Малко писатели сякаш така добре осъзнават колко е важно човек да се смее, колкото Дъглас Адамс - пътешественикът между светове и стопаджията по път за нови галактики.
Защото смехът е сила - смехът ти дава възможност да се издигнеш над собствените си нерви, драми и проблеми, над общата човешка глупост. Дава ти възможност да си поемеш въздух от трудностите. А на онези, които успяват да те разсмиват в такива моменти, си вечно благодарен. Е, Дъглас Адамс е от онези писатели, които са напълно способни на това.
Всеки, който е чел "Пътеводител на Галактическия стопаджия" (дори само една от петте книги), ще се опитва да ви убеди, че това е едно от най-гениалните произведения на научната фантастика, а и не само.
Напълно вероятно е и да се продължи и с твърдото настояване на за цялостната гениалност на писателя и безупречната му способност да направи абсурдното наистина смешно по един лек и ненатрапващ се начин.
Най-малкото това е и човекът, който знае отговора на Живота, Вселената и Всичко останало!
И факт, "извънземните го взеха", много преди да му е дошло времето. Когато на 11 май 2001 г. го застига инфарктът, той е само на 49. И макар той сам да е атеисти, надеждата е, че някъде след това има още нещо, в което той да може да вложи цялата си енергия и талант, нещо, което той да може да грабне хавлията и да потърси къде се е запилял неговия персонаж Артър Дент.
А сега се пуснете по пътя на някои от любимите ни цитати на Дъглас Адамс:
- "Човешките същества, които имат почти уникалната способност да се учат от опита на другите, са забележителни и с очевидното си нежелание да го правят."
- "Времето е химера, а времето за обяд - двойно по-голяма."
- "Историята на всяка велика галактическа цивилизация преминава през три различни и ясно очертани периода: Оцеляване, Любознателност и Изтънченост, известни също и като периодите 'Как?', 'Защо?' и 'Къде?'. Например първият период би могъл да се характеризира с въпроса 'Как да се нахраним?', вторият с въпроса 'Защо се храним?', а третият с въпроса 'Къде ще обядваме?'"
- "Едно от най-големите затруднения, които Трилиън срещаше при взаимоотношенията си със Зейфод, идваше от това, че все още не се бе научила да познава кога се прави на глупак просто за да приспи вниманието на хората, кога се прави на глупак, защото го мързи да мисли и иска някой друг да върши това вместо него, кога се прави на ужасен глупак, за да скрие факта, че всъщност нищо не разбира, и кога е наистина един неподправен глупак."
- "Времето, така да се каже, е най-лошото място, където можеш да се изгубиш. Ако си изгубен в пространството, поне има как да си запълниш времето."
- "Темата за религиите живо ме интересува. Но съм озадачен, че хората могат да взимат всичко това насериозно."
- "Животът е като грейпфрут. Той е оранжев и сочен и има семки. И някои същества хапват по половин за закуска."
- "Има една теория, която твърди, че ако някой тръгне да разсъждава какво е Вселената и защо е тук, тя незабавно ще изчезне и ще бъде заменена с нещо още по-чудато и необяснимо. Има и друга теория, която казва, че това вече се е случвало."
- "Той беше мечтател, мислител, умозрителен философ… или както би се изразила жена му, идиот."
- "Ако някой е мисли за таралеж, просто му дайте огледало и няколко снимки на таралежи и го оставете сам да си преценява."
- "Хавлията е навярно най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава. На първо място тя е много ценна в чисто практическо отношение – можеш да се загърнеш с нея, за да се топлиш, докато подскачаш по мразовитите луни на Джаглан Бета; можеш да легнеш върху нея на плажа, покрит с жарък мраморен пясък, и да дишаш опияняващия морски въздух на Сантрагинус V; можеш да подремнеш под нея и под звездите, огряващи с яркочервените си лъчи пустинния свят на Кактафун; би могъл да я опънеш като платно на минисал по ленивите тежки води на реката Мот; намокрена, ще ти послужи и в ръкопашен бой; можеш да си завиеш главата с нея, за да не дишаш отровните изпарения или за да не срещнеш погледа на кръвожадния звяр Бъгблатер от Траал (едно невероятно глупаво животно, което си мисли, че ако ти не го виждаш и то не може да те види – но макар и тъпо като галош, то е много, много кръвожадно); ако изпаднеш в беда, можеш да я размахаш над главата си в знак, че се нуждаеш от помощ, и, разбира се, можеш да се избършеш с нея, ако все още ти се струва достатъчно чиста."
- " - Четирсет и две! - изкрещя Луункуоол. - Само това ли успя да измислиш за седем и половина милиона години?
- "Проверих го много внимателно - каза компютърът - и мога категорично да заявя, че това е верният отговор. Смятам, че проблемът, откровено казано, се състои в това, че всъщност вие никога не сте знаели за какво става въпрос."
