В най-слънчевата неделя на есента, почти лятно време, хората са навън да съберат малко топлина и да се порадват на хубавото време. През това време медиите тръпнат в очакване коя ще е номинацията на ГЕРБ.
Повечето българи, както и аз, не се интересуваме от това. Нито от политиката. Вече десет години не гласувам. Ето защо:
1. Не искам нито Цецка да ми е майка, нито Радев да ми е баща. И защо изобщо ни е нужна майка или баща на нацията? Това беше в едно друго време. Нека политиците осигурят условия за развитие на нормална среда - хората в момента се оправят по-скоро въпреки тях.
И не ме занимавайте с бебето на Трайчо Трайков, жената на Радан Кънев, любовницата на генерал Радев и как Георги Кадиев навремето сменял памперси. Това, уви, не ви прави по-симпатични. Покажете, че правите нещо смислено, а личния живот си го запазете за вас.
2. Трудно ми е да се ориентирам. Има двама десни и четирима леви. Един патриот от Първо Главно. И някакви хора, които са в очевиден Брак по сметка.
Кой кой е в действителност и най-вече за кого да гласувам е ясно само на тесните специалисти, а повечето от тях отдавна не говорят това, което мислят.
Нито имам време да се ровя, нито имам желание да полагам усилия да разбера нещо, за което партиите и политиците сами са длъжни да ме информират. По-добре да си пия бира на припек.
3. Едно време поне обещаваха. Обещаваха неща, които никога не са имали намерение да направят. Сега вече дори и не си дават тоя труд.
Това, че си ги избрал, няма да помогне на проблемите в бизнеса, няма да подобри квартала, няма да направи страната по-добро място за живеене. Евентуално, ще ти помогне лично на теб, ако си от техните хора.
4. Никой не носи отговорност. За парите от КТБ, за „АЕЦ Белене", за обществените поръчки, за липсващите плочки ... Нещата се променят, само ако за проблема се заговори по медиите, а то медии вече не останаха, щом Господари на ефира станаха символ на разследващата журналистика.
И тогава някой опира пешкира, но това не е непременно този, който трябва. Оставки няма, осъдени още по-малко.
На всичкото отгоре искат и да ги обичаме - справка Задължителното гласуване.
Е, няма да гласувам, пък вие, ако искате, пробвайте да ме убедите в обратно.
