Все още не знаем кой ще събере заветния брой гласове в избирателната колегия, за да стане президент, макар че докато пиша тези редове изглежда - колкото и невероятно и ужасно да е, че шансовете сега са на страната на Доналд Тръмп.
Това, което знаем, е, че хората като мен и вероятно като повечето читатели на "Ню Йорк таймс", явно не познават страната, в която живеят. Ние мислехме, че нашите съграждани в крайна сметка няма да гласуват за кандидат, толкова очевидно некомпетентен за висшия държавен пост, толкова темпераментно неуравновесен, толкова вдъхващ страх и въпреки това изглеждащ нелепо.
Ние мислехме, че страната, макар все още далеч да не е преодоляла расовите предразсъдъци и омразата към жените, че все пак е станала много по-открита и толерантна с течение на времето.
Ние мислехме, че огромното мнозинство от американците ценят демократичните норми и върховенството на закона.
Оказва се обаче, че сме грешали. Оказа се, че има огромен брой хора - бели хора, които живеят главно в селските райони - които изобщо не споделят нашето виждане за Америка. За тях Америка е кръв и земя, традиционна патриархалност и расова йерархия. Имаше и много хора, които може би не споделят тези антидемократични нагласи, но които въпреки това се оказаха готови да гласуват за всеки, който се представя за републиканец.
Не зная накъде вървим оттук нататък. Нима Америка е пропаднала като държава и общество? Изглежда много вероятно. Мисля, че трябва да се стреснем и да се опитаме да намерим път напред. Факт е, че преживяхме една нощ на ужасни прозрения и смятам за естествено да изпитваме доста голямо отчаяние.
*Пол Кругман е американски икономист, професор по икономика в Нюйорксикя университет, анализатор на New York Times. През 2008 година, той получава специална Нобелова награда за икономически науки за неговия принос за новата търговска теория.
