... Нагледал съм се на гол ентусиазъм и на попарени надежди в последствие. Нагледал съм се на незаинтересованост след това и вакханалия на докопалите се до властта. Нагледал съм се и на подмолни действия и предателство на хора, на които си залагал големи надежди.
За това съм на мнение, че промяната е бавен процес, че "революциите" се ползват само за нечия угода, за разместване на властовите пластове и намърдване на користни люде в тях, за замитане на следите и скриване на истинските намерения.
За това съм на мнение, че целта не оправдава средствата, че важен е пътя и всяка негова стъпка. Че правилата трябва да се спазват, а ако имат нужда от промяна, то тя се разглежда от колкото може повече страни и се променя внимателно. Не се залита от една крайност, в друга крайност. Не се приема мнението на опонента, като априори невярно, не се приема несъгласния с теб за враг.
За това съм на мнение, че политиката не е работа само за избрани, че бърка всекиго, че е нужно да бъде обсъждана, тъй като винаги засяга всички. За това не чакам от никого нищо даром. Стига с това чакане да се появи Принца на бял кон и да свърши всичко вместо нас. Стига с това говорене за политика само на чашка и мишкуване през останалото време.
И не, не очаквам моето говорене да промени с магическа пръчка нечие мнение. Нито да обезсърча надъханите, нито да дам сила на защитниците на статуквото. Достатъчно е някой за миг да се замисли, че монетата има две страни. Че нещата не са черни и бели. Че всяко действие води до разностранни последствия. Да не приема за аксиома което и да е твърдение. Да мисли със собствения си ум.
Аз всъщност искам това, което обявяват, че търсят протестиращите. Но знам, че не това е начинът да го постигнат. Бил съм на тяхно място и знам как ни изпързаляха. "Нашите".
Мило гневниче: Искам преди всичко здраве, най-вече психическо
