Преди да реша да се преместя на студено в северните страни, работих в един университет в Югозападна България. 14-те години, прекарани там ми се сториха умопомрачително дълго време и изпълниха душата ми с всичко друго, но не и с радост от доброто дело на просветител. Така че в един момент започнах да празнувам не първи ноември, а Трифон Зарезан като свой личен професионален празник…
През първите няколко години пращях от ентусиазъм и желание за работа. Въобразявах си, че щом ние не можем да идем в Харвард, ще направим така, че Харвард да дойде при нас.
И четях! Четях повече от студентите си. Образовах се, ходех на семинари в чужбина, които сама си финансирах, опитвах нови неща, прокарвах нови идеи, направо бях пуснала турбото и се движех като един "Воайджър" из, както ми се струваше, необходната и вълнуваща вселена на Academia. Но после дойде отрезвителният момент, в който разбрах, че тази вселена всъщност е едно пусто и тъмно място, населено с планети-джуджета.
Има там някакви извънземни, които се мотаят из нея като мухи без глави и с купени дипломи във фалшивите чантички Michael Kors, както и други извънземни, само че от отбора на Дарт Вейдър, които не се интересуват от нищо друго освен да станат доценти, да ходят по банкети и да печелят точки за акредитирането на факултетите си с още банкети и много фалшификации.
От този всъщност момент започна живота ми на малигнена туморна клетка в организма на добре смазаната, псевдо-образователна машина, каквато е университетът, за който работех. УЖ работех! А реших да работя наужким, когато окончателно ме завладя погнусата от обкръжаваща ме “академична” среда.
Причините защо това се случи са много и няма да навлизам в подробности, понеже намерението ми не е да анализирам и критикувам недъзите на висшето образование у нас. Няма и смисъл, защото те са очевидни: астро-физици продават домашна сливова ракия на кооперативния пазар, а овчари, които пишат "швеТски" и "ДимитАр", получават служби в министерства.
И за да не съм голословна, ето как протичаше един средностатистически ден в този конкретен български ВУЗ. По-долу описаните събития са напълно достоверни и са описани точно така, както са се случили.
Събуждам се с махмурлук. Предната вечер съм пила доста коктейли, за да притъпя болката от това, че на сутринта трябва да се изправя срещу масата от женски зомбита с екстеншъни и мъжки с телосложения в стил Фики Стораро. (Осъзнавам, че това с притъпяването на болката е страхотно клише, но отчасти работи!)
Докато пътувам на задната седалка на таксито, си бия два стимулиращи шамара. Само половин час по-късно обаче изкуствено напомпаният ми ентусиазъм се спихва, понеже неграмотността и посредствеността на студентите ми за пореден път ме трясват с всичка сила право в щедро намазаното с фон-дьо-тен лице.
Понеже не успявам (a и няма смисъл по принцип) да се подготвя за днешните семинарни упражнения, решавам да импровизирам както винаги в такива случаи. Казвам на третокурсниците, че ще играем на бутилка "Горна баня", затова се налага да пренаредим масите в аудиторията в кръг.
- Ама ще се целуваме ли? – попита един 21-годишен шедьовър на пернишката хетеросексуална активност. За да не започвам със сарказма още от първия час, решавам да замълча и да обясня най-културно в какво ще се състои играта с бутилката. Студентите ще си разменят не целувки, а въпроси от обща култура от всички сфери на живота. На грамотен английски, ако обичате, понеже такъв ми е предметът. Английски за напреднали бъдещи дипломати!
Дори и аз решавам да се включа - не за друго, а за да държа вниманието си ангажирано, понеже в противен случай рискувам да припадна под катедрата. След първите няколко въпроса, които са лекички и игриви, третокурсниците се оживяват и за момент забравят, че им се пие 25-то кафе, че им се пушат цигарки и им се ходи на мол.
И тогава, почти изневиделица, заваляват тъпизмите.
ВЪПРОС: Къде се намира Айфеловата кула?
ОТГОВОР: В Ню Йорк.
ВЪПРОС: Кой е написал "Ана Каренина"?
ОТГОВОР: Коя беше тая? Тенисистката ли?
ВЪПРОС: Коя е столицата на Холандия?
ОТГОВОР: Осло.
ВЪПРОС (от момче): Коя актриса изпълнява главната роля в "Дяволът носи Прада"?
ОТГОВОР: Е *ати пе**расткият въпрос!
ВЪПРОС: От какво се прави конякът?
ОТГОВОР: От шишарки.
ВЪПРОС: Какво се добавя към лютите чушки, за да станат още по-люти?
ОТГОВОР: Текила.
ВЪПРОС (от същото момче): Kоя актриса, родена през 1922 година, е известна като "златното момиче" на Холивуд?
ОТГОВОР: Госпожо, пак пе** растки въпрос!
ВЪПРОС: Коя държава има най-висок брутен вътрешен продукт в света?
ОТГОВОР: Бутан.
ВЪПРОС: Кой е първият чернокож президент на САЩ?
ОТГОВОР: Не знам. Кой?
ВЪПРОС (за втори път): От какво се прави конякът?
ОТГОВОР: От праскови.
И прочее...
Осми декември наближава и нашите млади и ученолюбиви деца ОПРЕДЕЛЕНО са си заслужили правото да се позабавляват след седмиците, прекарани в усилено усвояване на знания и умения в семинарните зали и библиотеките.
Сарказмът настрана, сигурна съм, че нямаше да съм тук сега и да се обръщам с горчивина назад към преподавателските си години, ако поне двайсет… не, хайде да не съм алчна… десет процента от младите ми колеги проявяваха поне малко интерес, ентусиазъм и респект към това, което се случва в alma mater.
И си признавам, че когато гледах репортажа за наши студенти, спечелили втора награда на най-престижното състезание по синтетична биология в света, се разревах.
Значи все пак има надежда, казах си, Харвард да дойде при Мохамед! Само че засега това си остава инцидентен случай - като прасе да намери диамант в калта…
Значи, не мога да не се съглася с Вучето този път. Само заглавието би трябвало да бъде нещо от рода: "Защо пиех, когато бях преподавател в български вуз?", но предполагам, че настоящото е измислено така, за да провокира и привлече по-голям интерес. Ако е така, простено да и е на Вучето, щото инак не е добре. Никак не е хубаво да слагаш всички представители на дадено съсловие под общ знаменател, въпреки че при нивото на повечето студенти, напълно може да се разбере и оправдае евентуалното желание на преподавателите да удавят в алкохол мъката от сегашното положение на нещата (за което те всъщност нямат особена вина) и липсата на мотивация за работа. По-интересно би ми било, обаче, ако Вучето е преподавала в чужд вуз и направи сравнение между нашия и чуждестранния академичен живот.
"Сарказмът настрана, сигурна съм, че нямаше да съм тук сега и да се обръщам с горчивина назад към преподавателските си години, ако поне двайсет… " И какво викаш, Вуче, магистратура по българска филология и не знам още кво си?
Съгласен съм с коментара по-долу да не се поставят всички под общ знаменател. В момента не знам как е и дали във всички университети е еднакво, но мога да кажа за МЕИ преди 10 години. Дисциплини, които не са претърпели голямо развитие през последните години, като математика, химия, механика и електротехника, се изучаваха доста добре и студентите в голяма степен се стараеха нещо да научат. Е, винаги има индивиди като гореописаните, но тогава поне бяха по-скоро изключение. По профилираните специалности обаче, като автомобилна техника, програмиране, машиностроене и т.н., методите на обучение бяха от Ледената епоха. Колегите от Компютърни системи и Комуникации се налагаше да пишат програми и схеми на листове хартия, вместо да се компилира в реална среда, както е редно. Колегите от Машиностроене и Транспортна техника изучаваха устройства на машини и технологии, които вече са в музеите. Ако предметът беше история на машинното инженерство, бих приел някак, но онова беше просто загуба на време. Амбициозните доценти и асистенти не бяха просто част от преподавателите, такива бяха всички преподаватели. Много от тях взимаха подкупи и това не беше тайна. Всички без изключение пиеха и то здраво. Мисълта ми е, че авторката е била изключение от правилото, но студентите са я приемали като поредната амбициозна тиква, защото са се нагледали на малоумници и както тя поставя всички студенти под общ знаменател, така студентите поставят всички преподаватели под общ знаменател. Една птичка пролет не прави. Нито две, нито три. Богатите хора изпращат децата си да учат на Запад, а у нас ВУЗовете са за парлама и да се изкара някой лев. Ако целта беше да се развиват, щеше да има необходимите инвестиции в тази сфера, щеше да има иновации, развитие в методите на преподаване и т.н. и т.н., а не някакви праисторически баби и дядовци, които си повтарят едно и също от 79-та насам и в епохата на таблети, смартфони и електроавтомобили, да карат младите хора да пишат кодове на ръка и да работят на струг.
Хаос, има резон по всяка специалност да се въведе нещо като историческа на науката. И периодично осъвременяване на материала. Но някои неща трябва да си останат - представи си доктор който не може да сложи инжекция на пациента? Или машинен инженер да не може да завие една гайка? Връзката между теорията и практиката е по-важна от всички писъци на модата.