Не е само до външен вид и гладуване

Проблемът не е просто генетичен. Не става дума за разделение на красиви и грозни, слаби и дебели, хора с воля и без.

Все по-често се срещат слаби и стройни родители с деца с наднормено тегло, те израстват по този начин, зомбират се от телевизията, гледат реклами на захарни изделия и често е по-лесно за тях да си купят такива, когато са гладни. И така израстват с неправилно отношение към храната, към собственото си засищане и собствената си здравна култура.

Това не е проблем на дебелата част на обществото, това е проблем и на слабата и на нейните деца, защото всеки може да напълнее. Много хора напълняват от стрес, тъй като храната изпълнява за тях функцията, която за други изпълнява алкохолът, хапчетата, цигарите и други видове нелегални наркотици.

Проблемът е здравен, обществен и възпитателен и се простира по далеч до обикновения въпрос за това как изглеждаме. Естетическата гледна точка е най-осезаемата, но това не значи, че лишаването от храна ще реши проблема.

Трябва да се изграждат дълготрайни поведенчески модели по отношение на това коя храна да избираме, как да прекарваме свободното си време и защо изобщо са важни тези неща.

Важното е да живеем осъзнато... а това не винаги е лесно заради възпитанието и навиците. Едни шансове има един човек да отслабне, когато е израснал със спорт и излишното му тегло му е краткотраен проблем, съвсем други са възможностите и волята на хора, които винаги са били закръглени и от закръглени тийнейджъри са станали дебели възрастни и никога не са имали здравословни навици.

Тук някой спомена възпроизвеждане... дебелите, както и слабите, имат големи шансове да се възпроизвеждат. Това не гарантира на дебелите също дебели деца, нито на слабите - слаби. Така че проблемът е на всички.