В края на миналата седмица руският патриарх Кирил си тръгна обиден от България, недоволен от това, че българските държавни мъже споменали и жертвите на други народи, били се в редиците на руската армия и загинали във войната срещу Османската империя.
Явно отношенията ни са толкова лоши, че на политическата сцена идва буря подир буря, и то все с исторически привкус.
Ако обаче проверим няколко произволни третомартенски речи, ще видим, че нито Борисов, нито Радев казват нещо, което нарушава топлите чувства между българи и руснаци.
Защото "ценностите на връзките между двата народа не е възможно да се измерят с пари, те не са подвластни на времето". Това, между другото, не са мои думи, а на руския президент Владимир Путин, изречени в София по случай 130-ата годишнина от Освобождението на България.
Ето още два цитата: "Българската победа не беше подарена, тя беше извоювана във вековна битка с османския поробител", Георги Първанов, 2011 г.
Президентът, който беше най-близък до Москва през двата си мандата, подчертава българския принос за Освобождението, припомняйки, че духовното възраждане предшества формалното освобождение, което е в резултат на една много по-глобална война на Русия срещу Османската империя.
Ето и цитат от другия полюс: "Обичам Русия, но повече обичам България". Петър Стоянов в отговор на Жириновски пред Съвета на Европа, аргументирайки българската молба за членство в НАТО.
Какво се промени?
Промени се предимно информационната среда. Ако тогава имаше Facebook, щяха да плъзнат хиляди клипове как Жириновски е размазал българския президент. Защото в днешния свят не е важно кой какво е казал, а какъв е контекстът, който се представя на широката публика, основно чрез социалните мрежи. Така се моделира и съзнанието, и ценностите, и крайностите. Така се прави политиката днес.
Но аз се питам, като човек, който не мрази никого, кому е нужно подобно изостряне на отношенията ни? На Русия? Надали. Защото обидните квалификации към българската история и тоталното неглижиране на нашия собствен принос е опростенческо и повърхностно свирене на струна, която само може да обърка дори хората, които ненавиждат Европейския съюз и НАТО.
Защото как да говориш за Левски, Ботев, Раковски, ако смяташ, че те нямат никакъв принос в пробуждането на нашия народ и са загинали за една "подарена" свобода?
Време е да се отървем от комплексите си, да скъсаме със задръжките си и да говорим честно и директно с Москва. Със самочувствие, но и с разбиране. Но не да се оправдаваме на тропащия по масата патриарх, който в официалните си изяви нито веднъж не спомена Бог и вяра, независимо че и ние, православните християни, и католическите ни братя по вяра се намираме във времето на Великия пост.
В този смисъл липсата на реакция в София е най-логичната стъпка - избягването на обяснения, оправдания или атаки е трудно, но и правилно. Предозирането е ненужно и нито нападките срещу патриарха, нито неговата пламенна защита в стил "за да си български патриот, трябва да коленичиш пред всичко руско" не носи нещо градивно.
Трети март е български празник. Кулминацията в усилията на нашите национални герои и чисто човешката обич, която руският император Александър II е изпитвал към България в синхрон с геополитическата стратегия на Москва към онзи момент. Това трябва да ни сближава, а не да ни разделя.
А Русия, както е казал Бенковски: "Тя нека заповяда".
Защото можем да отбележим този ден заедно. Без обиди, комплекси и ръце, протегнати за молитва, вместо стиснати в юмрук, тропащ по масата. Така правят приятелите. И зрелите дипломати и народи. Такива ли сме?
Не си прав, Светославчо. Мълчанието е най-лошият вариант на отговор към арогантността и нахалството на попа агент, който отразява отношението на повечето руснаци към нас и най-вече на управляващата им върхушка. Това се видя и в последвалите ги ТВ предавания и коментарите на свещениците им за българите. Братя сме само докато мълчим и коленопреклонно им целуваме г..за. Вицепрезидентшата го показа и доказа. Но, Евгени Дайнов и О. Минчев го казаха и не е зле да ги прочетеш малко. Ти много се изложи и с интервюто на руския кагебешник. Как не ти идва на ума, че тези хора са обиграни и тренирани лъжци, от тях няма да чуеш и грам истина. Лошото е, че вие младите и некомпетентни журналисти малко сте чели, малко знаете, дали умишлено или от незнание давате трибуна за пропаганда на такива трудно да ги наречеш хора.
"Приятелите не правят така" Каквото повикало такова се обадило. Колко години плюем по Русия? А пък сега ревем, че видите ли приятелите не правят така. А ние как правим? Превърнахме се за 20-30 години в тълпа продажници. Особено тия дето се мислят за елита на държавата. Но пък иначе държава нямаме.. и все чакаме на поредния транш даже и в медиите е така. Тази също.
И аз се чудя какво целят руснаците. Дали има връзка с изцепките на ердоган за кърджали? Т. Е. Ние безусловно и въпреки обидите да засвидетелстваме вярност? Малко няма смисъл, след като външнополитически се следва линията на ЕС. Но за мен е добре всичкото това. Излизане от тъпоумното, отклоняваща поляризиране на всичко, по линията фили-фоби. Шамара на тръмп, във връзка с евроатлантизма и лепката европа, която иска да пести от военни разходи. Значи, ще стъпим най-накрая на земята. Европоцентризмът, като единствения адекватен път на ЕС. Както и работа в самия ЕС. Европейския проект е динамична реалност. Ние го създаваме, формираме и променяме, вкл с безрезервно и твърдо отстояване на инфивидуални/национални позиции.