Бедна работничка в културата и борец срещу фашизмa

Тежки времена настанаха...

Пенсионерка съм, но и майка на успешен бизнесмен и свекърва на съпругата му - Жени, която също е успешна бизнесдама. Снахичката е за чудо и приказ - красива, умна, амбициозна. Иска в Брюксел да ходи. Знае няколко езика - английски, още два и четвърти. Образована е.

Хората цял живот за такава снаха се молят - да знае коя леопардова шарка с коя дантела и перлени обеци да сложи, кой мрамор с кое злато си ходи, къде да сложи декоративните лъвчета на стълбището. Извикаха Джо Кокър да им пее на сватбата, ей такива дреболии, които пълнят душата...

Само че арестуваха децата и стана трудно във финансово отношение.

Искат запор, описват имотите керемида по керемида. За дребни суми, при това. За заем от 15 000 лева, който е стигнал до изискуеми 100 000. Завиждат ни, че сме успели, друга причина не виждам. То кой няма сметки в Швейцария вече, и Гичето от вход "Б" къта някой лев там. На български банки вяра да нямаш.

А и фалитът на един завод от тежката индустрия не е това, което си представяте - фабриките просто са си изпълнили мисиите. Ние само спряхме тока на излизане.

Сега започнах да следя намаленията по супермаркетите обаче, неволята учи. Аз съм била в ръководството на ТЕЦ, разбирам от култура, бомонд и хайлайф.

Децата във Франция обаче се чудя как ще изгледаме.

Добри деца, в английски лицей до Марсилия са. На майка си са се метнали - с езика се оправят прекрасно и доста чевръсто. Само да не опрат до пазаруване от хипермаркетите...

Ние сме все пак културни хора, от Любимец сме, по такива места преди не сме ходили, под достойнството ни е.

А сега милите внучета се налага да пазаруват купешки колбаси и бял хляб. Докъде я докарахме? Деца, гледани на "Русалка" с прясно уловени миди и риба, ще ядат изрезките на Европа? Народе????

Дори не ми се мисли, ако трябва да заменим колите им с нещо по-евтино.

Как ще отидат в лицея с някой "Голф", как ще гледат в очите съучениците си? Или се казва сълицейници? Трябва да питам снахата, тя е по-добре с езиците. На един техен съученик от Хонг Конг татко му му купи авиокомпания, ми споделиха милите те.

Чудя се как да се отсрамим и да не накараме децата да се почувстват непълноценни. Не сме кои да е все пак. Организираме художествени пленери и културни събития от национално значение, посрещаме гости от Русия.

Иначе по-добро от евразийските пелмени и сельодка под шубой няма, от мен да знаете. И от сина ми.

Но аз съм модерна баба, ако се стигне дотам - ще си затворя очите. Както казах, тежки времена настанаха. Само да не се налага да работим, тогава не знам...