подобни безвкусни подправки. Някакъв певец, например Веско Маринов, изпълнил най-големия измежду всичките си винарски и хлебни хитове „за радост на феновете". Или пък манекенка, която позирала с вдигната пола, отново „за радост на феновете". И някакъв журналист, който винаги намира повод да вкара клишето в своите материали, но това съвсем не е за „радост на феновете", познати още като читатели, зрители, слушатели, консуматори на информация.
„Култов"
Едно от определенията, с които се злоупотребява брутално. Особено в културната и светска журналистика, защото все пак не срещаме често политически новини за „култовия министър" или „култовия областен управител". Засега. „Култови" обаче се оказват почти всички филми, книги, албуми и артисти. Така както всяко парти е „бляскаво".
Прилагателното е прекомерно преекспонирано, превърнато е в паразитна езикова фигура от орди будни журналисти, които са го сложили един път в заглавие или лийд, харесало им е и оттам не са се спрели.
„Нашенецът"
Думата се използва богато при репортажи и дописки за събития извън българските граници, които включват важното участие на българин. Дали ще е някой дребен мошеник, който е арестуван за измами в Норвегия, или сравнително успешен художник с изложба в Мадрид, винаги може да разчитате на журналисти, които ще го определят като „нашенец" поне три пъти в рамките на две изречения.
В структурата на подобни материали „нашенецът" е потентния подлог, той извършва действието и е централен образ, пласиран тъй, че да напомня на публиката за всеобхватното българско влияние върху различните международни работи.
Лебовски, верно ли го написа това ти точно? Гати. Все едно Снуп Дог да напише статия против тревицата.
"Злоупотребата с клишета е хронична журналистическа болест. Словесната либерализация на медиите, възходът на Интернет и влиянието на социалните мрежи не само, че не помогнаха на пациента, но всъщност влошиха неговото състояние и енергично ескалираха токсичното замърсяване на езиковия пейзаж в телевизии, радио, вестници и сайтове." Само тук клишетата са повече от тези, които си изброил.
Уебкафе, само да ви обърна внимание на нещо - коментарът, който пиша в момента, ще бъде десетият коментар под статиите ви за днес. От досегашните девет коментара три са под статия от преди почти три години, а други три - под статия от преди година и нещо. Или, с други думи, засега шейсет процента от коментарите за деня са към неактуални материали. Може би няма да е зле да се замислите за това и да разкарате - най-после - от редиците си некадърни журналя като Големия Лебовски. Статиите на въпросния журналяга винаги са написани зле, дори когато в думите му има някаква истина, и дърпат целия сайт надолу.