Писмо от един българин зад граница

До автора - разбирам чувствата Ви, харесва ми написаното от Вас и напълно вярвам в искреността Ви. Навярно, обаче, вече сте забравили що за кифли виреят в т.нар. бг-журналистика. Какво може да сътвори писач, който вниква в живота на пише за бийгъли, пише за за акне, за коледни подаръци, домакински препарати за почистване и пр. бя-бля. Какво може да се очаква? Отговор: боза, откровена боза. Уебкафето тръгна с претенции. Имаше и сега понякога има стойностни публикации. Повечето са, за съжаление, са твърде близо до дамски, жълти и битови-пенсионерски сайтове. Нищо лошо за последните, но не това се очаква тук.

Кафенето, Текста е орязан яко, с променено заглавие. Имаше линк към т.нар. "статия" на другарката Вътова ли беше, Въткова ли, Вътьова ли .... . Не ви ли е неудобно вече бе? От това, че се излагате като кифладжии. Демонстрирате, че не можете и да цензурирате като хората? Това също трябва да се прави интелигентно и елегантно, с финес, но и за това се изисква интелект и майсторство. Вие явно нямате нито едното, нито другото. Изпълненията ви са вече абсолютно цървулски! Много ниско паднахте. И каква е причината да я пробутвате и съответно скатавате, в случай на провал, тая Въткова? Да не би да ви е гарантирала, че е в състояние в кратки срокове да задмине в омразата си към българите дори и Масимова-Кроасе? Ако е така, тогава ви разбирам. Хайде сега - изтрийте и тоя коментар.

дали ще съм жив да видя как червенитв свини се грискат една друга в кочината,когато не остане "матриал"за опоскване-верно,доста се поизтрепаха,докато разделят коритото,но и много малки свинчета се народиха...кой,КОЙ ще ги храни всеки един,напуснал кочурЪ е герой!!!и никакви измислени думички,моля,като "носталгия"-да,може и да имам,но това е носталгия,че не ликвидирах поне една червена свиня(мога да напиша името и,ако някой се интересува)

Всичко е въпрос на гледна точка. От гледната точка на човек в границите на България казвам, че познавам доста успешни хора и тук. Ако трябва да съм честен, повечето българи, работещи в чужбина, които познавам, са именно сервитьорки, шофьори и т.н. Забелязал съм и един много разпространен модел на поведение, който ме изпълва с тъга - хората в България са много по-малко мотивирани и позитивни, докато започнат ли работа в чужбина (вярно за повече пари, но често за почти същия стандарт на живот), стават рязко по-позитивни спрямо заобикалящата ги среда, по-амбицирани да успеят и силно негативно настроени спрямо родината си. Ако тази амбиция, хъс и позитивизъм се прахосваше не в чужбина, а в България, може би всичко щеше да е различно. Масово хората там живеят под наем или изплащат жилище доживот. Лично за мен това е огромна несигурност, и мислите за нея биха водили до тревоги, безсъние и здравословни проблеми. Отново казвам - въпрос на гледна точка. Не изключвам възможността някой ден и аз задълго да живея в чужда страна, но се надявам да не изпадна в позицията на нравоучител и съдник на хората, избрали да живеят там, където са родени. Защото каквото и да си говорим, това е избор. Няма затворени граници, няма особени финансови пречки човек да се опита да се развива и в дръга държава, било то на запад или на изток. И отново ще защитя мнението на Цветелина Вътева(макар и не особено добре аргументирано), относно "кверулантното" поведение на българите, живеещи в родината си. Вече не знам колко години подред продължава да се дъвче темата "Колко е зле у нас и колко е хубаво в чужбина". Не знам колко и къде е по-зле, но ако човек пожелае, винаги може да провери и да избере да търси щастието си пред това да мрънка. Относно настоящата статия - авторът не е упоменал от кой източник е взел тези данни: "около 82% от работещите по трудово правоотношение в България биха били жертви на трудова експлоатация". И дали в Европа процентите са 0? И какви са критериите за трудова експлоатация? Така написаната статия ми звучи като поредната гледна точка. Гледайки зимното слънце през прозореца мисля, че навън е топло, но може просто така да ми се струва...

Абе студено си е, да ви кажа. Отвътре навън изглежда топло, но само изглежда. Не можах да издържа на Околовръстното повече от 3 часа. В 8 сутринта, като отидох, беше - 8 градуса. Е как се работи при такива минуси? От друга страна, 10 лева са си 10 лева. Ако човек е амбициозен, трудолюбив и дисциплиниран, хората го оценяват. И в България може да намери реализация.

скъпи Ванюш-развесели ме нацелил си шифърЪт в долуизброените имена,но това ,както казват някои видни комунета,няма никакво значение_в това общество(комунистическото-социалистическото) ти си НИКОЙ. Важен беше партийният секретар иначе за грамотността си прав-от 86та се ометох от свинарникЪт и е съвсем нормално да започнеш да правиш граматически грешки.Но важното не е в грешките,а в посланието .Няма защо да ровим в ла*ната за семки-те така и не стават за ядене,не ли? Иначе си пийваш-хайде наздраве и да ти е сладко 🍷

Извинявяй Винорче! Вчера минах покрай твоя пост някъде между Самоковско шосе и Лозен. Щях да спра и да те стопля за малко ама бързах за важна среща с още по-важен успял българин в чужбина, с цел инвестиции за превенция на кверулантните българи.

Скучко, вчера не бях на смяна. Днес трябваше да минеш, знаеш, че си ми слабост.

>повечето българи, работещи в чужбина, които познавам, са именно сервитьорки, шофьори Надявам се осъзнаваш, че това наблюдение говори много по-силно за твоята лична социална среда, от която тези ти познати представляват нетривиална част, отколкото за разпределението на милиони българи в чужбина, от които тези ти познати представляват пренебрежимо малка част. Ако разсъждавах по този начин бих изкарал всички българи в чужбина професионалисти с дипломи от престижни унивеститети, защото аз пък не познавам дори една сервитьорка или шофьор. За разлика от теб, обаче, аз прекрасно осъзнавам ограниченията на личния си опит и не правя обобщения за милион-два българи от нищожна извадка от няколко десетки от тях. >амбиция, хъс и позитивизъм Се влияят до огромна степен от обстановката. Сложи иначе мил човек в българска обстановка и ще видиш как или ще стане затворен и немотивиран темерут, или, по-зле, ще се приспособи към околните като мутира в озлобена отрепка. Сложи нормален, рационален човек в среда, в която за всеки околен, бил той пълен дебил, е въпрос на чест да му опонира некадърно за щяло и нещяло, просто защото така се изживява като голямата работа, и този рационален човек много бързо ще почне силно да се съмнява във фундаменталните принципи на логиката, независимо колко добре ги е владеел, и ще се превърне в наплашен до параноя, изнервен до нервно разстройство непродуктивен член на обществото, болшинството от чиято енергия се пропилява в безсмислена отбрана от многочислената офанзива идиоти.

>изтлей към земята Хах. Всички ще изтлеем. Напомняш ми адски силно на една злобна бабичка, дето обичаше да псува минувачите от балкона. Минаваме с баща ми, тя вика "пууу да пукнете дано, ти и синът ти!", баща ми отговаря спокойно "о, със сигурност ще пукнем, но ти ще ни превариш". Това беше преди 25 години, бабичката със сигурност вече не псува минувачите от балкона. Та и с теб така - въпрос на време, не особено много време.

Поздравления на автора. Интелигентно и добре написано. И, най-вече, вярно!

deowin, не знам дали си прочел, но това е моя гледна точка. Неслучайно го написах. И аз познавам успели хора с дипломи в чужбина, не бой се. Не мисля, че е кой знае какво постижение, че да се тупам в гърдите с това. Както и не смятам за нещо възвишено това, че не познаваш сервитьорки, продавачки, общи работници и т.н. И те са хора, от тях има какво да научиш, но от високият пиедестал на който се самопоставяш, няма как да го разбереш. Някои от тях дори четат книги, много книги... Колегата ми е работил в Холандия няколко години. Там се е запознал със шеф на транспортна фирма, холандец, милионер, който реално е могъл да живее както си поиска, но той е предпочел да работи наравно с неговите служители и му е доставяло удоволствие да си кара камиона. Имам подобни примери и за германци. Само българите ли намират за най-върховно постижение това да вземат диплома (каква да е и по какъвто и да е начин) и след това да намерят работа, която да изисква минимални (ако не и никакви) усилия? Наблюденията ми от САЩ са различни от тези от Европа - там печалбата е поставена на пиедестал и честно хората се трудят по над 12ч. на ден и са прекалено уморени, за да се замислят дали си струва и дали личния живот не е по-добре да е на първо място. И не говоря за некфалифициран персонал. Наблюденията ми са от IT сферата. Един приятел дори се върна в България, защото този живот не беше за него. С една дума, deowin, ти си гледаш само от твоята гледна точка. На теб ако ти е комфортно да бачкаш здрави, да изкарваш много долари и да имаш социална среда на нивото на интелекта ти, това е твой избор. Много хора си имат други приоритети - любов, семейство, деца, творчество, хоби, т.е. нещо което да ги радва по обикновен начин и нещо, което да оставят след себе си. Животът не е само надпревара.

>не бой се Моля? >да се тупам в гърдите с това Моля? Ако искаш да водиш нормален диалог, съветвам те запазиш уважителен тон и да не приписваш думи и мисли на събеседника. Ако не можеш да намериш и цитираш конкретни думи, с които казвам нещо като това, което явно си "прочел", помисли за вероятността да не съм го казал и да не съм го имал предвид, а ти да го четеш "между редовете". Според мен това не е достойно поведение. В момента звучиш сякаш си си наумил да ме поставиш на някакъв висок пиедестал, само за да ме атакуваш, че съм надут. Да - бих бил такъв ако дори за момент си бях помислил, че какви хора познаваш те прави по-велик. Не, нито съм го мислил, нито съм го изразил. Ако греша, цитирай ме. >САЩ ... - там печалбата е поставена на пиедестал и честно хората се трудят по над 12ч. на ден и са прекалено уморени Моите наблюдения са диаметрално противоположни, въпреки че са главно върху хора със сериозни професионални кариери. Точно един от двестатината ми познати в щатите работи такива часове, и то изцяло по собствено желание, по негови думи - защото все още е млад, няма деца и може да си го позволи. Също, доста съм убеден, че вече може да се пенсионира и да живее охолно до края на живота си. Хора като него, също както мен и повечето ми познати, работят не просто защото трябва да правят повече и повече пари, а защото да използваш уменията и знанията си в решаване на практични проблеми е удоволствие, от което няма логика да се лишаваш. >Много хора си имат други приоритети - любов, семейство, деца, творчество, хоби Как точно това да имаш кариера и социална среда на нивото на интелекта ти е в противоречие с всичко изброено? За сведение, женен съм, имам деца, имам доволно много хобита. Да, спортните малко ги зарязах покрай децата, защото няма време, но пък има други интереси, които сега са ми по-уместни - 3d моделиране и печатане, arts&crafts, книги за детска психология и възпитание и прочие. Защо си толкова убеден, че няма как да не жертвам някои важни аспекти от живота просто защото имам добра кариера? Защото ти е нужно?

>самотен и огорчен от живота човечец, опитващ се да се издигне в собствените си очи Доста показателно е как го прави - като изтъква професията си (шофьор) и като споделя какво си купува, яде и пие.

Изпитвам остра неприязън към проектиращи отрепки, които, когато споменеш нещо релевантно към разговора, ти приписват някакви низки и пошли страсти и мотиви, каквито биха имали те на твое място. Предположението, че другите хора не може да не са поне толкова мизерни отрепки, колкото самия теб, ми е невероятно гнусна предпоставка, на която, за съжаление, мнозина базират цялата си реторика.