Подобно на много хора в България, и аз имам своите резерви към избора на 3-ти март за национален празник. Иска ми се да е по-български и по-малко руски, но празникът си е такъв, какъвто е. Всеки опит за смяна вече звучи утопично, а напоследък - дори заядливо.
Въпросът е: знаем ли какво да правим с празника, как да го празнуваме, освен да си сипем една ракия и да креснем: „Да живей България, да е.. м...а му!".
На 3 март София е грозна, сива и мръсна. По къщите няма знамена и ако човек не си включи телевизора, съществува опасност изобщо да не разбере, че има някакъв празник, още повече - национален.
В същия този третомартенски понеделник обаче по улиците и в заведенията виждам много млади хора и семейства, които очевидно са излезли да празнуват, но по-скоро всеки със себе си, отколкото заедно. С религиозните празници е лесно - на Бъдни вечер си стоим вкъщи с най-близките, на Коледа обядваме празнично, на Цветница отиваме за върба, на Великден обикаляме църквата, на Гергьовден ядем агне, на Никулден - риба. Правят го и вярващи, и невярващи, защото някак си традицията го предполага.
Да се върнем обаче на 3-ти март. Парадът по вдигането на знамената пред Паметника на Незнайния войн е ритуал за армията, за президента и за политическия елит. Парадът може да развълнува бригадните генерали и офицерите от запаса, но дотам. Какво да правят обаче всички останали?
Вярно е, че 3-ти март не е най-топлият период в годината, подходящ за празненства по площадите. От всички държави в ЕС само Румъния има по-зимен празник от нашия - на 1 декември, когато се чества възвръщането на Трансилвания и обединението на Румъния през 1918 г. Само че и на Нова година не е топло, а площадите са пълни с веселящи се хора.
Така че, преди да стане европейска културна столица, София може да помисли да стане национална столица, атрактивна за собствените си граждани, поне по празниците. Не е трудно. Необходимо е само да се изчисти малко (с парите от данъците ни), да се купят знамена и да се създадат места и условия, където хората да се съберат заедно и да се поздравят.
Може да се направи с много вкус, стил и да бъде модерно. Може и да не е чак толкова модерно, но пак ще е добре.
Вместо да се борим да вкарваме таратора и суджука в списъка на ЮНЕСКО, който за съжаление нито е, нито има шанс да стане меню на световна верига ресторанти, може би е по-добре да ги извадим на площада. Със сигурност има шанс повече чужденци да ги опитат.
Време е да разберем, че за да няма крещящ национализъм , трябва да има нормален патриотизъм.
