Политиката и медиите у нас си приличат по едно основно нещо. И то е по изразяването на един подозрителен, но постоянен, прикрит под формата на "емоционална" загриженост, но крайно явен, облечен с дрехите на "традиционализма", но неподлежащ на никаква съвременна логика - сексизъм.
С една дума - както представителите на основната власт, така и тези на "четвъртата" - са крайно подозрителни към жени, особено ако те са на ръководни постове.
Вграденото, наслоено от столетия и непокътнато от полъха на модерността подозрение, че жените не могат да се справят толкова добре с отговорностите, колкото мъжете, че са подвластни на чуждо (мъжко) влияние и че са по-добри изпълнители, отколкото ръководители (което автоматично ги прави неспособни за заемането на властови позиции), постоянно дебне в обществото и блесва при повод и без повод.
Особено в сутрешните блокове, където, както сме забелязали отдавна - мисълта на водещите е още гурелива, затова и избива в най-неочаквани словесни комбинации.
Вместо да си побира думите, водещият в ефира на една национална телевизия успя да притисне министър Румяна Бъчварова с мрачен поглед с едно единствено обвинение, че разбирате ли, тя е жена и не се ли чувства странно да съвместява пола си и поста си.
Затова и не се посвени да попита:
"Все пак сте жена. Това има ли значение за вас, затрудняват ли ви теми, истории, сюжети, свъзани с едно "дете с куфар", например. Чисто емоционално как ви... "
И продължи:
"Чисто емоционално ви питах как се чувствате, защото има сюжети - тежки криминални престъпления, което все пак като сводка най-малко преминава през вас. Вие не ходите, все пак, на огледи, знам".
И вътрешният министър е вкаран в обяснителен режим за пола си - сякаш откакто Бъчварова стана ръководител на МВР това е основната тема във вътрешните работи на държавата. След като в обяснителен режим по темата я вкараха и депутатите от Народното събрание, преди да я изберат за поста.
В света се правят класации за равенство между мъжете и жените, полът все повече се изключва като фактор в общуването. Ангела Меркел е жена и това не пречи да бъде сред най-влиятелните в света.
Но за българските медии жена на власт е проблем. Или най-малкото възможност да бъдеш агресивен и груб в някой по-висшестоящ. Може да си жена, само ако си нечия съпруга или си на пост, от който малко зависи.
В противен случай трябва да се чувстваш неудобно, че не изпадаш във възторг от кученца или не пребледяваш при мисълта за трупове. А поведението е, че сякаш всичко това е "вградено" в генетичния код - на жените, но и на мъжете, за които пък редица други неща трябва да са неудобни - като чистенето, плетенето, гледането на болни и възрастни. И други маловажни дейности.