Колкото и да е умен и принципен човек (а ние всички, то е ясно, сме такива), действителността ни предлага случаи, в които нито акълът, нито липсата му, нито общата култура, нито липсата на обща култура, нито знанието, нито липсата му, могат да помогнат за създаването на позиция по даден въпрос.
Ето, например, случаят с Ирина Бокова.
Тя заема най-високия възможен пост във влиятелна световна организация, пост, недостижим за повечето български дипломати.
Тя е генерален директор на ЮНЕСКО и също така е фаворит за един още по-недостижим за български дипломат пост - генерален секретар на ООН. Още повече, че тя е първата жена изобщо от Източна Европа, която оглавява ЮНЕСКО.
Това означава, че ние трябва да я харесваме много и силно да я подкрепяме, защото никой български дипломат преди това не е успявал да достигне такива висини в кариерата.
Да, ама, на родна почва, Ирина Бокова беше заместник-министър (1996) и министър (1996-1997) на външните работи в най-ужасния кабинет в близката българска история - този на Жан Виденов, по времето, когато България беше най-затворената страна в света.
Какво направи тогава тази жена, за да отвори страната ни към Европа? Никой няма спомен, така че най-вероятно не е направила кой знае какво. След това Бокова беше дипломат в Париж.
Тя никога не се е дистанцирала от престъпленията на тоталитарния режим, нито веднъж не е критикувала партията, която на няколко пъти фалира България, и нито веднъж не е поела отговорност за собствените си действия по време на проваления кабинет.
Значи, да не я харесваме.
Може да не я харесваме, но въпреки това, Ирина Бокова е българка. Ако кажем, че не я харесваме, значи потвърждаваме правилото, че българите сме завистливи един към друг и не харесваме успелите, особено ако те са българи.
А ако я харесваме, защото е успяла българка, въпреки факта, че е дъщеря на ужасяващия комунистически деятел Георги Боков (известен още и като убиец на художника Райко Алексиев), то тогава можем спокойно да се обявим за националисти, което не е най-добрият аргумент, когато говорим за международни организации като ЮНЕСКО и ООН.
Значи да не я харесваме.
Е, да, ама Ирина Бокова е не само успял дипломат, тя е и жена. Нейното присъствие на висш дипломатически пост дава силен знак за жените по света и особено за българските жени, че е възможно да се успее - въпреки пола.
Значи да я харесваме.
Сега може да кажете, че фактът, че Бокова е жена, няма никакво значение, защото тук се гледат качествата. И ще сгрешите, защото, както се твърди, настроенията сред дипломатите в световната организация поне за момента, са, че е време ООН да бъде оглавено именно от жена. Това е пак във връзка с посланието, което фигурата на генерален секретар на ООН има по света.
Значи - решено, ще я харесваме и подкрепяме, защото е жена.
Добре, но ако посланието е важно за този пост, тогава как да й простим, че тя не се дистанцира от комунистическия режим, от тоталитарното си минало, от партията, която докара страната до катастрофа?
Значи няма как да я харесваме.
Защото, кое е по-важно: да подкрепяме един човек, защото е българин, жена и успял дипломат с четири перфектни езика, или да не го харесваме, защото е комунист, защото нямаше да има шанса да научи тези четири езика, ако не беше номенклатурно дете. И защото нито веднъж не се дистанцира от престъпленията на бившия строй.
Изобщо, виждате, нещата са сложни.
Кажете в такива случаи, как човек да бъде принципен и умен (за каквито всички се смятаме), когато действителността ни предлага такива случаи, пред които и най-богатото въображение бледнее?
Дали я харесваме или не е несъществено в случая.Важното е , че има шанс българин да заеме поста генерален секретар на ООН и би трябвало да я подкрепяме.От друга страна вица за българите без пазач в казана на Ада не е съвсем лишен от истина.Като фикцията тук може да бъде само съществуването на Ад.Останалото си е печалната истина и коментар но 1 го доказва.
Бокова може да е свястна жена. Но фактът, че начело на Юнеско се поставя дъщеря на политически престъпник не ми говори никак добре за тази организация. Подобни постове са политически и не може да бъде пренебрегнат произхода, особено когато е толкова горещ. И както казва баща ми, дали биха поставили на този пост дъщерята на Гьобелс??
Комунистическа мърша!!! Пфу!!! Гнусна работа!!!
Абе как така все българи комунисти са се издигнали в световната политика?
"защото е комунист, защото нямаше да има шанса да научи тези четири езика, ако не беше номенклатурно дете" - Егаси тъпотията. Има много други номенклатурни деца, които и един език не са усвоили. Така че едва ли това е условието. Не знам каква е Ирина Бокова, освен че е българка. И не мисля, че има вина за това кои са роднините й, никой не си избира роднините. Ако нападките към нея са такива, мисля, че са много измислени и повърхностни. Айде да гледаме кой какво върши и как го върши и да не търсим под вола теле. Ако жената е на място, българка или не, трябва да я харесваме и подкрепяме. Ако не става, не. Останалото е чиста злоба.
Аз предлагам, въпросната авторка, да вземе да направи една банка с имена на хора които НЕ харесва. Като уважаваните от уебкафенцето "Бесен сектор", дето направиха сайта "Миротворец" и публикуваха данните на всички, дето не били съгласни с властта на майдановците... даже не просто съгласни, а просто направили нещо, дето не им се е харесало... като това, да публикуват адреса и телефона на дете, което се снимало с георгиевска лента! А после, авторката, почнете да избивате хората дето не ви отърват на политическите възгледи... като онези от сайта в Украйна. Кои сте тия ВИЕ дето трябва да харесвате някого или да не харесвате бе?!? Кви сте? Уроди ли сте, нацисти ли сте, оруеловски кошмари? Какви сте...?!? И кво правите като не харесвате някого? Унищожавате ли го? Не мога да повярвам какви боклуци почват да се раждат и да пишат и да се тиражират...
>списък със сайтове, разпространяващи "руска пропаганда"... 90%не ги бях чувал Може би щото на тебе пропагандни сайтове не ти и требат. Все пак те са за промиване на мозъци, което значи, че има известни условия да попаднеш в целевата група - наличие на мозък, и то непромит такъв.
От Уикипедия-"1977 – 1982: стажант аташе и трети секретар в отдел „ООН и разоръжаване“ на МВнР[1]. 1982 – 1984: трети секретар в Постоянното представителство на България в ООН, Ню Йорк[1]. 1984 – 1990: втори и първи секретар в отдел „ООН и разоръжаване“ на МВнР[1]. 2005: извънреден и пълномощен посланик на Република България във Франция и Монако. 2005: постоянен представител на Република България в ЮНЕСКО. 2009: генерален директор на ЮНЕСКО, преизбрана за втори мандат през 2013." Вижда се,че госпожата има огромен опит в международната политика. 38 години е доста време, човек изгражда отношения, лични връзки, запознанства, приятелства. Гадното е ,че тя е продукт на времето, когато хоратя не знаеха къде на картата са страните, в които другарката/госпожа е пребивавала. Когато ученето на чужди езици(освен руски) си беше трудно занимание-езиковите гимназии не бяха за всеки. Едва ли тя е единствената достойна за тази длъжност в България, но други, случайни, нямаха абсолютно никакъв шанс за нещо такова. Тази жена е постигнала всичко това благодарение на стечение на обстоятелствата, не толкова на лични качества. Тя е просто една от все още многото сенки от миналото, което не искаме никога да се връща. Минало, което още тегли България назад и надолу. Вярно,че не си е избирала родителите, но е нямала нищо против да се възползува максимално от ситуацията преди и най-безсрамно сега. Тук говорим за достойнствор чест, безочие, безсрамие, чувство за недосегаемост. Изобщо за ценностна система. От Уикипедия -"Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО (на английски: United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization, UNESCO; на френски: Organisation des Nations unies pour l’éducation, la science et la culture), е специална организация на ООН, учредена на 16 ноември 1945 г., за да насърчава сътрудничеството между нациите в областта на образованието, науката, културата и комуникациите. Чрез такива кооперативни усилия, ЮНЕСКО се надява да насърчи универсалното зачитане на справедливостта, законите, човешките права и основните свободи. Мотото на организацията гласи, че „мирът e създаден, не за да се нарушава, а за да подпомага интелектуалната и нравствената солидарност на човечеството“. Целта на организацията е да изгради мира в умовете на хората чрез образованието, науката, културата и комуникациите." Можем сами да сравним идеалните цели на ЮНЕСКО и по ленински деформираната доктрина "Диктатура на пролетариата" от чийто защитници и последователи е произлязла Ирина Боков и чийто продукт е всъщност. Такива ми ти работи.
Статията ме накара да си спомня за речта на Джиду Кришнамурти, с която всъщност той разпуска "Орденът на Звездата". В тази си реч той разказва една интересна история. Ето я: Дяволът и неговият другар си вървели по улицата, когато видели пред себе си един човек да се спира, после да се навежда и да вдига нещо от земята. След като го разгледал, той го пъхнал в джоба си. Другарят запитал дявола: "Какво взе този човек?" - "Той намери парченце Истина"- отвърнал дяволът. - "Тогава лошо ти се пише"- рекъл другарят му. "О!, съвсем не. - отвърнал му дяволът - Възнамерявам да го накарам да я организира". Та в този смисъл, едни от най-подходящите инструменти за "организиране" на истината са думите. Какво означава всъщност "харесвам" и "не харесвам"? Струва ми се, че статията се опитва да внуши, че "харесвам" означава и ... "обичам", т.е., готов съм да направя всичко за този/това, когото/което обичам. А "не харесвам", като че ли трябва да се разбира - "мразя неистово". Тук май нещо не е наред. Например, аз харесвам кисело мляко марка "еди коя си", но няма да си тегля куршума, ако вместо него предлагат други марки. Няма да взривя и магазина, разбира се! Ще направя опит за "дезорганизиране" на истината с думи ето така: Не знам много за Ирина Бокова. Тя нито ми "харесва" нито "не ми харесва". Тя е част от общия политически пейзаж в света /не само в България/. Тя е съставна част от Матрицата. А Матрицата нито е лоша, нито е добра. Нито е красива, нито е грозна. Матрицата просто съществува! А съществува, за да можем в един момент да излезем от нея. А след това ........... !
Избщо не се питам дали я харесвам.... Тя, както и много други, които редовно се явяват по някои тв канали (особено Евгения Живкова, която напоследък се явява с двете си ологофренски отрочета, минаващи през БГ но не от Москва...), ме депресират и ме карат да си спомня миналото, когато същите тези и родители им и целият им репресивен апарат ни забраняваха да слушаме радио, да гледаме телевизия и филми, ако не са руски, да се обличаме с дрехи с цвят различен от черно и сиво, да не излизаме свободно извън страната, да четем книги, ако не заклеймяват капитализЪма, да отсъстшваме от манифестации и събрания, да разказвамв вицове, и какво ли не още..... Върхът на шастието беше да ти дойде реда за нещо, което ни казваха, че е лек автомобил, слд като си чакал между 5 и 10 години. Пуака ми дали е шеф на Юнеско или на ООН. Като ги видя или чуя, единственото, което ме оправя е да повърна....
Баща й е един от убийците на Райко Алексиев!!! Като се сетя как се преследват нацистките изроди (наскоро съдихе счетоводителя на Аушвиц) ,недоумявам що за идиоти населяваме бившия соц-лагер!!!
Супер тъпа статия, написана от поредния автор световно известен със своята незивестност, която може да се сведе до няколко думи: Нищо на този свят не изцяло черно или бяло, а нюанс на някой от тези цветове. Освен това съм шокиран от всчички малоумници с довода, ама тя е дете на висши комунисти и не се била разкаяла. И кво да направи да се откаже от баща си в държавен вестник ли?!? Що за слабоумно мислене. В нормалните държави, когато някой получи шанс за подобен пост всичко отстъпва на второ място и цялото общество се обедниява в усилията си да постигне успешен резултат. Няма да навлизам в размисли какво би значело за нас ген. сек. на ООН да е българин, защото мисля, че е очевдино (освен за повечето слабоумни коментатори под статията и самия автор). Тук естествено почваме да вадим от девет кладенеца вода да критикуваме. Жената (глупава или не) е ген. сек. на ЮНЕСКО, значи в чужбина са я оценили и.т.н., но тук всякакви цървули надават вой до небесата колко била неподходяща. Заради такива имбецили като авторката и болшинството коментатрои сме на този хал и не можем да се оправим. Защото всякакви никаквци постигнали едно голямо нищо в този живот се чувсват длъжни да дадат оцендка на всеки и всичко от висотата на своята пълна ирелевантност. КРЕТЕНИ И ЖАЛКИ ДУШИЧКИ!!!!!
Скрита сила, ти май не си ходил на манифестации ми се струва. Камо ли да си чакал бананите по Коледа. А въпросната г-жа няма да я коментирам. Повечето успели българи са деца на комунистите и ми се струва, че това ще е така докато изчезнем като нация.
логиката: аз съм цървул, ама наше момиче, (момче) им скри шайбата по света, е неизтребима. нарича се провинциален комплекс. в сила е за повечето балканци. тази лелка не заслужава анализ, но разделението е коментарите заслужава. аз го виждам по възраст и по близост с едновремешната номенклатура. струва си да се помисли - ако има с какво...
/Skrita_Sila_M/ Сладур, като си силен, защо си се скрил? И, между нас казано, на това дередже сме, не защото не искаме да виждаме подобно грешки на природата на такива важни постове....а точно защото те ги заемат. Руски възпитаници, проводници на псевдонародни цености, загрижени пред медиите за настоящето и бъдещето на света, но всъщност служещи на 'прогре' идеи, които ни връщат назад и ни обричат на нищета и мизерия. Ще ми кажеш ли например, кой скри всички храни точно след падането на селяндура Живков? Когато в София не можеше да намериш мляко за детето си? Не го ли организираха твоите любимци, престъпниците псевдокомунисти за да забогатеят после с по-високите цени? Само питам, не че знам? И тези ти ги наричаш българи? И ме караш да се гордея с тях? Аиде дееее?