Всички избори рано или късно свършват. Часовникът удря 20:00 ч. и вече е разрешено да се говори за резултати - нищо че няколко сайта размятат екзитполове от обед. Наплашени представители на секционните комисии потеглят към общинските и прехвърлят наум всяка молитва, която знаят, с надеждата да не трябва да посрещат утрото с чувал под главата и протоколи в ръка.
Пред партийните централи кипи от живот. Репортери и оператори потропват с крак, докато чакат изявления от партийните шефове. Всички се надяват на новина на пресконференциите – я някой да хвърли оставка, я друг да поиска касиране. От мирното и цивилизовано "Благодарим на избирателите, хубави избори бяха, следващия път повече" не излизат добри заглавия.
Наблюдава се обаче една тенденция на повтаряемост в следизборните пресконференции на партиите у нас, която в голяма степен ги прави безсмислени за гледане. Видял ли си една, не ти трябва да гледаш останалите, освен ако не те мъчи мазохизъм или безсъние.
Дори телевизиите го съзнават и за да не губят напълно битката за неделни рейтинги, прекратяват по-рано изборните си студия, за да пуснат някое американско екшънче. Там поне се стрелят не само с думи, а кой добър, кой лош винаги е ясно от самото начало. Както и кой побеждава.
Ето как типично изглеждат следизборните пресконференции у нас:
ГЕРБ
Бойко Борисов за пореден път обясни как вече не може да преброи победите на партията. И наистина ГЕРБ отново спечели изборите. Не толкова категорично както през 2015 година, но все пак спечели по-голямата от областните градове, както и четирите най-големи града в страната. И може би като победител, Борисов имаше право определяйки резултатите от настоящите избори като връщане към нормалността.
БСП
Във вечерта на изборите пресконференция няма. Отлага се, за да може ръководството да "анализира" изборите, сиреч да измисли как точно БСП е спечелила в загубата си. Дали повече хора ще са гласували за столетницата; дали общинските й съветници ще са повече; дали някой независим, когото са подкрепили, за да не пада техен човек, е взел, че е спечелил – когато от толкова години си вечния втори в един момент се научаваш винаги да мислиш позитивно и да намираш основание за анализ тип "Чакайте да ви кажем как победихме, губейки".
Другата причина за забавянето на пресконференцията, разбира се, е да се натъкми новият списък с причини, поради които Корнелия Нинова няма да подава оставка.
(А някъде там, в една друга партийна централа, друг партиен лидер гледа телевизора и вдъхновен от думите на Ицо Хазарта си мисли: "Милиони бих ви давал да си държите Корнелия за председател!")
ДПС
От Движението за права и свободи винаги са доволни от дереджето си след вота, но рядко от предизборните далавери… на другите партии. Основни теми в техните пресконференции обаче не са резултатите. Първо, дерт им е забраната за агитация на други езици. Заради нея изпускат гласовете на всички английски пенсионери, заселили се в Родопите, не друго. Второ, уйдурдисват да падне и уседналостта, че иначе язък за бензина.
Демократична България
Успехът е налице, българският десен избирател е показал, че има алтернатива, всичко е розово... до няколко седмици след вота, когато обединението започне да се разпада на съставните си части и започнат да се търсят други конфигурации за "нова дясна алтернатива". И име, в което да има "демократично/демократична/демократичен". Проблемът е, че имената взеха да свършват, че и конфигурациите, така че разцепването може и да се поотложи.
ВМРО и НФСБ
На местни избори нямат много за казване, заради това спазват изискванията на Валери Симеонов за пазене на тишина. Един Славчо им е надеждата, на всеки 4 години го лансират, ама не става и не става... На парламентарни ги слушат само онези, на които ще им трябва коалиционен партньор за мнозинство. И се почват едни сметки – колко обединени патриоти могат да станат "независими родолюбци" и ще се наложи ли да прежалим две-три министерски кресла.
АТАКА
От щаба на атакистите прилагат постмодерен подход към следизборните пресконференции – просто не правят такива. Няма и смисъл. За сметка на това в новинарските емисии се чуват смущаващи истории за неща от рода на опит за насилствено влизане в "Арена Армеец", скандал пред чужда партийна централа или тормоз над продавачи в клек-шопове. Има ли връзка, не става ясно, защото никой вече не го е грижа.
ВОЛЯ
Има ли някой воля да гледа пресконференции на "Воля"? Толкова по този въпрос.
Чакаме "Няма такава държава" да разнообразят нещата. На техните пресконференции поне може да има оркестър и балет, а защо не и колегите с микрофоните да спечелят по един телевизор като утеха за чакането.
