Градска култура със съмнителен произход

Някога ходили ли сте на седмичен пазар в малък провинциален град? Много е забавно, сега ще ви разкажа.

Обикновено този тип събития имат чисто търговска цел, затова се организират в неделен ден, така че на тях да присъстват максимално голям брой хора - потенциални купувачи. Хубаво, само че това е версията на търговците.

За самите "потенциални купувачи" неделният селски пазар е просто място, на което да се покажат, че ги има, да огледат освен самите стоки и хората, които редом с тях са наизлезли, както и да срещнат стари познати, да се спрат на средата на улицата, така че да блокират движението на всички останали, и да прекарат 15 минути от живота си в празни разговори за малки теми, касаещи малкия им полуградски, полуселски живот.

Преобладаващи на неделния пазар са сергиите с плодове и зеленчуци, дрехи и обувки от Илиянци, евтина електронна техника и асексоари, скара, палачинки, понички, всякакви мазни тестени изделия, още скара, бира... и много чалга. Общо взето изживяването е уникално и бих го препоръчала на всеки турист, желаещ да се потопи в дълбините на българската "селска" (това в кавичките си остава между нас, не носи особена рекламна стойност) култура.

Всъщност самата аз имах възможността да се насладя на подобно мероприятие съвсем скоро. В София.

Забравила, че е неделен ден, излязох да се разходя из централните софийски улици и ненадейно попаднах на Фестивала за градска (тук да се наблегне на градска, защото епитетът очевидно продава) култура „София диша".

Реално това си беше една столична, високобюджетна версия на така добре познатия провинциален неделен пазар. Само че вместо прости провинциалисти профани, на София Диша беше пълно с хипстъри и други "модерни градски" индивиди. Вместо евтина конфекция и обувки, се предлагаха handmade аксесоари със съмнителна стойност (тя стойността си им е ясна по принцип, просто на мен ми е съмнително как ще дам 70 лева за нещо, чиято единствена функция би била да събира прах); вместо евтина скара и бира имаше бургери от свободни крави за 10 лева парчето и крафт бира... (между другото, някъде мярнах и скара); вместо чалга имаше сцена с джаз група в дъното на улицата, а по самата улица - диджейче, пускащо електронна музика, и няколко улични музиканти със съмнителен вокален талант.

Разговорите по средата на улицата пък бяха заместени от групови селфита.

Общо взето идеята на мероприятието за хората си беше сходна с тази на провинциален пазар - да излязат, да се видят, да погледат, да се социализират. В което няма нищо лошо по принцип. Просто това не беше фестивал на градската култура, а обикновен неделен пазар, макар и в джентрифициран регион, с една идея по-висок потребителски клас стоки.

Защо да лъжем себе си, че е нещо повече?

Не ме разбирайте погрешно: изключително много уважавам труда и усилията на хората, които стоят зад проекта "София диша", както и на всички участници в събитието. Това, което не уважавам, е претенцията - по принцип и в случая.

Претенцията, че градската култура в София е нещо по-различно от провинциалната култура на всяко друго място в България. Основното, което видях като разлика, уви, са мащабите и ценовия клас. Няма да крия, че това ме разочарова.

Очаквах, че с всяка изминала година ще бъдем все по-близо до европейския еквивалент на понятието градска култура - където под култура се разбират най-вече културни мероприятия (а не пазар), повече пърформънси, изкуство заради самото изкуство (а не, за да се продава по щандове). Очаквах друга разлика в мащабите - по-малки европейски мащаби, а не по-големи провинциални такива.

Може би проблемът е в моя телевизор... Че и коя, аджеба, съм аз, че да очаквам? В крайна сметка аз съм един прост потребител, един прост "млад градски човек", към когото може би е било таргетирано съотвеното събитие. Добре де, малко излъгах. Не съм градски човек. Идвам от същите онези малки закътани провинциални градчета, в които се организират въпросните "социално-културни" мероприятия, наречени пазар. Бързам да си призная, преди да ме обвините. Само че подозирам, че ако на "София диша" присъстваха само native софиянци, улицата от вчера щеше да е наполовина празна.

Няма нищо лошо в това да се събираме на подобни събития и да се веселим.

Водещите мотиви на хората както в селския пазар, така и на "София диша", са едни и същи - желанието за социализация (или, ако бъдем по-цинични - стадния принцип). Лошото е да се придават на подобен тип събития функции, които те нямат капацитет да задоволят.

Отказвам да вярвам, че "София диша" е точна и представителна извадка на градската култура в София... Защото ако това наистина е така -  лошо. Не съм вярваща, но ми напомня за историята за търговците, настанили се в прословутия храм. А историята има кофти навика да се повтаря.