Българиалити

Ето, че дойде есента! По какво разбрах ли? Не от прогнозата на времето, а от това, че реалити форматите се активизираха в борбата за зрителско внимание.

Времето сякаш искаше да удави подобно на библейски потоп участници и водещи на старта на новия сезон, за да не допусне содомията, която предстои, но не успя. Само леко намали ентусиазма на платената публика, която стоически издържа в този импровизиран аквапарк, в който на всичкото отгоре се чувстваш финансово изпързалян, предвид мизерното заплащане.

Да, вярно е, че когато идва тежка зима, се активизират реалити форматите, за да не започнеш да страдаш от синдрома на „празния хладилник". Но все пак е по-добре да си гладен физически, отколкото да бъдеш празен морално и духовно, гледайки нисши сцени на елементарни човешки страсти.

Какво е морал ли? Повик да се живее автентично или просто нравствен дълг към обществото? Опитвам се да анализирам каква е идеята на хората, които влизат в подобно предаване. Смятам, че обикновеният живот поддържа една силна морална концепция, но начина, по който група хора се държат в една къща, смело мога да нарека „нравствено безумие" или по-точно „социопатия, свързана с неглижиране на морала".

Да, ясно е също, че за да бъде едно предаване актуално има нужда от любовни триъгълници, лъжи, лъжесвидетелстване, интриги, предателства, раздели, обиди, изневери и др., поради простата причина, че когато човек използва своя позитивен потенциал и интелектуален разцвет, той просто бива пренебрегван, дори осъждан от нашето общество. Просто защото високо нравственият човек често и без причина бива оценяван снизходително като "добряк", „ свестен човек", а не като истински добър и стойностен.

Всъщност, за да бъда по-достоверен и ясен, искам да кажа на всички вас, че идеалният човек не е нито добър, нито лош, той е „свободен" да бъде и в двете ситуации на своя живот, без да се интересува кой какво мисли за него.

Но нека се върнем към „реалитито" - тази дума, която описва точно отношенията между хората в къщата и отношенията между хората като цяло в България. А именно: всеки срещу всеки в името на „Аз"-концепцията. Примерът, който дава подобен тип предавания, противопоставя личности дори и в нормални житейски ситуации, в които ние всички участваме като социални животни. "Аз да съм добре, а след мен - потоп", ли ще е водещата максима при възпитанието на децата?

При мен идват много младежи, за които едно подобно реалити не е просто сценарий, а начин на живот. Това ме провокира да напиша тези няколко реда.

Апелирам към всички родители: учете децата на си екипност и социална любов към ближния, защото няма нищо по-хубаво от щастливо и задружно общество, приемащо всяка трудност с усмивка и достойнство.

*Атанас Махлелиев е известен като психолога на младите хора в България

Новините

Най-четените