Българският патриарх Неофит е на петдневно официално посещение в Москва по покана на Руския патриарх Кирил и на ръководството на Международния обществен фонд „Единство на православните народи".
Повод за визитата е наградата за „принос към единството на православните народи и утвърждаване на християнските нравствени ценности в обществото", която фонд „Единство на православните народи" присъди на патриарха ни за 2015-та година.
Дотук добре, само дето няколко неща не са ясни.
Първо, защо патриарх Неофит е посрещнат в Москва от „външния министър" митрополит Иларион Алфеев, а не от домакина си и равен по ранг - патриарх Кирил Московски и на цяла Русия? Протоколът изисква този, който кани, той да посреща, а не да праща заместници.
Патриарх Кирил не е по-високо в йерархията от патриарх Неофит, дори формално е точно обратното, но нейсе.. А поведението му, което впрочем до голяма степен кореспондира с поведението на президента им, говори за едно класическо „големеене", което най-малкото не прави чест на домакина Кирил Руски.
Има обаче и още нещо. Какво търси българският патриарх в Москва?
За кой път той е на официално посещение в руската столица? То не бяха годишнини, то не бяха поводи, то не бяха любезности. Неофит отиде в Русия, веднага след като беше избран за водач на БПЦ, да речем, било е мирно посещение, сякаш има военно такова. Хубаво, нека приемем това, но по-късно Неофит посети Москва поне още пет пъти.
Защо не отиде при сръбския патриарх Ириней, при румънския Даниил, при Атинския архиепископ Йероним, а посещава единствено и само в Русия?
Знаем предпочитанията към Русия и по-специално към СССР на нашите владици, поне на огромното мнозинство от тях. Но няма да е лошо поне малко да се демонстрира, че уж не сме зависима църква от руската, както се казва, за пред хората.
Светият Синод обяви неотдавна, че има три условия пред Вселенска патриаршия, за да вземе участие в срещата на предстоятелите на поместните православни църкви в Женева от 21 до 28 януари.
1. Светият Синод на БПЦ поиска да разполага предварително с дневния ред на срещата
2. Да присъстват всички поместни православни църкви
3. Уреждане на статута на Чешко-словашкия митрополит Ростислав
Четем тези три условия, които, пак повтаряме, се поставят от Българската Православна Църква. И се питаме: какви български интереси се защитават? Защото и трите засягат интересите на Руската патриаршия.
Кой накара нашата БПЦ да постави тези условия, отново Иларион Алфеев ли...?
Та и сега така, понеже отмина срещата в Женева, патриархът ни отново е на спявка при „командващия" офицер може би да му „набиват канчето", да му „навият гайките", или може би по случай 8-ми март?
