Кой от нас е могъл да предполага като малко дете,
че родителите му не са супергерои;
че от тях нищо не зависи;
че май не всичко ще бъде наред;
че се е родил в страна, в която властва нещо наречено тоталитарен режим;
че има баба и дядо, смазани или препъвани заради инакомислието или произхода си;
че има други баба и дядо, които са били смазвани преди първите и са повярвали сляпо на една голяма лъжа;
че този детайл ще се превърне във вечна разделителна линия между майка му и баща му;
че тая горчилка между тях ще се превърне в част от характера му;
че манифестациите не са това, което са;
че Дядо Мраз ще бъде заменен от Дядо Коледа;
че на Другарката вече няма да може да казваш другарка, ами госпожа;
че няма нужда да плачеш, че тъкмо в годината, в която влизаш в първи клас, вече няма да има чавдарчета, защото иска да имаш синьо шалче и униформа като на по-големия ти брат;
че чавдарчета вече няма, защото едни капитани са си решили да напуснат потъващия кораб;
че спасявайки се са взели със себе си всичко ценно, каквото са могли;
че са затръшнали вратата след себе си и са оставили всички под тях да се спасяват сами;
че корабът в крайна сметка май всъщност повече прилича на пробита гемия,
или на лодките от хартия, които ти прави брат ти;
че корабокрушението ще бъде наречено Преход;
че прехода е от един потъващ кораб на друг;
че май капитаните са виновни и в двата случая;
че изборът на нови капитани води до избирането на старите капитани;
че повечето хора са поради това стигнали до извода,
че няма смисъл да гласуват;
че явно корабокрушенията са неизбежни;
че тактиката на капитаните май е най-печеливша -
"спасявай-се-поединично";
че да се спасяваш поединично е в реда на нещата;
и че тия, които явно не се справят със спасяването, очевидно са или луди,
или страшно тъпи;
че майка ти и баща ти ще ти стегнат куфарите веднага щом завършиш;
или че алтернативно ще си ги събереш сам;
че ще бродиш десет години по чужбините;
че ще разбереш по чужбините, че не си никой;
че дълго ще се чустваш чужд, може би завинаги;
че ще говориш езици, които не са ТВОИТЕ;
че спасявай-се-поединично по чужбините не минава;
че ще миеш чуждите чинии;
че ще учиш от чужди хора;
че един ден ще разбереш,
че правилата на които твоите са се присмивали, не идват от
капитани, ами са отражение на десетилетна, не столетна, потна борба за
правото им на самоопределяне;
че ако ти се присвиди малко пот на челото,
чуждите хора ще те приемат и ще те оценят;
че ти харесва да се потиш;
че нещата могат да се случат, ако наистина искаш;
че искаш нещата да се случат в твоята родина;
че нищо не е вечно и следователно няма вечни капитани;
че капитаните не са нищо ако няма никой под тях;
и че няма от какво да се страхуваш и няма от какво да се страхува баща ти,
когато те моли да не се връщаш у дома.
че родителите му не са супергерои;
че от тях нищо не зависи;
че май не всичко ще бъде наред;
че се е родил в страна, в която властва нещо наречено тоталитарен режим;
че има баба и дядо, смазани или препъвани заради инакомислието или произхода си;
че има други баба и дядо, които са били смазвани преди първите и са повярвали сляпо на една голяма лъжа;
че този детайл ще се превърне във вечна разделителна линия между майка му и баща му;
че тая горчилка между тях ще се превърне в част от характера му;
че манифестациите не са това, което са;
че Дядо Мраз ще бъде заменен от Дядо Коледа;
че на Другарката вече няма да може да казваш другарка, ами госпожа;
че няма нужда да плачеш, че тъкмо в годината, в която влизаш в първи клас, вече няма да има чавдарчета, защото иска да имаш синьо шалче и униформа като на по-големия ти брат;
че чавдарчета вече няма, защото едни капитани са си решили да напуснат потъващия кораб;
че спасявайки се са взели със себе си всичко ценно, каквото са могли;
че са затръшнали вратата след себе си и са оставили всички под тях да се спасяват сами;
че корабът в крайна сметка май всъщност повече прилича на пробита гемия,
или на лодките от хартия, които ти прави брат ти;
че корабокрушението ще бъде наречено Преход;
че прехода е от един потъващ кораб на друг;
че май капитаните са виновни и в двата случая;
че изборът на нови капитани води до избирането на старите капитани;
че повечето хора са поради това стигнали до извода,
че няма смисъл да гласуват;
че явно корабокрушенията са неизбежни;
че тактиката на капитаните май е най-печеливша -
"спасявай-се-поединично";
че да се спасяваш поединично е в реда на нещата;
и че тия, които явно не се справят със спасяването, очевидно са или луди,
или страшно тъпи;
че майка ти и баща ти ще ти стегнат куфарите веднага щом завършиш;
или че алтернативно ще си ги събереш сам;
че ще бродиш десет години по чужбините;
че ще разбереш по чужбините, че не си никой;
че дълго ще се чустваш чужд, може би завинаги;
че ще говориш езици, които не са ТВОИТЕ;
че спасявай-се-поединично по чужбините не минава;
че ще миеш чуждите чинии;
че ще учиш от чужди хора;
че един ден ще разбереш,
че правилата на които твоите са се присмивали, не идват от
капитани, ами са отражение на десетилетна, не столетна, потна борба за
правото им на самоопределяне;
че ако ти се присвиди малко пот на челото,
чуждите хора ще те приемат и ще те оценят;
че ти харесва да се потиш;
че нещата могат да се случат, ако наистина искаш;
че искаш нещата да се случат в твоята родина;
че нищо не е вечно и следователно няма вечни капитани;
че капитаните не са нищо ако няма никой под тях;
и че няма от какво да се страхуваш и няма от какво да се страхува баща ти,
когато те моли да не се връщаш у дома.
