Ще оставим следа в живота

Здравейте, уважаеми сънародници ! Пиша на оставения за контакт мейл на вашата медия, макар да исках да направя това лично към автора на статията "Разочарованото поколение" - Тея Дия.

Драга Тея,

Написаното от теб, макар и да не искам да призная, е като обзор на моя живот, а вярвам и на голяма част от съмишлениците ми. Не говоря за целия живот, имам предвид годините след завършване на средно образование - тези, в които започнах да се трудя, та до ден днешен.

Не спадам нито към хората с по-приятна работа и ниско заплащане, нито към трудещите се за 4-цифрена сума. По средата съм - работа под напрежение и стрес, сравнително добро заплащане. Гадното в ситуацията е това, което посочваш в статията - аз съм на 25, а се чувствам изхабен от натовареното ежедневие.

Рядко  се наслаждавам на нещо, рядко забелязвам красиви неща в живота от ежедневието. Не съм мрънкач, който все търси недостатъци. Даже прочитайки статията, се зарадвах, незнайно защо? Защото може би тя е една от малкото, които показват реалните проблеми на нашето поколение, без да се използват клишета като "младите ги е мързел да работят", "младото поколение деградира", "искат високи заплати още от начало" .

Благодаря ти, че, виждайки реалните недостатъци, си ги обобщила така добре. Статията за мен имаше мотивиращ ефект, макар при първият прочит да ме накара да си кажа "Мамка му ,така е - кофти живеем". Сигурен съм, че ще оставим следа в живота, не такава в пясъка, а такава в историята. Пожелавам на всички млади, работещи и учащи да бъдат по-уверени и отворени към света, да не оставят трудностите да ги сломят.

С уважение,

З.Ф.