Може би вече сте попаднали на клипа – актьорът Башар Рахал е седнал на стол пред СУ "Св. Климент Охридски" и обяснява, че тече кастинг за студенти, които да станат лица на Студентската телевизия. Пардон – да станат "известни".
В същото време момиче с къса кожена пола му носи кафе и сметана като се обръща към него със сервилното "шефе". Рахал, който от няколко месеца е директор на университетската телевизия "Алма Матер", пояснява, че "Цвети вече стана известна", докато пуска палави погледи към задните й части.
Ехо, Студентската телевизия, имате 1 ново известие: Харви Уайнстийн харесва това.
Трудно е да защитаваш Софийския университет, когато изпод тяхната шапка изскачат подобни продукции. Вероятно е по-скоро случайно, но този очевидно сексистки клип отразява един основен проблем в цялото висше образование у нас – безпределната изостаналост спрямо света, в който живеем.
Шегите за тъпи секретарки, които задоволяват прищевките на шефа, може и да са били забавни през '95-а. Да, обаче днес е 2018-а. Светът е разтресен от признания за сексуален тормоз (често с мъж на ръководна позиция и работеща за него жена), масово се говори за равенство между половете, равенство в заплащането и повече жени на ръководни роли.
На някой изморен от симулацията на работна дейност чичко, който живее изолирано от света в своя панелен балон, пие си ракията и чака да почне "Шоуто на Слави", скечът на тема "секретарката и шефа" може и да му се стори смешен.
Уж търсеният сатиричен момент обаче хич го няма, а от клипа всъщност те заливат пошлост. Появява се онова чувство на срам, когато гледаш нечия чужда излагация.
А и не към чичото с ракията е насочен този клип. Той е насочен към студентите – предполагаемото бляскаво бъдеще на нацията. В "манифеста" на Студентската телевизия се посочва, че е време да се роди медия, която "показва живота през очите на младите българи". Но ако подобни остарели, мизогинистични и сексистки гаври наистина са начина, по който младите българи гледат на света, по-добре тази "нова медия" да не става реалност.
Какво говорим - давайте направо да закриваме държавата.
"Пътят към Ада е постлан с добри намерения" тук важи в пълна сила. Има желание студентската телевизия "Алма Матер" да отиде едно ниво нагоре като медия – добре. Прави се кастинг сред студентите в България, който да подбере нейния екип – пак добре.
Грешката обаче идва при посланията. В опита си да са "дръзки" и "свободни" (отново от манифеста), Рахал и компания правят една много погрешна стъпка, която заслужено масово им носи критики от хората, гледали клипа.
Единственият вариант това видео да беше по-лошо щеше да е, ако секретарката вместо жена беше силно гримиран мъж, а отнякъде бяха изскочили и "бра'чедите" на Камен Воденичаров и Тончо Токмакчиев.
Но да не даваме идеи на екипа...
Сбъркано е и другото послание. Конкурсът носи името "Годината, в която станах известен", за да привлече повече погледи към себе си. Разчита на жаждата за слава и признание, която тормози селфи-поколението. На заден план остават творчеството, талантът, търсенето на истината, любопитството, а очевидно и благоприличието. Все пак се търсят хора и за риалити формат, което се надяваме не означава "Биг Брадър във факултета" или "Студентски ден и нощ".
Какъв сигнал трябва да изпрати това видео към младите хора? Елате в нашата нова, уникална медия, за да сервирате кафе? Подмазването на шефа е гаранция за успех? Известността се постига със стабилни ръце и здрав задник?
А може би клипът е създаден с идеята да крещи "Мисленето ни е с четвърт век назад, елате и ни спасете!".
Башар Рахал оглави университетската телевизия "Алма Матер" през юли т.г. и то не без доза притеснения около това външен за академичните среди актьор да бъде посочен за директор на медията. С това видео тези притеснения започват да се материализират.
Той и хората зад кампанията вероятно осъзнават нуждата от промяна както в подхода към студентите, така и в презентацията. Но една промяна би трябвало да е напред – към бъдещето (или поне съвремието), към осъзнаване на заобикалящия ни свят и текущото състояние към обществото. А не назад към рециклирането на шеги от мутренските времена.
Браво на директора, един вид. И успех на всички студент(к)и, които ще отидат да му носят кафе.... пардон, да стават известни.
Ще заимствам израза на дедо и ще кажа: "тигре тигре, митутка такава, много на сериозно се взехте"
Някой, нарекъл се с името на голяма котка на квадрат, видимо не е разбрал, че гаврата е именно с него. Няма и как да е другояче. Затварянето в рамките на мракобесна и терористична идеология води до... точно така, до затъпяване.
Ако това семпло клипче беше продукция на някое ЕООД или кабеларка......ама е от името на най-стария и уж престижен университет в България.
Абе, че клипът си е пошъл и неадекватен / все пак се търсят журналисти, а не риалити мераклии/ , така си е. Ама няма нужда да се газират толкова феминиските. Бая предозиране и за двете страни.
Хайде стига преиграва. Нищо толкова не е станало. 1-во нивото на журналистиката в България е точно като нивото на така наречената секретарка в клипа. Сервилно и готова на всичко да ги дават по телевизията. Справка всяко предаване на националните ни медии. 2-ро въпросната девойка надали е станала милионерка от тази си тв проява така че надали и пречи да влиза в тази роля.
Статията в Кафенцето май по-пошла ..
Башар Рахал се издига в очите на слепите. Харесал го Башар Асад. Пардон, Харви Уайнстейн. А, сега, де! Кой не по-добре или по-зле да те хареса - Асад или Уайнстейн? Май е най-добре да не те хареса някакъв си тигър на квадрат. Обвинява Рахал в изоставане с 1/4 век от новия дух на митутуцията (да не се бърка с проституцията) а самата тя взема за пиздоним заглавието на популярна песен от приблизително толкова отдавна, от годините на началната мутризация. Не съм я слушал, но заглавието нямаше начин да не го чуя. Бедни, бедни Башар! Защо не загина по време на лотариен клип.