Слизам в София. Отдавна не се бях връщала в европейската ни столица. Бях се упоила от лекарства и хомеопатия в дълбоката провинция, размишлявайки над куп екзистенциални въпроси.
Коледа мина, луканките се изядоха, виното се пресуши. Започна новата година. Типично по български, с лек, махмурлук, всички вкупом напуснаха селата и се отправиха обратно към "града на мечтите".
Аз съм от хората, които пътуват доста - или поне когато им се задържат пари в джоба. Това се случва рядко, предвид баснословните суми, които изсипваме в джобовете на мобилни оператори, ВИК, ЕРП-тата и т.н. От пътуванията разбрах едно: колкото и да го отрича госпожа кметицата на София - че от столицата на една държава можеш да разбереш каква е душевната хигиена на нейните управляващи и каква е ситуацията в страната.
Тук, както винаги, е на прага на оцеляването. Не че се оплакваме, свикнали сме. И по света положението не е розово, но поне има нюанси. В България нюансът се колебае между "атакистко" черно и червено с примес на замърсено синьо.
И докато в европейските столици хората правят милиони от туризъм, докато хиляди китайци наддават за четките на Леонардо, ние боядисваме паметници и рушим останките на онова, което може да се нарече култура.
"Бъдете европейци, не рушете превозното средство". Този надпис всяка сутрин ми се набива на очи, докато пътувам задушена в едва прескачащия градски транспорт. Пропуснали сме европейското като гледам счупеното возило. Пропуснали сме го най-вече с пътниците. Пияници, ненормалници и всякакви други, някои от които - опасни за останалите. Но няма кой да следи за това. И за всичко друго.
В квартала ми има глутници кучета. Някои са безобидни, познаваме се. Други - не. Но животно е, то е извън контрол. "Кастрираме ги", казва госпожа кметицата. Тук се сещам за лаф на един познат: "Ами то кучето няма да те е*е, то ще те хапе". Ще те хапе, ама ако решиш да се защитиш, онези от "Екоравновесие" ще ти поискат доживотна присъда. Не така, мили съграждани, трябват мерки, мерки. Защото тези на пръв поглед безобидни столични проблеми излизат скъпо на много, целогодишно.
Та, докъде бях стигнала. Слизам на спирката. Глутница здрави мъже със солиден тен ме изчаква. "Како, айде, най-добрите таксита." "Не, мерси" казвам аз. "Ти губиш". Брей! Този път мина гладко. Последния път, когато казах това, отговорът беше: "Да ти плюя в устата, мършо!" със закана. После ми кажете, че съм песимист за майка България. Тези таксиджии висят там напълно необезпокоявани и... нелегални.
Бяха взели на баба ми 50 лева за превоз от Окръжна болница до летището. На въпроса защо така правят, техният отговор е кратък: "Че какво, ако не правим това, ще идем да крадем." А това не е ли кражба? Да оръсваш хора, от провинцията или незнаещи, с купища пари за един превоз. Не че ще е всеки път, но се налага.
Въпросът ми е: "Какво правят там тези хора, г-жо Фандъкова? И не само там, а почти на всяка спирка в София. Мислите ли, че всеки път хората ще се разминат с петдесетачка, или може би с нещо много повече. Не подценявайте младежите от типа на онзи, нарекъл ме "мърша". Недейте.
Хайде аз да се връщам при другата глутница в квартала. Няма как. Я при тези, я при онези...
