Според синоптичките дните са опасно горещи, а според видели и препатили българи телевизиите само плашат хората. Кодовете за опасност, с които шарят държавата, са повече за паника, отколкото от полза. Август е месец за вършитба и никакъв пек не възпира селяка. Е, сега не вършеят, наистина, но от това жегата не се покачва.
А и самите горещини не са, да речеш, екваториални. Капели, панами, омбрели се продават без купон, а слънчеви очила – най-висша мода – заливат пазара.
Пневмонии се разпълзяват от климатика, сметките за ток пораждат студени тръпки. Но чувството за заплаха, за пожар и слънчев удар извира отвсякъде, съседът не смее да изтича до метрото, сякаш слънцето има да му отмъщава за нещо. Човекът е невинен по всички точки, но са му създали чувството, че е преследван, причакван, набелязан.
Метео-параноята е най-невинната форма за обработка на обществото в наши дни. Сплашването, разколебаването на народното съзнание, вкарването на стрес и многозначителна неизвестност във всекидневието на държавата е практика на днешното управление.
Зад нея се извършват действително опасни дела, които карат хората да се спасяват с бягство или примирено да преотстъпват управлението на живота си. Което си е вече действителният риск: да се оставиш на волята на управници и олигарси.
Държава като нашата те застрашава със самата си същност. Подкопана отвсякъде, с обезвредени от корупцията закони, с разгула на властови и криминални „авторитети” тя просто може всеки миг да се събори и да си затрупа населението.
Самата й постройка е съсипана от прекрояване и бездарни ремонти, тя не функционира според предназначението си, не служи за подслон и за закрила. Стихиите се разполагат в нея, възбуждат се от липсата на разумно противодействие: порои, пожари и виелици са истинските й стопани, човекът в тази страна е загубил мястото си на първи в природата. Предаден на нейната милост, той сякаш има повече шанс, отколкото в ръцете на държавата.
Защото тя го застрашава с всичко, което му дължи. Отговорна е за неговото здраве, а го заставя да си го купува от търговци с цинични ценоразписи. Редуват се кампании за здравна помощ за деца на неплатежоспособни родители. Тя, държавата, гледа равнодушно как бедни хора с есемеси опитват да я отменят в този дълг и от време на време се намесва, за да обърка нещо – понякога и фатално.
Цели поколения са поставени в опасност от кашата в образованието. Бъдещето им е компрометирано още в детството от нечисти страсти и политиканство в учебните програми. Истината в образователното дело е като ваксината при инфекциозните болести. Днес деца масово боледуват от невинната някога зараза морбили.
Причината – не са имунизирани. Така отсъствието на истина в българското образование прави децата беззащитни пред утрешните инфекции, извиращи от политиката. Днес в просветното дело се бъркат всякакви годни и негодни, образовани и „полу”, добронамерени и напротив, местни и чужди лица.
Най-привлекателни за намеса са историята и литературата. Това лишава тези предмети от обективност, истината бива деформирана, понякога и съвсем „преработена”.
А на младите е необходима цялата истина, охулването на един период и идеализирането на друг ги лишава от връзките, от логиката, от мъдростта на историята. Изгубва се смисълът на всичко, което всъщност следва да им се преподава: че лъжата поражда лъжа, диктатурата – диктатура, че кръвта от вчера довежда до кръв днес.
Тази истина им е нужна, за да извлекат необходимата поука от историята. Оная история, която те ще пишат занапред: със собствения си живот. Без тая мъдрост тяхното бъдеще ще изобилства с опасности – най-вече с опасността да се окаже като нашето минало.
Генератор на опасности е самият държавен механизъм. Както в живота необезопасена машина може да убие и осакати човек, така и нашата държава в ръцете на неуки и негодни хора може да смачка или да откъсне живо месо от държавния живот.
Унищожени бяха цели отрасли от българското стопанство. Сключват се прибързани, недомислени договори, които поставят в риск утрешната цялост на страната. Тайно се разполагат чужди военни бази, които превръщат страната в мишена при утрешен ядрен конфликт. Странни назначения в дипломатическата служба застрашават дори българите в чужбина – хората протестират, инстинктите ги предупреждават.
Опасно е и съсипването на културния живот, ощетяването на културния пласт в съзнанието на българина. Нивото на управниците ни в областите култура и познание е често анекдотично. И това е другата опасност: нагледният пример, че в тази държава човек може да се издигне не с учение, труд и себеизграждане, а с други „качества” и средства, обезсърчава новите поколения, обезсмисля образованието и творческото усилие. Което пък е опасност, за чийто мащаб можем само да се догаждаме.
Тези дни се струпаха всевъзможни криминални новини. Нередовен мъж отвлече и погуби момиченце. В блато край София откриха разчленени човешки тела. Прочут наказателен адвокат, видял и осмислил какви ли не ужасии от престъпния свят, въздъхна: от страна на розите ние се превръщаме в страна на вампирите.
Нямате ли и вие усещането, че мирният ни, приличен до неотдавна живот вампирясва и може би никога няма да се възстанови поради трескавия страх, нагнетяван в общественото съзнание – от хора, както и от цели съсловия, които печелят от него и чрез него опростяват и гарантират своето благоденствие?
Отвсякъде прииждат заплахи и тревожни новини. И ние вдигаме огради от юг и от север, колим и „загробваме” животни, безпомощно се сражаваме с комари. Чуми и екзотични зарази тровят духа ни, заплашват децата ни, залъка, утрешния ден.
Погълнати сме от своите страхове, опитваме се да оцелеем, да спасим някой и друг откъслек от живота си.
А зад гърба ни власт, корупция и олигархия въртят своите черни дела (по-точно сиви, доколкото това е една цяла икономика, именно „сива”), обезсмислят цялата ни бдителност, която бавно и полека преминава в равнодушие. Нещо като безгрижие, само че мрачно.
Живеем в опасна държава и осъзнали това веднъж, повече нищо не може да ни уплаши. И като изгубваме всички страхове, изгубваме и страха от Бога. Което вече е неспасяемо...
Истинската danger. 100-процентовата...
