Ден след Деня на детето в Борисовата градина беше убито...дете. Непълнолетен младеж, отличник в училище, син на родителите си, приятел на приятелите си, ученик на учителите си. За трагичните измерения на случилото се няма какво да се каже - ужасяващо е.
По-ужасяващо обаче е онова, което направиха масово медиите. Чували ли сте за повторна виктимизация на жертвите? Това е нещо като да бъдат наранени втори път, да бъдат убити отново. Това наблюдаваме вече трети ден.
Все още не е ясно кой е убил момчето в Борисовата градина - полицията разследва случая, разпитва свидетели, преглежда видеозаписи. Ясно е обаче кой „уби" втори път.
Часове след новината за убийството онлайн вече можеха да бъдат видени снимки на мъртвото тяло. „Ама нали не му се вижда лицето, какъв е проблемът?", попитаха някои и дано никога не им се наложи да разбират какъв е проблемът.
Повторната виктимизация превръща в жертва не само убитото момче, жертва стават всички, които са го познавали и са облъчени с ужасяващи подробности, графични изображения и обаждания по телефона за покана в сутрешни блокове. Защото според телевизиите явно това е първото, което трябва да направи човек, загубил близък - да поплаче пред камерата.
Tака нашите медии отразяват смъртта - през ужаса и страданието, а не през фактите. Колкото и пъти да се пише за медийното лешоядство, очевидно няма значение. Лешоядът знае своето и кръжи в очакване на следващата трагедия.
