Каквото и да си говорим, псувните са ключова част от националната култура на отделните държави. Където и да идеш, все ще се намери някой зевзек, който да те приучи на разнообразни грубянски изрази, представяйки ги като учтив начин да кажеш "Добър ден!" на някого на местния език, оставяйки неукия чужденец да вярва, че специфично благопожелание към нечия майка е дружелюбен поздрав.
Колкото и да сме различни обаче, в повечето случаи псувните и обидите, независимо от културата се свеждат до няколко общи момента - чуждата майка и нейното сексуализиране, сравненията с леки жени, глупостта на конкретния човек, когото искаш да обидиш, неговата полова немощ и сексуалната доминация над близките му роднини от женски пол и дори него самия.
Оттам вече започват разнообразията и културните особености. Една нация успява все пак не просто да блесне в това отношение, но и да превърне псувнята в цяло народно творчество (вярно, доста грубо и невъзпитано народно творчество, но все...).
Псувните тук са израз на определени черти от сръбския национален дух, демонстриращи неговата твърдост, коравост, доминантност и сурова патриархалност.
Легенди се носят как местните таланти успяват да поддържат обидите в продължение на цели часове, без да спират и без да повтарят. Това превръща звучната сръбска псувня в своего рода сценично изпълнение пред отбрана публика, която накрая трябва да си тръгне поне малко засегната.
Да сме наясно, подобно "изкуство" не е нито за тънкообидните, нито за хората със слаби нерви, слаб стомах или слабо сърце. Още по-малко е за хората, които не са свикнали в живота си на грубости. Най-малкото защото сръбските псувни преливат от грубости.
Дори може спокойно да се каже, че те изгрубяват до такава степен, че съвсем могат да впечатлят работник в строителството с дългогодишна практика и стаж.
Обидите и псувните в западната ни съседка често могат да прелеят в директни клетви и проклятия (както и обратното). При тях всичко се слива в една голяма сива площ от грубяснки подмятания и патетични благопожелания.
Както на много други места, така и тук майката има основна роля. Понякога тя бива заменена от бащата, но това е по-скоро в редки случаи и дори е по-типично за Черна Гора, но все пак и сред сръбските попръжни се срещат подобни дръзки примери. Съответно родителите, техните близки роднини и въобще родата попадат под прякото сексуално щение на говорещия.
Та представете си нещо като американските "Your Mama" шегички, но от съвсем друга класа и със съвсем нова величина...
Тук не е просто важно да се изрази желанието за съвкупление с въпросната майка, леля, баба, баща (както вече споменахме) и т.н. Това, дето се казва, е основата, но само с основа не можете да минете.
Значително по-важен е моментът на описание на условията, в които ще бъде извършен самия акт, начините, по които ще бъде извършен, местата, в които ще се прониква и различните други спецификации около цялото действие и участващите в него.
Разбира се, в другия основен случай, майката директно може да бъде заменена от човека, когото се опитвате да обидите. Отново се прилагат същите правила като дори може да се допълнят различни епитети за това как човекът е толкова глупав, прост, смотан и т.н., че е стигнал дотам, че да се превърне в сексуален обект за говорещия.
Изключително тънък момент се прибавя отразличните болести и злочестини, които могат да се включат в псувнята, за да допълнят нещастието на този, към когото е насочена тя. Важно е да се помни, че не е необходимо между болестта и сексуалния момент да има някаква логическа връзка, болестта се добавя, за да е по-гадно и мъчително, а и за повече "богатство" на самата попръжня.
Това добавя нов, важен слой гадост и злост на самото послание, което да се лепне на "жертвата" и да я отврати максимално. В особено крайни форми болестите са директно заменени от смъртта на конкретния близък човек и последвалата некрофилия спрямо него.
Важно е да се спомене, че в сръбските псувни сексът не е удоволствие за нито една от участващите страни, той е наказание.
Сексът е форма на доминация над чуждата личност. Майката е само лост за упражняване на това унижение - завземане на най-личното пространство и неговото поругаване. Затова и толкова популярен е хомосексуалният момент в псувните - актът на секс тук е не просто наказание, той е символично отнемане на мъжеството на другия.
И все пак, за добрата сръбска псувня (освен познаването на езика), най-важно е творческото отношение. Псувнята сама по себе си трябва да разказва история - колкото по-гротескна, ужасяваща и унижаваща, толкова по-добре.
Поне докато не се зарежат псувните и не се стигне до една по-физическа форма на дебатиране, където вече дори и най-тихите и мълчаливите могат да излязат победители.
