Чикаго, летище О'Хеър, известно сред част от местните българи като "Ухарето".
Голямото помещение е боядисано в бяло, многобройни табели показват пътя към "имиграционните власти", както американците наричат граничния контрол. Навъсени гранични служители с добре видими пищови показват, че са наясно, че всеки е потенциален незаконен емигрант. И че всеки незаконен емигрант ще бъде спрян, ако трябва с цената на живота му.
Преминаването на американската граница не е шега работа.
Ухарето, граничен контрол, младо униформено момиче извисява камбанен глас над тълпата потенциални закононарушители:
- Чичумиткоооо! Лельодончеее! Лельодончееее!
Телевизионните екрани разказват с картина и текст за едного, който незаконно внесъл месо, платил глоба от 10 000 долара и бил върнат в собствената си страна.
- Чичумиткооо !! Илате насам де!
Червендалест балканджия, уснихнат до уши, от тези възрастни българи, които всеки би искал да има за чичу, със зелено яке и черна чанта за документи се забързва към момичето под изучаващите погледи на въоръжените й колеги.
- Танче, колко си пораснала бе мойто момиче!
Идва, малко уплашена, и Лельодонче. Целува Танчето по двете бузи, потвърждава факта на порастването й.
- Минете, минете тука по бързата линия, за важнити посетители!
- Ама как бе, Танче, ние сме обикновени хора!
- Минете, там е Митето, ще ви пусне бързо. Айде довечера ще се видиме! Тате ви чака отвънка!
- Е, че те американцити наши хора, щом позволяват така бе! - радва се Чичумитко, преди да мине през гишето за важни посетители.
Танчето се обръща към мен, тъй като моят ред е дошъл.
- Гоу ту лайн фифтитри. Сър плийз муф фастър дер'з а лайн бихайнт ю!
Минавам граничен контрол и влизам в Чикаго - един от най-големите български градове.
Текстът е публикуван като статус в профила на Никола Пенев и е препубликуван в Webcafe.bg с позволението на автора.
