Чета излиянията на някакви госпожички как връщането на задължителната казарма ще им върне и "истинските" мъже, каквото и да значи това определение, и се смея.
Веднага в главата ми изникна образът на първия ми даскал по военно - полковник, който беше ужасен простак, неграмотен и толкова тъп, че го уволниха още след първата ми година в гимназията, въпреки че предметът му не беше от най-умните. Нооо - явно истински мъж.
С тъга си спомням и за двама мои приятели, които загинаха в казармата при нелепи инциденти и въобще не успяха да станат мъже, нито истински, нито други. Замислих се и за познатите си от моето поколение, (които са ходили задължително в казарма) и установих, че и сред тях има невероятни мухльовци, които не могат да се оправят с живота си и до ден днешен, пийват ракийка пред телевизора, псуват и мразят всичко и всички, никога не са били способни да изкарат и лев за семейството си, а понякога побийват и жената, защото, естествено, тя е виновна за всичко.
Обаче - казармата явно ги е направила истински мъже. Взех да се оглеждам и сред поколението на сина ми (което въобще не е ходило в казарма) и без никаква изненада преброих точно толкова свестни хора и точно толкова смотаняци, колкото има във всички поколения - още от тези на дядовците ни. Те обаче някак не са истински, дори не са мъже според някои.
Естествено, не казвам нищо сензационно, но е добре дамите, които си мечтаят за "истински" мъж с мирис на войнишки партенки и психика на старшина, първо да се огледат в своите женски качества и желания и да си повторят баналната максима, че "истинските" мъже обикновено търсят "истински" жени.
И въобще мечтите за "силна" ръка в къщи или в държавата, четенето на розови романчета и гледането на сапунки е личностен проблем на самите жени и няма нищо общо с мъжете около тях.
Интересно как така хем се става истински мъж в казармата, хем всичките вицове за глупави хора неизменно включват герой с фуражка
Борачов явно е военен, не му обръщайте внимание.
Борачо Не точно, но лека служба беше Ако бях мел дворове и бичил наряди в далечни села по-високо ли щях да стоя в очите ти? Ако искаш да ида сега да се омешам с циганите, па барем ме признаеш?
Най-силния аргумент защо не трябва да има казарма е като разгледаш какво представляват тия, които най-много настояват за нея. Сори, ама ако най-смисленото време в живота ти е било казармата и тя те е формирала, значи 5 пари не струваш. Вицовете за фуражки не са случайно измислени.
За мен проблема на казармата е друг. Това е едно време, което човек просто губи, то свива прозореца за започване на кариерата. Сега на 26 сменям кариера, ако бях ходил на казарма можеше и да е късно за това (ставам програмист, все пак). Получава се и нечестна конкуренция между младежи от различни полове, единия от които може да напредва в работата, докато другия забравя всичко, което е учил...
Не знам, дали булките визиращи "истински" мъже правят точно асоциация с казармата!?! Но че повечето си имат някакви поведенчески проблеми няма и смисъл да коментирам. Просто се замислям, колко точно народ са синове и дъщери на разни старшинки, зкв-та, фрицове и подобна паплач...
Темата за казармата е от ония, които са много подходящи за безкрайно джафкане. Разбира се, че престоят в тази система има и плюсове, и минуси. Което, впрочем, може да се каже и за много други системи, институции или ситуации, в които човек – било по желание или по принуда – се озовава в различни периоди от живота си. Какво ще спечели или ще загуби от такъв престой, зависи най-вече от самия човек. Да припомня обаче, че същността на дебата е друга. Не става дума за това дали казармата е някаква висша ценност или незаменима житейска школа: тя със сигурност не е – и всички, които я величаят като такава, имат някакви дефекти на горния етаж. Или просто се намират на приказка. Спорът е дали казармата ОТНОВО ДА СТАНЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНА. Опцията да избереш военна кариера никога не е преставала да съществува; въпросът е дали хора, които никога няма да имат нищо общо с армията, трябва да бъдат принуждавани да прекарат година или две в нея (за по-малко от година е безпредметно да се говори, това не е зелено училище или скаутски поход). Тоест, нещата опират до самата концепция за национална армия и възможните (и очакваните) политически приложения на тази структура. Дали да има наборна армия или не, зависи основно и изключително от следното: 1) доколко и за какво е необходима армия на България; 2) как е най-оптимално да бъде организирана тази армия; и 3) какви средства трябват, за да се поддържа във варианта с наборна служба. Тезата, че „казармената закалка“ ще подобри някакси качеството на народонаселението, е несериозна. Ако средствата за подготовка и поддържане на наборна армия отидат, примерно, за образование, ефектът би бил несравнимо по-голям. Армията е консервативна институция, колкото и да се модернизира: там основната цел е не развитието на индивида, а точно обратното – приучването му да бъде бурмичка и да изпълнява заповеди, без да разсъждава извън поставените му рамки. Това е задължително условие, за да бъде една армия надеждна и ефективна – и докато има армии, разчитащи на жива сила, няма как да бъде другояче. Идиотщините, че чрез казармата се възпитавали патриоти, въобще не заслужават обсъждане. Човек може да отиде в армията от патриотичен порив, но да влезе националнихилист или националнепукист и да излезе патриот – не съм чувал. А и жална й майка на нация, която възпитава в патриотизъм чрез марш на скок. Времената, в които силата на националната армия е била главният фундамент на патриотичните нагласи, са отдавна отминали (въпреки че разни отворковци като Путин се опитват да ги възкресяват). Икономическият аспект заслужава малко по-сериозно разглеждане. От една страна, поддържането на наборна армия временно облекчава (по-точно – отлага) проблема с младежката безработица, и същевременно създава постоянни работни места в обслужващите сектори. От друга, хем изисква немалко увеличение на бюджета за отбрана (откъде пари?), хем представлява неприятно прекъсване точно между училище и университет или между образованието и началото на трудовия стаж (което за мнозина, особено в бурно развиващите се високотехнологични отрасли, може да се окаже проблем). Между другото, не изключвам вероятността някой почитател на генерал Пешлеевски да си мечтае за възраждането на прословутите Строителни войски – с тънката идея хем да постави мъжката част от новото поколение цигани поне за кратко под държавен контрол, хем да вкара държавата през задния вход като играч на строителния пазар, основно за крупните инфраструктурни обекти. Напълно е възможно да има високопоставени и влиятелни кретени с подобни мокри сънища. И накрая, но не последно по важност – при днешното ниво на военното дело ефективността (че и изобщо използваемостта) на една наборна армия, въоръжена с калашници, е меко казано спорна. Не вярвам наборниците да се обучават да боравят с кой знае колко по-съвременни оръжия: дори и да се намерят средства за такива, логично е те да бъдат поверени на професионалната част от армията. А може би пък някои доморасли „военни стратези“ гледат т.нар. лица в униформи без опознавателни знаци (имам предвид в Крим и Украйна) и си мислят, че това е войникът на бъдещето? И вдигат инстинктивно крак, като жабата, дето видяла, че подковават коня? Честно казано, не бих се учудил. Като гледам каква вопиюща самодейност цари в българската политика, нищо чудно и сред военните ни капацитети картинката да е същата... Всичко по-горе води към заключението, че цялата шумотевица около възстановяването на военната повинност си е чист популизъм. Имаше някаква национална военна доктрина, не съм я чел (няма и да я прочета) – но не вярвам да включва въобще подобна хипотеза, тъй като е правена в контекста на членството ни в НАТО и съответните реформи на армията. С две думи, темата за връщане на задължителната казарма е само част от предизборната мъгла. Не съм следил кой я повдигна пръв, но само фактът, че лицето Бареков гласовито я раздухва, подсказва, че не е нищо повече от храна за рибки. И не си струва да си губим времето да разсъждаваме по нея. Естествено, мацките никой не може да ги спре да си мечтаят периодично за „истински мъже“, дето са минали казарма. То си е част от лаф-моабета ;)
Статията е безумна и няма да я коментирам, но на коментиращите младежи бих казал следното. Казармата е като дрогата, докато не я опиташ, няма как да знаеш за какво иде реч. Чета за комплекси, изгубено време, тъпотия и пр., но нищо от това, няма общо със задължителната казарма. Аз лично съм служил през соц-а и по онова време казармата беше парадния вход в обществото. Казармата учеше на онези неща, които не ни учеха у дома - обратната страна на медала, как се живее/оцелява във враждебна среда. Къде са границите и как, и кога можеш да ги преминеш, и най-вече, на каква цена. Сега някои неща се промениха, други си остават същите. Младежите нямат гарантирана работа, не знаят да боравят с оръжие, онзи ден на военния парад, дори представителни роти, не знаят и да маршируват. Нищо чудно, че при това се случват събития като тези в Украйна или като тези по нашите стадиони. Че има растеж на популизма и някаква носталгия по "великата Рус" и силовото налагане на простотия повсеместно. Вече няма "вътре" и "вън" простотията се шири на всякъде и няма предел, който да я спре. Затова доста хора емигрират в уРЕДени страни, защото казармата учеше мъжете на ред, а сега няма ред в обществото. Всеки е "първа писта", "кораво копеле" много светнат и отворен, няма авторитети, няма отговорност. За мен това е по-скоро упадък и разруха, отколкото някакво израстване и еволюция.
дранконче мамино, много се надцени. Как коменитраш вкусът на нещо, което не си вкусил?!?!? От товите връстници, колцина са се начучили на уважение и дисциплина в семейството? Оръжието не се носи за бабаитлък, а с него се носи служба, но това едва ли ще го проумееш някога, какво значи да си готов да пожертваш (в буквалния смисъл) някого в името на нещо. А за БИ едва ли ще ми кажеш нещо ново, аз самият имах вече 6 годишен стаж и степени по джудо, шотокан карате и фамилен стил в у-шу при влизането си във ВНВМУ, но маршовете и стрелбите само добавиха знания и умения, които ми помогнаха да разбера, защо британската армия разбива "Боксьорското възстание" и то с неавтоматични пушки. Опасявам се, не си гледал сценката с Индиана Джоунс и майстора на сабите, за да ми промотираш неслужили младежи ;) По трета точка също тотално издишаш, точно з атова става въпрос, че през по-голямата част от съзнателния си живот ще се сблъскваш със неща, които не зависят от теб и винаги ще има кой да ти се бърка, вЕрвай ми ;) А също и както вече писах, на парада преди 2 дни, на жълтите павета, не се чу стъпката на тържествения марш на представителните роти. Аз лично си спомням как кънтеше комплекс Чайка във Варна, когато марширувахме на плаца през 80-те. Така че не ми ги хвали тези наемни войници, не струват повече, в никой случай.