Злоупотребата с клишета е хронична журналистическа болест. Словесната либерализация на медиите, възходът на Интернет и влиянието на социалните мрежи не само, че не помогнаха на пациента, но всъщност влошиха неговото състояние и енергично ескалираха токсичното замърсяване на езиковия пейзаж в телевизии, радио, вестници и сайтове.
Сега към механичното възпроизвеждане на досадни готови фрази се добавят и опити за модерно, младежко говорене и писане, които в повечето случаи приличат на резултатите от провалени генетични експерименти в третокласен научно-фантастичен хорър ала „Завръщането на патладжаните убийци II".
Журналистиката има проблем с еднообразното масово разпръскване на лингвистичен джънк, казано на най-актуален български. Тук ви предлагаме селекция с някои от най-болезнено преекспонираните медийни клишета. В коментарите може да добавите вашите „любими" новинарски фрази.
„Трагедията се разигра"
„Трагедията се разигра" е неоспоримият шампион на непоносимите медийни фрази. Императорът на „клишетата за журналета". Използването на израза действително е трагедия, която се разиграва от години в телевизии, радиа, вестници и сайтове. Няма криминална случка, която да не е достойна за медийно короноване с „трагедията се разигра".
Първите 100 журналиста, които са започнали новина за някаква злополука или престъпническа активност, завършила летално, с „трагедията се разигра", вероятно са смятали, че фразата добавя поетична, почти древногръцка, тежест на информацията. Безброй повторения по-късно „трагедията се разигра" функционира като неосъзната журналистическа пародия.
„Скандалът се разрази"
Медиите виждат скандалите като бури, които се разразяват. Така получавате новини и метеорология в едно. Няма значение какъв е скандалът - политически, битов, шоубизнес. Той неизменно се разразява. Сега, няма съмнение, че глаголът е хубав и звучен. Но колкото повече се използва механично като добавка към „скандалът", толкова по-бързо се износва и губи от фонетичното си очарование.
Съвет за журналисти - понякога може скандалът да не се разрази. Може да се „разиграе". А пък трагедията да се „разрази". Нали? Абе, така май е дори по-лошо.
„...взриви залата/публиката/стадиона"
О, да! Това е любимото ми концертно клише. Някакви банди в България постоянно взривяват зали, стадиони и публики. Пиротехническата лексика е като залепена за отразяването на рок и поп събития. Още не съм прочел за симфоничен оркестър или джаз бенд, който да е взривил публиката, но може би трябва да чета повече.
Взривяването на зали и стадиони от музикални групи е почти универсално медийно упражнение. Това е най-лесното и мързеливо заглавие евър, както би написал някой милениал блогър. Интересно е да проследим дали пристрастяването на българските журналисти към „взривяващите" заглавия ще продължи и в епохата на необуздания джихад в Европа. Защото вече става малко „оукуърд", ако пак трябва да гепя дума от лексикона на най-младите пишещи колеги.
„На бляскаво парти"
Прес рилийзите за всевъзможни културни и корпоративни събития носят специална вина за масовото заразяване на медийния език с микроба на фразата „На бляскаво парти". Забравете вече за добрата стара дума „купон". Можеше и да е по-зле. Можеше вместо парти да се казва „джамбуре", въпреки че не съм сигурен дали поп-фолк пиарските материали не са осъществили тази важна езикова трансформация.
Но да се спрем на прилагателното „бляскаво". Толкова много „ивенти" в България вече са бляскави. Журналистите си харесаха тази дума и дума да не става вече за малко освежаване и разнообразие със синоними или алтернативни начини за подчертаване на престижната природа на съответното парти. Пардон, „джамбуре".
„За радост на феновете"
Отново клише от светските колонки и хроники. Телевизионни, печатни и електронни журналисти постоянно ръсят културните и шоубизнес материали с подобни безвкусни подправки. Някакъв певец, например Веско Маринов, изпълнил най-големия измежду всичките си винарски и хлебни хитове „за радост на феновете". Или пък манекенка, която позирала с вдигната пола, отново „за радост на феновете". И някакъв журналист, който винаги намира повод да вкара клишето в своите материали, но това съвсем не е за „радост на феновете", познати още като читатели, зрители, слушатели, консуматори на информация.
„Култов"
Едно от определенията, с които се злоупотребява брутално. Особено в културната и светска журналистика, защото все пак не срещаме често политически новини за „култовия министър" или „култовия областен управител". Засега. „Култови" обаче се оказват почти всички филми, книги, албуми и артисти. Така както всяко парти е „бляскаво".
Прилагателното е прекомерно преекспонирано, превърнато е в паразитна езикова фигура от орди будни журналисти, които са го сложили един път в заглавие или лийд, харесало им е и оттам не са се спрели.
„Нашенецът"
Думата се използва богато при репортажи и дописки за събития извън българските граници, които включват важното участие на българин. Дали ще е някой дребен мошеник, който е арестуван за измами в Норвегия, или сравнително успешен художник с изложба в Мадрид, винаги може да разчитате на журналисти, които ще го определят като „нашенец" поне три пъти в рамките на две изречения.
В структурата на подобни материали „нашенецът" е потентния подлог, той извършва действието и е централен образ, пласиран тъй, че да напомня на публиката за всеобхватното българско влияние върху различните международни работи.
