10 причини да си вземеш сръбска невеста

Както добре сте чували и (най-вече виждали) - сръбкините са едни от най-гиздавите девойки, като красотата им по нищо не отстъпва на българската прелест.

Затова, освен натуралния мотив, реших да събера на едно място още 10 причини, които може да ви подбудят да си вземете момиче от западната ни съседка, в случай че не останат неженени за чужденци български дами. (Или ако просто са ви обрали банката пладнешки, за което е най-удобно вас да ви изкарат виновен, и се нуждаете от политическо убежище извън ЕС).

Ето ги и самите десет причини:

1. 15-годишната ви кола ще е същинска магнит за жените

В Сърбия е абсолютно нормално човек да кара автомобил на повече от 30-40 години.

Така и не разбрах на какво се дължи тази любов към старите коли. Но ви увеярвам, че с вашето "Пежо 206" в западната ни съседка ще изглеждате наистина като син на собственик на фабрика за сухи пасти в Полски Тръмбеш.

Пресичаш улицата и пред пешеходната пътека спира 40-годишно "Юго" (или не по-малко младо "Рено"), от което Тодор Батков, любезно и с усмивка на лице, ти прави жест, с който те приканва да пресечеш, докато на седалката до него около 60-годишна дама с визията на Весна Змянац - облечена в елегантен розов костюм и с шапка със стърчащи пера - деликатно прибира в чантата си позлатеното си огледалце с барокови орнаменти.

2. Ще се озовете в 90-те години

На по-малко от 170 километра и на едва 2 часа път с автомобил от София се намира Ниш - университетски град, родно място на римския император Константин Велики.

Населението му е около 200 000 души, като това е третият по население град в Сърбия след Белград (столицата) и Нови Сад - главният град на автономната област Войводина.

Предполагам, че повечето от вас помнят как изглеждаше София в онова време, в което "Бели птици и куршуми" беше неформалният химн. Е, в Ниш цялата атмосфера наподобява района около Женския пазар в София през 90-те години: хората, модата, кебапчийниците, закусвалните, бездомните кучета. Чейндж бюрата ("менячниците") са буквално на всяка крачка - сякаш това е най-често срещаният бизнес в града, а магазините за левче представляват разпилени из целия град сергии.

На улицата може да си закупите почти всичко - от дрехи и сладолед, до нокторезачка и лотариен билет.

Ще дам още едно сравнение, за да придобиете по-ясна представа за атмосферата на града - Ниш е нещо средно между Пазараджик и Пловдив (но сякаш повече наподобява Пазарджик).

Всичко важно в родния град на великия Константин се намира в центъра на града, който пеша се изминава буквално за по-малко от 5 минути - пазарът, главната търговска улица, битакът, Нишката крепост, паркът, университетът, стадионът, болницата, автогарата, държавните институции, нощните клубове. Дори и Нишка баня (нишкият еквивалент на Банкя) се намира на едва 2 километра от централната част на града.

3. Ще може да живеете на място, където казармата още произвежда истински мъже

Задължителната казарма в Сърбия е все още налична. Тъй че, ако с бъдещата сръбска невяста решите да отгледате първородния си син в съседство, той определено ще прави лицеви опори в името на отечествената отбрана и ще придобие някои полезни навици, които те правят истински балкански мачо - а именно да си оправяш леглото и да се бръснеш всяка сутрин.

Не е лъжа, че национализмът в Сърбия все още е твърде силен, макар и по улиците да не се забелязват надписи "Kosovo je Srbija" на всяка крачка, както си го представяме ние. Но твърде често се срещат начумерени младежи с еднакви тениски, на които пише нещо подобно на "България на три морета" и от чиито ръкави се подават татуирани с орли и други патриотични символи бицепси.

4. Ще ядете плескавици вместо дюнери

Ако сте вегетарианец или веган, то западната ни съседка определено не е вашето място, а сръбската девойка определено не е вашата съпруга - да си го знаете, за да не кажете после, че не съм ви предупредил.

Плескавици вместо дюнери - това е основното по отношение на съвременните кулинарни различия между България и Сърбия, особено когато гладът ви сграбчи внезапно, докато се разхождате по улиците и гледате изпиващо момите.

Когато си поръчвате плескавица в самун (сръбският еквивалент на дюнера), шефчето ще ви попита "мала", "средна" или "велика" да бъде плескавицата.

Не знам дали знаете, но в западната ни съседка почти всичко е "велико" - дори и в ръцете ви да попадне пакетче чипс, то най-вероятно ще бъде "велико пакетче чипс".

Т. нар. "кофаници" и "скари" в градските центрове са пълни с хора, и то на всякаква възраст - не предимно млади, каквито са повечето посетители на заведенията в България.

Тамошните заведения са толкова оживени, че даже се налага човек да чака, за да си намери място, на което да седне. Но не очаквайте обаче отвсякъде да гъмжи трубо фолк - явно и там той вече е отживелица. Най-често от заведенията звучи поп и рок музика.

В Ниш се намира и най-големият Макдоналдс, който някога съм виждал. Той определено е по-голям дори и от този на Шанз-Елизе в Париж, като даже и в това голямо помещение на два етажа е трудно да си намери човек място, на което да поседне, за да изяде един капиталистически бургер.

5. Ще може да си пиете кафето, докато на съседната маса си клюкарстват Лепа Брена и Цеца Величкович

Момичета, които четете този текст - вас може би малко ще ви разочаровам.

В Сърбия, за съжаление (или за щастие - зависи от гледната точка и от вкуса ви), няма да видите толкова много добре изглеждащи джентълмени, колкото по българските улици.

Рядко може да се срещне някой симпатичен пич с кецове. Преобладават гардеробите с бицепси, които гледат лошо - точно каквото беше и положението с представителите на мъжкия род в България преди 15-ина години.

Но иначе сръбските младежи ще ви влязат в положение и любезно ще ви упътят, ако ги попитате за посоката на най-близкия мол. Тоест студеният им и на пръв поглед враждебен външен вид е по-скоро маска за пред врага, за да съхранят себе си в суровата балканска действителност.

Но на българските младежи определено няма да им бъде досадно и скучно, отдавайки се на приключенски опити да се задомят със сгодна сръбска девойка.

Не само заради това, че 20-годишният им "Фолксваген" на фона на повечето тамошни автомобили ще привлича момите така, както нощна лампа привлича комари, а и защото определено има много очарователни потенциални невести.

Там със сигурност ще видите много красиви момичета - не по-малко хубави от девойките българско производство - които определено умеят да разпръскват вълшебен прах с всяко свое невинно движение.

Иначе казано, освен това, че са красиви, сръбските девойки определено ценят това, че са целунати от Бога и умеят да го експлоатират. Разбира се, в страната на Цеца няма как да не липсва и кичът на леопардовите щампи, едрите златни ланци и тежкия грим, но той се среща рядко.

Ако вече сте прехвърлили 50-те, тъкмо сте се развели и жадувате за нова и екзотична връзка със светлолика красавица, която мечтаете да прерасне във вечна, страстна и изпепеляваща любов, изобщо не се колебайте да прекосите намиращата се едва на 60 километра от Люлин граница.

В най-лошия случай просто ще се наядете на мешана скара и ще се налеете със свежа бира. В най-добрия - ще укрепите международните отношения между двата братски народа. Със сигурност нищо не губите и в двата случая.

Дори и сръбкините в предпенсионна възраст се обличат като богати свекърви от латиноамерикански сериали. Усмивките им са широки като на Лепа Брена, а ръцете им - съдейки по спретнатите и осеяни с цветя дворове - златни.

Дами, съветът в горния абзац важи и за вас. По-възрастните сръбски господа са мили, сърдечни и с голямо чувство за хумор. Къщите отвъд Калотина обикновено са добре измазани и поддържани, тъй че едва ли бихте съжалявали, ако се залюбите с мустакат сръбски котарак.

6. Ще бъдете на място, където само преди по-малко 20 години е имало война и са падали бомби.

Едва ли може да сте забравили как преди по-малко от 20 години ниско над София прелитаха военни самолети на НАТО, които бомбардираха западните ни покрайнини в Сърбия. Щом аз, който тогава бях в първи клас, помня това, значи по-възрастните от мен със сигурност няма как да не го помнят.

В тези атаки, за съжаление, загинаха и много цивилни граждани. 14 са цивилните жертви в града в резултат от бомбардировка, проведена на 7 май 1999 година. Тогава контейнери с касетъчни бомби на НАТО се отклоняват от своите цели, разположени в близост до летището, и падат на няколко различни места в центъра на града. Днес има два паметника в близост до старата крепост в Ниш, които напомнят за "НАТО-вската агресия над СР Югославия" и върху които са изписани имената на жертвите от града.

Поради този зловещ спомен най-вероятно Сърбия никога няма да стане част от НАТО, като на политическо ниво все още дори и дума не може да става за членство в Алианса.

Не само защото дружбата между Белград и Москва все още е твърде силна, а и защото споменът от тези бомбардировки върху цивилни граждани е все още пресен.

7. С българските си доходи там ще сте цар

В Сърбия всичко е значително по-евтино, тъй като тамошният стандарт на живот е по-нисък. Особено ако вече сте пенсионер - направо втора младост ви чака. Цените на основните хранителни продукти в Сърбия са средно с 14% по-ниски, поне според официалната статистика, но реалното усещане определено е за доста по-евтини стоки и услуги.

Брутният вътрешен продукт на България е с 36% по-голям, отколкото е този на Сърбия.

На глава от населението у нас се падат по 6986,04 долара, докато на всеки сърбин се полагат по 5189,58 долара, което е с 1/3 по-малка сума. Що се отнася до икономическото влияние в чужбина, България има двойно по-голям износ, отколкото Сърбия. Размерът на средната работна заплата и в двете страни е еднакъв. Средното възнаграждение на сърбите е 507,08 щатски долара на месец, а на българите - 506,76 долара.

Буквално на всяка крачка в Сърбия има фризьорски салон - може би фризьорството е най-често срещаният бизнес в градовете след чейндж бюрата, като мъжкото подстригване е съвсем евтино - между 1,50 до 3 лева. За женското има други цени и цял списък с процедури, които не бих разбрал и на български, камо ли на сръбски.

Повечето от музеите в Сърбия нямат такса за вход и посещението им е напълно безплатно за всички.

8. Няма да се страхувате за личните си вещи

Нивото на престъпността в Сърбия определено е по-ниско, отколкото е това в България. По сръбските улици няма джебчии и просяци.

Честно казано, не съм виждал друго място в Европа, където оградите да са съвсем ниски, а външните врати на някои къщи да са целите в стъкло, сякаш са балконски. Това определено говори, че сърбите като цяло се чувстват сигурни за опазването на своята собственост.

Нивото на престъпността в България е с около 30% по-високо, отколкото е това в западната ни съседка, поне що се отнася до официално изнесената статистика на регистрираните престъпления. Западните ни съседи изпитват с 25 % по-малко страх да ходят сами по улиците нощем. В България биват регистрирани с 16% повече убийства. Но самоубийствата при съседите са значително повече - с 41 % по-чести са, отколкото у нас.

9. Ще може да посетите църква, построена от човешки черепи

Винаги ми е бил странен култът към смъртта, който съществува в народопсихологията на българите и сърбите. Съжалявам, че не мога да подмина тази тема, но определено в Сърбия този култ прави доста по-силно впечатление и просто няма как да го пропусна.

Докато нашите некролози са вертикални и скучни, повечето техни са във формат HD и доста по-украсени. Забелязват се много по-често, отколкото в България, и са разлепени абсолютно навсякъде, даже и един върху друг - пред кафенета, ресторанти и магазини, на автобусни спирки, върху дървета, дори и върху контейнери за смет.

Близо до Ниш - едва на 170 км от София, е разположена църквата, построена от човешки черепи и кокали, която представлява една от основните атракции в околностите на града. Изградена е от тленните останки на жертвите при потушаване на въстание срещу османската власт през 1809 година.

10. Ще може да си пишете на латиница, без това да изглежда неграмотно

Официалната азбука в Сърбия е кирилицата. Изключение прави единствено автономната област Войводина, където латиницата е официалното писмо.

Въпреки това обаче навсякъде се срещат надписи, табели, вестници, списания и книги, които са изписани и напечатани на на някоя от двете азбуки. Тоест - ще може да си чатите с бъдещи невести на латиница, без това да направи лошо впечатление на когото и да било.

Причината и кирилицата, и латиницата се употребяват еднакво често в западната ни съседка е, че по време на социалистическа Югославия латиницата се приема за официална азбука в рамките на цялата федерация и все още е актуален навикът да се използва именно тази азбука.

След разпадането на Югославия, Сърбия се връща към кирилицата, докато Хърватия, Босна, Словения, Черна гора и Войводина запазват употребата на латиницата.

Със сърбите може да си говорите спокойно и без да ви притеснява езиковата бариера - ако вие говорите на български, а те ви говорят на сръбски - ще се разберете без никакъв проблем.

А и предвид факта, че езикът не може да е пречка, особено когато наоколо е пълно с хора с големи сърца - а причината за вашето бъдещо пътешествие, както се разбрахме, е именно да си намерите невеста - точно разликата между българския и сръбския език не бива да ви тревожи ни най-малко.

Но ако все пак искате да се подсигурите допълнително - просто използвайте малко повече архаизми, говорете като баба си на село и и със сигурност ще бъдете разбрани.

Сърбите като цяло са симпатични, весели, любезни и сърдечни хора. Техният манталитет е много близък до нашия, така че определено там бихте се чувствали в свои води, но сред още по-голяма балканска екзотика.