"И за опашката на дявола ще се хвана, ако трябва, но ще изтегля България!"

Когато говорим за силни български държавници, едно име неизменно излиза на преден план - Стефан Стамболов. Обичан и мразен, но винаги уважаван, Стамболов изиграва решаваща роля за изграждането на модерната българска държава.

И ако Петко Каравелов, с когото са съвременници и сериозни политически опоненти, е този с визионерската мисъл за самия строеж на държавата и на обществото, Стамболов е държавникът с енергия, размах и целеустременост, който няма да се спре пред нищо, за да постигне целите на отечеството си.

Подобно нещо като бивш революционер няма. Още от борбите за национално освобождение, подготовката на Старозагорското и на Априлското въстание, той запазва този бунтовен плам и в политическата си кариера като един основните дейци на Либералната партия, а впоследствие водач на Народолибералната партия и министър-председател.

Стамболов е човек на действието и не се свени да мине дори през закона (камо ли през опозиционните елементи) в името на това как той сам вижда доброто на България.

Това го превръща в може би най-противоречивата фигура за времето си.

"За тая личност аз искам да кажа няколко думи, тъй като в устата на всички българи е днес това име, едни го въздигат в небесата, а други го обсипват с хули, укори и ругания, всякой наспоред разположението си към него...", пише писателят Петко Р. Славейков, който също е сред водачите на Либералната партия.

За някои той е бележитият държавник, който изправя България на крака и я прави сила на Балканите, която малко повече от десетилетие след това ще има достатъчната увереност да обяви независимост от Високата порта. Наричат го "Българският Бисмарк". Той е смел, той е действен и прави всичко това, което вярва, че ще донесе дивиденти за България.

За други обаче той е авторитарен, почти диктатор, който взима всичко, което поиска, със сила и без скрупули. И не на последно място - за мнозина той убиец. Именно Стамболов е в основата на контрапреврата, който връща княз Александър I на власт (макар и за съвсем кратко, преди той отново да се откаже от престола, този път доброволно) и той разпорежда смъртните присъди на герои от Сръбско-българската война като Олимпи Панов и Атанас Узунов.

Впоследствие той ще организира изборите по този начин, който до служи за вдъхновение на "Бай Ганьо прави избори" на Алеко Константинов - със сила, всяване на страх и подкупи.

Отношението му към Русия е пословично - много от русофилите в страната емигрират заради страх от преследване. Самият Стамболов не пести критиките към Петербург като към държава, която многократно е предавала България в ключови моменти за тези кратки десетина години свобода. И с това отново постига разделение - хвалебствия от едни и омразата на други.

Стамболов е арогантен и безпардонен, но с това постига целите си. Той е носител на прагматичната политика, която е ориентирана към целите и към доброто на България на всяка цена. Дори тази цена да е репресии.

А историята, за разлика от съвремието, помни победителите - тези, които са блестели и са постигали неща. Съвремието, от своя страна помни и таи злоба, която в крайна сметка ще коства живота на Стефан Стамболов.

Княз Фердинанд става достатъчно силен, за да си позволи да се изтръгне от желязната хватка на министър-председателя и приема оставката му, хвърлена (както няколко предишни пъти) като хватка за утвърждаване на собствената му сила. Князът обаче я приема и го изолира от властта.

Година по-късно той е посрещнат и от отмъщението на противниците си - нападнат от борци за освобождаването на Македония като отмъщение за смъртната присъда на Коста Паница и съсечен в центъра на София. Три дни по-късно умира от раните си.

Ако искаме да го разберем като държавни, това става най-лесно през собствените му думи и през чуждите цитати за него:

Цитати от Стефан Стамболов:

- "И за опашката на дявола ще се хвана, ако трябва, но ще изтегля България!"

- "Не трябва да се освобождава никой народ. Народите трябва да се освободят сами, или да загинат!"

- "България не се нуждае от такъво Руско приятелство! Отивам и по-надалеч: Подобно "приятелство" на официална Русия е вредително за нас"

- "Не е ли по-добре за наший народ, не е ли по-разумно за нашата политика, не е ли по-достойно за Княза, правителството и народа, да си гледаме работата без да се унижаваме през когото и да е, без да признаваме, че един български въпрос съществува, без да чакаме помощ за нашите народни стремления от там, гдето помощта си много скъпо продават?"

- "От официална гледна точка на руското правителство, ний бяхме длъжни да изплатим освобождението си с независимостта си."

- "Малките свои честолюбия и разлики на мнения да оставиме настрана и да пожертваме пред олтара на Отечеството си!"

- "И тоя Димитровден бехме живи и честити да посрещниме и прекараме честито. Добре е такива светли народни празници да ги минуваш в Отечеството си, а особено под бащината си керемида. Весело ти е и е приятно. Димитров ден. Ще ли го срещнем и догодина в бащината си земя. О, Боже, ако България ще пропадне завинаги, ако московецът дойде да я пороби и поруси, земни ми живота, а не ма оставяй да доживея да видя с очите си позора и смъртта на моето мило и драго Отечество..."

Цитати за Стефан Стамболов:

- "Аз бих искал в моето отечество да се ражда на 100 години по един Стамболов." - Английският дипломат Джордж Бюканън

- "Стамболов е природен държавен гений, комуто липсва финесът на салонната изисканост за сметка на вродена и бързо развита дарба за държавническо мислене." - в. "Таймс".

- "Той се възхвалява като патриот, държавен мъж и вещ политик от тия, на които всичкий патриотизъм е как да се докопат до топло място и как да го спазят с всякакви подлости... Тези, които го хулят, хулят го и корят, защото им отнел мястото, изтикал ги е от позициите им и не им дава надежда да могат скоро да се възвърнат на местата им." - Петко Р. Славейков.

- "Стамболов поддържаше през всичкото време на своето диктаторско управление, че целта му била да извади страната от безкняжието, в което хвърли я детронирането на Батенберга, и с това да възвърне реда и спокойствието в нея."

- "И когато Стамболовото тело беше вече отдавна в черната земя, злобата на неприятелите му не беше още отслабнала. През следващата зима те унищожиха с динамит оградата на гроба му."