Намираме се, вика, в Грудово, до мен е късметлията, който спечели 250 000 лева от играта Захарни мечти на Националната лотария. Наизуст цитирам, не ми обяснявайте, че играта в Грудово е друга.
Сладичката блондинка е щастливо превъзбудена. От една страна по професионална линия обиколи, опозна и обикна Родината, няма само в японската градина на Маринела да седи и да обича. От друга – пак е все до богаташи, дето ги дават по телевизията, не й се налага да прави компоримс със светоусещането си.
Късметлията се представя вдървено; името и професията му са впечатляващо невзрачни (никога не съм виждал някой да се казва Виктор-Емануил и да е поет-влогър).
После продавачката в павилиончето го хвали колко учтив е бил за трите секунди, в които го е мернала; някой от родата хлипа: "не мога да повярвам"; дава се кратко разяснение за какво ще се харчи имането и махаме заедно с блондинката от бившия тъп ъгъл на смъртта, днес връх в пирамидалния лотариен успех.
Изобщо нямаше да ви занимавам с този пасторален етюд, гледате такива по десетина на ден, щете – не щете. Темата кой добър, кой лош в промените на закон за хазарта е сама по себе си хазарт.
Все до културата опираме накрая, прави ли ви впечатление? Или носител на Икар ще набедим несправедливо за продажник, или ще попречим на колекционерството на виден меценат. Неудобно неви ли става да сте такива простаци?!
В петък вечер обаче Андрей Райчев – този навъсен визионер на социума - излезе с много любопитна теза в Панорама. От рекламата на хазарта зависи свободното слово в медиите, вика човекът и стрелка остро ту с ляво, ту с дясно око, както е прието в социологията.
Кратък преразказ, ако сте по-щастливи хора от мен и не гледате ключови телевизионни сегменти. Дано съм схванал правилно: липсата на реклама доведе до залиняването на някога мощни вестници и те сега са в ръцете на мъгляви субекти и изпълняват поръчки, не че има значение, предвид тиража им.
Ако в момент на търгуване на двете частни национални телевизии обаче им спре лотарийният приход, това ще обрече и тях на неясни зависимости, понеже сега такива няма, а кинтите от Националната лотария са пар екселанс ефирна автономия. И така свободата на словото цъфти, докато в Грудово празнуват.
Схващате ли идилията?
На нас с вас за Триъгълника на смъртта и местните емоции не ни пука особено, няма какво да ес лъжем. Но свободата на словото е топик, по който сме крайно чувствителни.
Разбира се, мнозина биха се юрнали да громят тезата на Райчев (на която предполагам самият той после диаболично се е смял) и ще сбъркат. Ефирната независимост е ключова за телевизиите, питайте Ани Цолова. И не бива да се подминават лековато крановете, от които тече.
В такъв случай имам идея, която хем да спаси журналистиката ни от нечии домогвания, хем да префасонира хазартната реклама, без да спира живителния й фискален поток. Няма ли начин тия кратки ескизи на успели нашенци да ги превърнем в публицистични предавания и новинарски емисии?
Махаме я значи русокоската, достатъчно попътува милата, нека отмори в Дубай. Искам само късметлията в кадър, при това вместо да ми се обяснява колко е зашеметен и прочее, да прочете новините.
Ама той да си ги подготви, без редакторска намеса; нали лотарията дава медийна независимост?!Човекът вече е достатъчно богат, няма нужда някой да го контролира.
Та стои той и представя дежурната сводка на мизерията и нещастието у нас и по света, но сам е символ на надеждата и сбъднатите мечти, както вика Захари. Вместо емисията да ни представя някой, който зависи от рекламния бюджет дали ще ни изманипулира или не, да ги дадат на Али от Джебел, Йорданка от Искра или Севджан от Провадия.
Дикцията може и да не им е идеална (на кого ли в ефир е), но поне са успели независими нашенци, което автоматично ги превръща в по-добри журналисти от онези, дето потреперват от новите си собственици.
Не става, ще речете. Тия хора имат кредити да връщат, кат на къща да вдигат, не им е вече до нас, та да ни четат новини. А и журналистиката си е особен хазарт, приятели. Голямо търкане пада, къде на колене, къде на кир, само дето печалбите са малко и търкащите са лишени от надежда.
Тогава веднага друга идея: дайте репортерите да си минат директно на заплата към Лотарията (като да не казвам кой) и да решим веднъж завинаги колебанията в тяхната независимост.
Можете да не ми благодарите за идеите. Само трансформирам думите на Райчев и се надявам да ме забележат същите спонсори на свободно слово, за да посбъдвам и аз мечти.
