В края на миналата седмица руският патриарх Кирил си тръгна обиден от България, недоволен от това, че българските държавни мъже споменали и жертвите на други народи, били се в редиците на руската армия и загинали във войната срещу Османската империя.
Явно отношенията ни са толкова лоши, че на политическата сцена идва буря подир буря, и то все с исторически привкус.
Ако обаче проверим няколко произволни третомартенски речи, ще видим, че нито Борисов, нито Радев казват нещо, което нарушава топлите чувства между българи и руснаци.
Защото "ценностите на връзките между двата народа не е възможно да се измерят с пари, те не са подвластни на времето". Това, между другото, не са мои думи, а на руския президент Владимир Путин, изречени в София по случай 130-ата годишнина от Освобождението на България.
Ето още два цитата: "Българската победа не беше подарена, тя беше извоювана във вековна битка с османския поробител", Георги Първанов, 2011 г.
Президентът, който беше най-близък до Москва през двата си мандата, подчертава българския принос за Освобождението, припомняйки, че духовното възраждане предшества формалното освобождение, което е в резултат на една много по-глобална война на Русия срещу Османската империя.
Ето и цитат от другия полюс: "Обичам Русия, но повече обичам България". Петър Стоянов в отговор на Жириновски пред Съвета на Европа, аргументирайки българската молба за членство в НАТО.
Какво се промени?
Промени се предимно информационната среда. Ако тогава имаше Facebook, щяха да плъзнат хиляди клипове как Жириновски е размазал българския президент. Защото в днешния свят не е важно кой какво е казал, а какъв е контекстът, който се представя на широката публика, основно чрез социалните мрежи. Така се моделира и съзнанието, и ценностите, и крайностите. Така се прави политиката днес.
Но аз се питам, като човек, който не мрази никого, кому е нужно подобно изостряне на отношенията ни? На Русия? Надали. Защото обидните квалификации към българската история и тоталното неглижиране на нашия собствен принос е опростенческо и повърхностно свирене на струна, която само може да обърка дори хората, които ненавиждат Европейския съюз и НАТО.
Защото как да говориш за Левски, Ботев, Раковски, ако смяташ, че те нямат никакъв принос в пробуждането на нашия народ и са загинали за една "подарена" свобода?
Време е да се отървем от комплексите си, да скъсаме със задръжките си и да говорим честно и директно с Москва. Със самочувствие, но и с разбиране. Но не да се оправдаваме на тропащия по масата патриарх, който в официалните си изяви нито веднъж не спомена Бог и вяра, независимо че и ние, православните християни, и католическите ни братя по вяра се намираме във времето на Великия пост.
В този смисъл липсата на реакция в София е най-логичната стъпка - избягването на обяснения, оправдания или атаки е трудно, но и правилно. Предозирането е ненужно и нито нападките срещу патриарха, нито неговата пламенна защита в стил "за да си български патриот, трябва да коленичиш пред всичко руско" не носи нещо градивно.
Трети март е български празник. Кулминацията в усилията на нашите национални герои и чисто човешката обич, която руският император Александър II е изпитвал към България в синхрон с геополитическата стратегия на Москва към онзи момент. Това трябва да ни сближава, а не да ни разделя.
А Русия, както е казал Бенковски: "Тя нека заповяда".
Защото можем да отбележим този ден заедно. Без обиди, комплекси и ръце, протегнати за молитва, вместо стиснати в юмрук, тропащ по масата. Така правят приятелите. И зрелите дипломати и народи. Такива ли сме?
Не си прав, Светославчо. Мълчанието е най-лошият вариант на отговор към арогантността и нахалството на попа агент, който отразява отношението на повечето руснаци към нас и най-вече на управляващата им върхушка. Това се видя и в последвалите ги ТВ предавания и коментарите на свещениците им за българите. Братя сме само докато мълчим и коленопреклонно им целуваме г..за. Вицепрезидентшата го показа и доказа. Но, Евгени Дайнов и О. Минчев го казаха и не е зле да ги прочетеш малко. Ти много се изложи и с интервюто на руския кагебешник. Как не ти идва на ума, че тези хора са обиграни и тренирани лъжци, от тях няма да чуеш и грам истина. Лошото е, че вие младите и некомпетентни журналисти малко сте чели, малко знаете, дали умишлено или от незнание давате трибуна за пропаганда на такива трудно да ги наречеш хора.
О, петков, не се иска голяма компетентност да видиш, че от Русия, от година насам постъпват враждебни сигнали. Започна го самият Путин с изцепката си за кирилицата, дошла от Македония, което той много добре знае, че е пълна глупост. Продължи го Лавров с баснята за червената армия, спасила българските евреи. Последният (а, дано, ама надали) акорд удари патриархът, който се сбогува не с братска любов и христиансо смирение, а с папска арогантност. Теле шоутата са само акомпанимент на патриаршеския псалом. И всичко това, след като позаглъхна фалшивият хор на плювналиев, трайков, йорданов и тути кванти, и управниците възприеха по-умерен и конструктивен тон към Русия. Даже Бойко пусна леки намеци за съмнение в нуждата и ефикасността на санкциите а президентът го каза открито. А от Москва се чува "Не ни харесвате". И шамарът е не по политиците, а по неща скъпи за всеки българин. Какво целят с тия шамари? Международно не печелят нищо, никой по света няма да се трогне от отношението на Русия към бившата задунайска губерния не СССР. В България обиждат и отблъскват хиляди, съчувствали на Русия. Като предизборна агитация ефектът е съмнителен. Не само приятелите не правят така. Нормално всеки гледа, ако не може да спечели приятели, да не си създава врагове. И ако България е незначителна за Русия като враг, ще бъдее незначителна и като приятел. Струва ли си усилията? Не съм фен на Светослав, но в случая е прав. На такива откровено фалшиви демарши единственият достоен отговор е достойното мълчание. По унизително е да доказваш, че не си камила.
"Приятелите не правят така" Каквото повикало такова се обадило. Колко години плюем по Русия? А пък сега ревем, че видите ли приятелите не правят така. А ние как правим? Превърнахме се за 20-30 години в тълпа продажници. Особено тия дето се мислят за елита на държавата. Но пък иначе държава нямаме.. и все чакаме на поредния транш даже и в медиите е така. Тази също.
>А пък сега ревем, че видите ли приятелите не правят така Дребният детайл, който пропускаш, е че не България мисли Русия за приятел, който, следователно, не трябва да "прави така". Русия се изживява като приятел на България. Статията е просто напомняне защо може да се изживяваш като каквото си пожелаеш, но когато действията ти не са съвместими с изживяванията ти, то всъщност не, не си това, което си мислиш, че си. Предполагам аналогично и ти се изживяваш като интелигентен и разумен човек. Разбираемо - този вид заблуда е доста често срещана.
.... Дребният детайл, който пропускаш, е че не България мисли Русия за приятел, който, следователно, не трябва да "прави така". Русия се изживява като приятел на България. .... След като 50 пъти е обявил българите за овчедушни русофил, изведнаж деосвин обръща палачинката и твърди, че България не мисли Русия за приятел. Което е вярно, с малки изключения. Нито пък Русия се изживява като приятел на България. Тя все още се изживява като водач и наставник, и се сърди, когато не й признават тая роля. Да се сърди, сърдитко Петко...
>50 пъти е обявил българите за овчедушни русофил Предполагам ако е така можеш да цитираш поне един от тези 50? Не? Ооокей.. >Нито пък Русия се изживява като приятел на България Fair enough. Не повече, отколкото вълкът в овча кожа се изживява като овца - целта на овчата кожа не е да задоволи някаква нужда на вълка да се вижда като овца, а просто да заблуди овцете за друга една доста конкретна цел на вълка. В случая статията просто припомня, че е малко по-трудно на овцата да вземе тъй пременения вълк за член от стадото, когато самият вълк дори не си прави труда да прикрие острите си зъби и държи да вие както приляга на вида му.
Мога, но няма нужда, всички са ги чели. Ако си мислиш, че водя диспут с тебе, лъжеш се. Споделям свои съждения, като от време на време те използвам като илюстрация за fallacy, за което ти любезно ми предоставяш материал.
И аз се чудя какво целят руснаците. Дали има връзка с изцепките на ердоган за кърджали? Т. Е. Ние безусловно и въпреки обидите да засвидетелстваме вярност? Малко няма смисъл, след като външнополитически се следва линията на ЕС. Но за мен е добре всичкото това. Излизане от тъпоумното, отклоняваща поляризиране на всичко, по линията фили-фоби. Шамара на тръмп, във връзка с евроатлантизма и лепката европа, която иска да пести от военни разходи. Значи, ще стъпим най-накрая на земята. Европоцентризмът, като единствения адекватен път на ЕС. Както и работа в самия ЕС. Европейския проект е динамична реалност. Ние го създаваме, формираме и променяме, вкл с безрезервно и твърдо отстояване на инфивидуални/национални позиции.
>Мога, но няма нужда /facepalm >Ако си мислиш, че водя диспут с тебе Не, естествено, че не си го мисля. Доколкото водя диалог с теб, това е изцяло и само за моя лична полза и точно нищо друго. Отдавна съм разбрал, че с хора като теб същински диспут - търсене на обективна истина - не може да се води, защото вие базирате всяко свое разсъждение на сляпа вяра. Нямаш информация, но вярваш нещо. Като ти кажа, че е грешно, вярваш в обратното. Като те помоля да цитираш, казваш че няма нужда. Естествено, че няма нужда. Вярата не се доказва. Вярата се вярва сляпо и никога не се поставя под въпрос. Аз, от друга страна, съм човек на науката. Аз предпочитам да достигам до истината точно чрез задаване на въпроси, а не чрез сляпа вяра, била тя удобно и комфортно споделена с някакви други хора, независимо колко многобройни.