Историята на едно абсурдно утро

Ще ви разкажа история. Историята на едно абсурдно утро. Сухо и кухо, като смъртта, дошла в това утро.

11 октомври. Вървя към работното място. В квартал "Изток", на "Жолио Кюри" и "Чарлз Дарвин" (тази нелепа улица), около 10 часа. Целувам Иван за довиждане и завивам вдясно - на 150 метра от офиса съм.

Имам намерение да си купя кафе и току да вляза в Guide-а, подминавам човек, седнал на ръба на училищната ограда. Беше се привел, телефонът му паднал на земята, леко хриптящ. Подминах - сметнах го за поредното пиянде, готвещо се да повръща. След 2 крачки се обърнах - човекът падна по очи на асфалта и се нарани.

И утрото се преобърна с маршрута ми.

С момчето зад мен го повдигнахме, питахме как е, донесох му вода. Беше неконтактен, с пяна на устата. Събраха се още неколцина души, викнах линейка.... линейка. Линейка. 112. Линейка.

За първи път викам линейка. Обаждам се в 10:07. Първо централа, после препращане, груби лелки, нелепи въпроси.

Няколко пъти повторих с ясна артикулация: "Чарлз Дарвин" 14А, вх. Б. Отвратителен адрес, винаги го бъркат, затова повторих няколко пъти. Дадох и други индикатори - улици, посолство. Чакаме, питам колеги дали да не го закараме ние. Обясниха, че по-добре да чакаме линейка. Чакаме, чакаме.

Човекът се освести малко, болели го гърдите, едва дишаше, охкаше. Звъннахме на последния номер в телефона му - за щастие или не, дойде за отрицателно време жената, с която живеел на семейни начала и негова колега от училището - лобното му и... може би работно място. Добре, че беше тя.

Чакаме. Звъня още няколко пъти на грубите лелки, изнервям се, страх ме е за човека. Страх ме е за страха на жената до него. Чака я самота. Познавам чувството. И абсурда.

Чуваме линейката нейде из квартала - заблудената линейка, която не може да намери адреса вече половин час. Звъня пак, други хора звънят. Били чули "Дарвин" 17. Изнервих се на диспечерката, процедих през зъби: "Много са ви прости колегите".

Тя се обиди, захвана се за емоционалния ми изблик и дори сподели с тия в линейката какво мисля за тях. Явно беше по-важно от смъртта, от глупостта, от некадърността, от хуманността...

Насъбралите се хора и колеги завардихме съседните улици да чакаме линейката - ДА Я ПОСРЕЩНЕМ, видиш ли. Не беше ли работа на линейката да знае адреса? Човекът вече крещеше от болка. Буквално. Крещеше, че си отива, че умира, че е краят. Всъщност беше.

Линейката беше на "Жолио Кюри", упътихме я и когато акостира на правилното място - в 10:43 - човекът минута преди това се свлече за последно, спря да диша и пребледня зверски.

Линейката паркира спокойно, вяла сестра с кофти грим и адски млад и доста арогантен лекар се провлачиха от топлото купе и започнаха още по-вяло да правят сърдечен масаж.

Жената на припадналия попита дали няма да сложат нещо под него, все пак лежи на твърдия асфалт.

Лекарят изсумтя и с равен тон обясни, че на починал човек НЯМА КАКВО ДА МУ СЛАГАТ ИЗОБЩО...

Поисках да се легитимира, не пожела - не съм била от полицията, да съм си питала дежурния екип по телефона, разбираш ли. Окей. Снимах номера на линейката. После се качих да работя... Викнаха полиция (процедури).

Слязох да дам обяснения. Казах, че няма да оставя това така - ще пиша, ще моля познати в телевизии да правят репортажи, ще направя НЕЩО. Post mortem.

Лекарчето беше до мен, слушаше ме. Тръгнах си и ми подвикна: "Между другото, добре ли излязохме на снимката?". Следва многоточие в бездна от изумление. Наложи се да му кажа в прав текст: "Аз снимах номера на линейката, но ти си грозен ениуей".

Утро, дъжд, смърт, абсурд, гнусни хора. И хубави хора. Събраха се много, много хора, на които им пукаше и останаха до последно.

Изобщо не исках този разказ да звучи сантиментално и емоционално, но не мога да се абстрахирам. В главата ми има картини, труп, найлон, реплики, жестокост и влажните очи на жената, която остана там при трупа в найлони и при обръгналите полицаи.

Дадох показания. Отново, писмено, в полицейския ван.

Всичко това няма никакво значение за подредените ни делници, ние продължаваме напред. Но ако някой знае как и вярва, че има значение да не оставим нещата така, нека да ми пише, ще съдействам.

Познати и приятели журналисти, от телевизиите... дано виждате смисъл.

Ако не, ще си остане просто един ден със смърт и нелепост, за който сте прочели между два мейла. Но аз не мога да забравя сълзите в очите на жената, която остана сама до трупа и се гледахме и не знаех какво мога да направя повече.

*Текстът е от във Facebook-профила на Калина Линова

#1 wasserman 12.10.2016 в 17:57:43

Тенденциозно и злобно написано.За обида към екипа спокойно можеха да и затворят телефона в друга държава.Нека се поставим на мястото на екипа който ежедневно е подложен на такова отношение,нормално е да е емоционално загрубял,все пак основната му дейност е в гетата където спасяват хора с риск за собственото си здраве,сблъскват се със смъртта ежедневно.Това което е психотравмата на живота за тази дама за тези хора е поредния случай. Не работя в Спешна помощ и отдавна не съм имал контакти с тях.

#3 Виктория Пенелопова 07 12.10.2016 в 20:57:14

Авторката има проблеми с гнева. Попаднало й е "докторче, безумно младо и грозно". Ениуей. Разправиите на лично ниво показват само едно - липса на ниво.

#5 Dox 12.10.2016 в 22:21:13

Вижте какво, другарки и другари Колкото и да се напиняме да разнищваме конкретния случай съобразно пристрастията ни, истината е една - у нас Бърза Помощ /или как се наричаше сега по европейски - Спешна Медицинска Помощ/ - НЯМА. Да. Такава просто няма. По татово време ИМАШЕ, но сега - НЯМА. И това е ясно и на самите служители от БП, но, естествено няма да го кажат. Да не са луди, а утре - какво ще работят? Знае го много добре и министъра на здравеопазването, докато по цели нощи не спи и се чуди каква да е поредната "реформа" в ресора Му. Не го ли виждате, зАвалията, как като се появи по телевизията, очите му са очи на недоспал. Този човек страда от хронично недоспиване. Истински мъченик! Причините за това ДА НЯМАМЕ БП са много, но основно икономически, а също така и идеологически. Предишната ни държава беше обявила грижата за човека като един от основните си приоритети. Сегашната ни държава има само един приоритет - грижа за печалбата на частника, Каква Бърза Помощ, какви 5 лева?! Кому е нужно това? Та това са излишни разходи, нали така? Парите за Бърза Помощ могат да отидат за фитнес, нали така? А като ходиш на фитнес, това означава, че ще бъдеш супер здрав, нали така? И тогава за какво ти е да харчиш пари от бюджета за Бърза Помощ, нали така? Съвсем просто е, нали така?

#8 wasserman 12.10.2016 в 22:52:16

Не одобрявам грубото отношение на екипа,просто ги разбирам.Дамата дразни , сестрата била грозна лекаря млад,линейката топла ,а те били на студено реанимацията вяла.Реанимация се прави на твърдо за да е ефективна,но явно здравната култура на авторката е над тези дребни факти.Ясно е че линейките не летят ,София е трудна за навигация,но има неща които ние може да променим-да даваме път на линейките за начало,малко да се погрижим за здравната ни култура,да бъдем по вежливи с хората които може и намусени,но идват да ни помогнат.

#9 Dox 12.10.2016 в 23:12:22

Мануелка, Сигурен съм, че един ден ще го проумееш - ако искаш да съсипеш здравеопазването на една държава, най-ефективният начин е да го направиш изцяло частно. Хуманните професии се наричат така,защото хуманността по принцип е несъвместима с комерсиалния интерес за реализиране на максимална печалба, какъвто е случаят в наше време. По татово време много лекари практикуваха и частно - в извънработно време. Имаха си кабинети, в къщи, оборудвани с най-необходимото, в които извършваха прегледи разбира се, не операции. Основно бяха вече доказали се специалисти и светила в медицината /в повечето случаи - на възраст/, а не Сульо и Пульо, дето регистрирали вчера ООД със 100 лева капитал и вече потриват ръце за големите печалби. Това вече е несериозно. Не си го измислям. Като малък често боледувах и майка ми освен по поликлиники ме мъкнеше и при такива лекари. Само ти погледне очите, натисне тук-там, зададе 1-2 въпроса и ти поставя диагноза, при това - вярна. Това обаче се постига с много учене, труд и най-вече любов към професията. Парите тук не играят. Днес, ако трябва да ти поставят диагноза ти предписват поне 6-7 изследвания, защото ...... първо не са сигурни и второ - всички те фигурират в ценоразписа на Здравната каса, нали.

#12 straight 13.10.2016 в 02:08:51

Медицината е високо специализирана и много скъпа дейност. Изисква подготвени кадри, логистика, умело ръководство и серозно финансиране. Къде са тези неща в БГ? Когато се чудите защо няма лекари, чакате по 2 часа БП и отношението е отвратително - помислете за минута. Кой разграбва страната вече 30 и повече год? Защо управляващите не правят нищо да запазят и усъвършенстват лекарите в БГ? Кой има полза от взаимната омраза м/у лекари и обществото? Защо частното здравеопазване е по-любезно, ако не друго? Още много въпроси мога да поставя. На някои от тях мога и подробно да отговоря, макар че за мене това вече не е от значение. Не е лошо обаче да се помисли комплексно, защото отговорите са по-сложни, отколкото изглеждат на пръв поглед.

#13 conscience 13.10.2016 в 08:53:08

Хомо сапиенс е обречен щом 20 човека стоят до умиращ човек и единственото което им идва на ум е да викат "линейка" и да дават зор на бърза помощ по телефона.

#14 Dox 13.10.2016 в 09:01:06

Деде, Нещата относно частно-практикуващите лекари по онова време май не стоят точно така. Доколкото знам, през 70-те е имало височайши разпореждания, но не за забрана, а подобна практика да се упражнява само след получаване на разрешение. Нещо като лиценз. С каква цел е направено това, не знам. Казвам го, защото и през 80-те и през 90-те ходех на прегледи и консултации в дома на наш известен гастро-ентеролог - професор /лека му пръст!/, с издадени няколко книги, но вече в пенсия. Това, което наричаш ръсене на глупости вероятно е неуспешният ми опит да обясня, че частният бизнес не е панацея. Просто е невъзможно всички проблеми или неудачи да се решават с него. Да приватизираме и Спешната помощ тогава. А ако някой не може да си плати - о, имаме мъдро решение - "Който не работи, не трябва да яде", нали? Само че се пропуска нещо съществено - тази поговорка не е от вчера. Преди време ни я казваха и бабите и дядовците и в училище, но с морална цел - да не се учиш на мързел, да уважаваш труда като дейност, която създава блага и пр. Намериха се обаче примати, които решиха, че тя трябва да се разбира буквално. Някои от тези примати и днес са широкоизвестни, с постоянното си присъсвие в най-гледаните телевизии. Замисли се, Деде, защо все пак се използва термина "медицинска СЕСТРА", а не нещо друго. И защо преди да се утвърди този термин, дълго време е бил популярен друг - "милосърдна сестра". Днес лекарят гледа на теб не като пациент, а като клиент. И не преценява диагнозата, а това с колко може да те одруса. И ако му се види малко, се чуди има ли въобще смисъл да се занимава. Смяташ ли, че тази професия все още може да се нарича "хуманна"? И .... Деде, в последно време забелязвам у теб трайна фиксация върху бабички. И те все са червени, нали? Вероятно много се претоварваш напоследък.

#15 mima 13.10.2016 в 09:18:31

В продължение на 2 дена 3 екипа на Бърза помощ не успяха да разпознаят, че дядо ми е получил инсулт. В края на втория ден четвъртият екип вече го откара в болница, защото заподозряха, че може да има нещо. Беше късно... Овълчени, незаинтересовани и некадърни.

#16 boris 13.10.2016 в 09:36:59

Добре, отношението на хора дето се сблъскват със смъртта всеки ден е такова. Ясно е, но какво означава - не могат да намерят адреса? Аз намиран кой банкомат на еди коя си банка може да взима вноски и къде точно се намира с помощта ...на телефона ми. Не живеем в 20-ти век от много време вече.

Новините

Най-четените