Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Бачи Кико, България не търси такъв талант

"Брейзърс" не биха дошли в България, просто защото у нас техният продукт все още е забранен. Снимка: YouTube
"Брейзърс" не биха дошли в България, просто защото у нас техният продукт все още е забранен.

Ако погледне праймтайма на големите телевизии у нас, човек ще остане с впечатлението, че България все търси таланти.

При това такива за еднократна употреба – да дърпат зрители, докато трае сезона, после "Чао!". Най-често се търсят таланти, които оперират добре с уста, демек пеят, но в определени риалити формати гъвкавостта и сръчността също се ценят.

Само че, за съжаление на всички ентусиасти, в България не се търсят таланти за филми за възрастни.

Преди дни фалшива страница във Facebook лъжливо подлъга мнозина, че в средата на декември на наша територия кастинги ще прави популярната продуцентска компания от еротичния бранш "Брейзърс". Няколко жълтеникави онлайн "медии" и хартиени изделия, които не ни се ще да наричаме с уважителното "вестници", разпространиха тази "новина", по-измислена от техните собствени фантазии.

Излизаше, че едва ли не пред НДК в София или на "Джумаята" в Пловдив ненадейно ще се появи черен кожен диван, върху който да се почне един зрелищен подбор (без гласуване с sms). От истинските "Брейзърс" обаче разбиха тези илюзии, като съобщиха в официалния си профил в Twitter, че гореспоменатата страница е фалшива и компанията няма свои представители в България.

Похвално от тяхна страна, защото наистина е нужно сериозно предупреждение. В случай че това не е опит за шега, има нещо притиснително в идеята някакви хора да се представят за служители на популярен бранд за п*рно¹ в търсене на – нека бъдем честни – талантливи българКи. "Фейк кастинг" може да е популярен сюжет, но също така е и напълно реална заплаха.

Не е изключено при такава ситуация някое заблудено момиче, мечтаещо за лесна слава и пари, наистина да се озове на нечий диван, но не за кастинг. А разпространявайки фалшивата новина, сайтове реално стават съучастници в измама, която може да завърши с много по-ужасно престъпление.

Риск има и за подведените мъже, които решат да ходят да си мерят таланта пред камера, но да речем, че за тях не е чак толкова опасно.

Истината е, че в България няма място за истинска п*рноиндустрия. Най-малкото по нашите ширини не се плаща за потребяването на такова съдържание, освен ако не броите разходите за кърпички.

Ние не сме потенциален пазар за разпространение, а и за производство не ставаме. Да, има я гордостта от българките като най-красивите жени в Европа. Има го и безспорният факт, че тук хенджоба (да се разбира "работна ръка") ще е по-евтин. Обаче се пропуска една малка подробност - че създаването на такива материали и разпространението им у нас е наказуемо от закона със затвор и глоба².

Наказателният кодекс от тази гледна точка спъва и подобни "кастинги", какво остава за публичното им оповестяване в социалните мрежи. Просто никоя сериозна компания в този бранш не би се занимавала да работи на наша територия.

Ако някоя българка твърдо е решила да гради точно такава кариера и е достатъчно оправна – във всеки смисъл на думата – няма нужда да чака някой да дойде в България, за да я "прослушва". Нещо повече – вече има такива, които изкарват пари от т.нар. cam индустрия, при която се излъчват на живо в някой от тематичните сайтове, а потребители им пращат "дарения" за изпълняване на мръсни желания – "Свали си горнището", "Хвани приятелката си за гърдите", "Кажи "Джон, мама те обича", и пр.

И тази индустрия като много други се обърна с краката нагоре благодарение на интернет и вече не е нужно да имаш продуцент, студио, че и професионална техника, за да пробиеш. С манията по аматьорските клипове това даже по-скоро пречи.

А в България отдавна се работи в аматьорската сфера, най-потърпевши от което са жените. Откакто се появиха първите телефони с камери, тук всеки втори – от ученици до закръглени чичовци – се взе за Марк Дорсел.

Сякаш е някаква гордост да снимаш как правиш секс, сигурно да имаш някакво доказателство след това, че някога се е случвало.

Докато светът се опасява от разпространението на т.нар. "п*рно за отмъщение", при което зарязани мъже пускат онлайн клипове, които са правили на бившите си приятелки, тук при нас по-масов е жанра на "хвалба п*рно". Кой забил миска, кой фолк певица, кой кварталната разпоретина, кой съученичка от 11 "г" - всеки гледа да го сподели със света.

Някога това ставаше от телефон на телефон с Infra red и Bluetooth. Тогава унижението за жената/момичето беше по-ограничено (но понякога и с по-сериозни последствия, тъй като достигаше до повече хора, които я познават). Много малко домашни клипове ставаха масово достъпни, при това най-често с цел по-скоро да предизвикат смях, отколкото да са от реална полза на всеки онлайн воайор (пример е култовият бачи Кико, който в разрез с разпоредбите за безопасност на труда пушеше докато... действа).

Днес обаче "хвалба п*рното" достига до по-масова аудитория – клипът, при това с качество, че да може да се разпознае лицето на жената, за секунди се ъплоудва в най-големия сайт за безплатно видео с птичко-пчеличкване и става достъпен за милиони души по света. Трудно е да се посочи кое има по-негативни последствия за жената, която може и да се е съгласила да бъде снимана, но не и това видео да бъде разпространявано.

Изводът е: скъпи дами, ако ви кажат "Хайде да се снимаме", отказвайте. В страстта си хората правят глупости, обаче напразно даденото доверие днес са два милиона гледания утре.

А ако си търсите кариера в бранша (същото важи и за господата), не разчитайте за това на съмнителни Facebook страници. И помнете, че поне у нас, все още е забранено. Нищо че (може и да) е хубаво.

-----

¹ Пишем думата със звездичка не за друго, а за да не дразним излишно алгоритмите на Google и Facebook.

² Чл. 159, ал. 1 от Наказателния кодекс гласи: "Който създава, излага, представя, излъчва, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява графски материал, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева.", а ал. 2: "Който разпространява чрез информационна или съобщителна технология или по друг подобен начин графски материал, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба от хиляда до три хиляди лева".

Най-четените