Един от най-големите и престижни международни панаири на книгата в Европа - Международната изложба за издателска и полиграфична дейност Frankfurt Book Fair 2016 - се провежда от 19 до 23 октомври във Франкфурт.
Българското участие обаче е, меко казано, скромно, въпреки голямата изложбена площ, закупена от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия към Министерство на икономиката.
"Тази година Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия към Министерство на икономиката реши да подпомогне българското участие на Франкфурт, като купи щанд с нечувани размери: цели 100 квадратни метра!
Дотук добре. Оказа се, че за да бъдат представени книгите на дадено издателство, обаче, то трябва да кандидатства и да спечели "проект".
Дотук добре. На нас, обаче, ни се обадиха, за да ни осведомят за възможността да кандидатстваме осем дни преди панаира; трябваше да реагираме за около 24 часа, а се изискваха куп документи. Преценихме, че няма да успеем.
Очевидно нещо подобно се е случило и с повечето от останалите "поканени" издателства. Вследствие на което на огромния български щанд на най-престижното книжно изложение в света са представени 6 (шест) издателства: Златното пате, Хермес, Симетро, Изток-Запад, Просвета и Анубис.
Поради несвоевременното планиране (или бог знае защо), не е дадена нито стотинка за оформяне на щанда (макар самият щанд да струва майка си и баща си).
Резулатът е, че разполагаме с:
1) Най-скъпия щанд, който някога сме имали във Франкфурт;
2) Най-големия щанд, който някога сме имали във Франкфурт;
2) Най-постния щанд, който някога сме имали във Франкфурт;
3) Най-кухия, невзрачния, безхарактерния, безмисления щанд, който някога сме имали във Франкфурт.
От което стават ясни две неща:
1) Вечната мантра "пари няма", ежечасно повтаряна от държавата по адрес на българската книга, без съмнение трябва да се разчита като "желание няма";
2) Наличието на пари и желание все още не е достатъчно, за да се свърши една работа както трябва. Трябва и малко акъл".
"Националните щандове във Франкфурт по начало се финансират от съответните държави - те са лицето на страната пред света на този форум.
Отделни щандове имат само издателствата, които успешно продават права на своите автори зад граница - иначе подобно индивидуално участие е съвършено неоправдано. Това са основно големи и влиятелни западни издателства, които многократно избиват инвестираните в щанд суми.
Към момента няма българско (нито сръбско, хърватско, полско, чешко, словашко, словенско, унгарско, румънско и прочее източноевропейско) издателство, което може да си позволи индивидуално участие.
Затова пък всички изброени страни имат прекрасни и много представителни национални щандове, финансирани от държавата. Въпрос на престиж, на мисъл, на отношение.
Bсяка държава трябва да вземе решение кое е лицето й пред света. Производството на оръжие, износът на банани, преработката на цветни метали, зобаните щангисти, грациозните гимнастички, или - Боже опази! - специалното й отношение към културата, образованието, езика, словото, книгите.
Мъничката Швеция е взела това решение преди повече от век - вследствие на което всяка година по това време една награда, излъчена от национално жури, се обсъжда от милиони по целия свят и за броени минути превръща лауреатите си в световни суперзвезди.
А що се отнася до конвертируемостта - опитът (особено що се отнася до малките езици като нашия) неизменно показва, че конвертируемостта на една национална култура е правопропорционална на инвестициите в нея".
*Тексът е от Facebook страницата на Манол Пейков - управител на издателство "Жанет 45"
