Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Куку, бейби, гледам те през шпионката

Куку, бейби, гледам те през шпионката Снимка: iStock

Жители на "Люлин" се оплакват, че полугол мъж с отвертки и ножове ги дебнел във входа. Явно са си въобразили, че живеят не в София, а на някое спокойно място като Бронкс, Харлем, Кройцберг или Каракас.

Истината е, че всички, които сме израснали в блоковете на България през 90-те, знаем, че няма нищо необичайно, докато се прибираме по тъмна доба, някой висок човек, облечен в розов гащеризон и клоунска шапка, да стои във входа мълчаливо с резачка в ръце, като симпатягата от "Играта на Джералд".

Ние сме преживели и съседите, които не спират да купонясват между 2 и 4 сутринта, дори когато целият свят е потънал в меланхолия, и редичката пенсионери, които висят на пейката пред блока денонощно и от които се надига неодобрителен шепот, като вятър в листата на топола, щом тийнейджърката от втория етаж мине покрай тях.

Намирали сме в асансьорите всевъзможни неща - от кактус в саксия до човешки фекалии в торбичка, гледали сме се лошо със съседа по диагонал в продължение на 20 години и знаем, че няма турски сериал, който да възпроизведе скандал, сочен като този, който традиционно се заформя на събрание на входа.

Но откакто локдауните ни затвориха по домовете ни, преоткрихме съседските отношения.

Още миналата година по кьошетата край блоковете можеха да се видят отчаяни от изолацията хора, вкопчени в оживен разговор със съседа на тема "помиярът от съседната улица". И докато някои с радост откриха, че съседите им не са психопатът от първи сезон на "Истински детектив" и извратеното му гадже, то други, подобно нещастните хора от "Люлин", се сблъскаха челно с някои особени представители на етажната собственост.

Например:

Съмнителната двойка

Все ви гложди, че нещо се случва в апартамента им, а посткомунната им външност и неприветливият им нрав ви карат да сложите още една ключалка на вратата. Щорите и завесите на апартамента им сякаш никога не се вдигат, а ако са на първия етаж, решетката на прозореца крие мистерия - дали е там, за да не влизат крадци, или да не излизат обитателите на апартамента.

Гости не посрещат - освен ако не се броят мрачните субекти с по 2 качулки през юли, с които се срещат за по 20 секунди в сянката на входа, преди да се приберат обратно в своята обител.

Е, все някога са имали посетители в дома си. Собствената им входна врата явно е била разбивана... с крак. Изкъртена е точно около бравата, където после е лепена с - wait for it - изолирбанд.

Много неща - от гардероб, през детска играчка, та до телевизор - залепени и "поправени" мъжката с изолирбанд може да сте виждали през живота си, но вратата е нещо, което и Мария Силвестър и нейната вярна бригада едва ли са засичали.

Събрания на входа, такси и планиране на ремонти не грабват интереса на съмнителната двойка. Ако се вяснат, ще бъде за броени секунди, колкото да се скарат с Петрова, пенсионерка, апартамент 11, която, естествено, ще се осмели да им държи сметка и да пита каква е странната миризма на джоджен, която се стеле около вратата им.

Бабата отгоре

"Бабата отгоре" е преживяла войни, комунизъм, 90-те и херцовите наркомани, а сега съзнанието ѝ се лута някъде между славното време на далечната младост и настоящето. Разбира се, бабата недочува и затова държи да надува радиото до дупка, така че да имаш усещането, че сам си го пуснал в твоята стая.

По-лошото, понякога я чуваш даже как тръгва да спори с водещия, опитвайки се да го убеди в комунистическите идеали.

За щастие, от време на време толкова се вбесява, че ти пуска някое от рок радиата. Очевидно и на нея AC/DC и Rage Against The Machine ѝ действат успокояващо.

Любезният

Той е свръхучтив и любезен, но нещо в лицето му ви подсказва, че е възможно всеки момент да извади сатър от "най-хубавата торбичка", която винаги носи, и да ви кръцне гръкляна, хей така, както се прибира от пазара с връзка лук.

Той поздравява от другия край на квартала. Той винаги отваря вратата на асансьора на всички жени и ако някоя случайно си изпусне прашките от простора на неговия балкон, ѝ ги носи до вкъщи с тайнствена усмивка или ги слага в пощенската кутия. След като ги е поносил.

Жената, която събира парите

Всички мразят касиерката, която събира парите за входа. Когато бях дете, тази мрачна фигура се казваше госпожа Арсова и в момента, в който тръгнеше да обхожда апартаментите, всички се изпокриваха като мишки. 

Печалният ѝ образ се допълваше от трагичния факт, че беше и учителка по математика на прогимназиалните класове. Освен това, притежаваше пекинез, който веднъж, по случайност, бе боядисала в зелено.

Не е чудно, че госпожа Арсова бе използвана като страшилище от всички родители на малки деца. Кой ще тропа и ще вика между 2 и 4, ако над него е надвиснала заплахата да бъде отнесен от математичка със зелен пекинез, която тормози хората като им взима парите?

Пияницата

Той е черната овца на входа, и как не. Мирише на дамаджана, влачи пред входа най-подозрителните типчета от квартала и всички го подозират, че стои зад грабежа на мазетата през 92-ра.

Пияницата обожава да ръчка 30-годишния си Nissan пред входа, докато обръща двулитрови бири, след което да не издържи до собствената си тоалетна и да се облекчи в асансьора. Но и той има своето свято място под слънцето - на бабите от пейката никога не им омръзва да го одумват.

Жената с котките

Тя може да е на 30, на 50 или на 90. Обикновено има леко налуден вид, а от апартамента й се разнася аромат на котешка тоалетна, който може да причини асфиксия и у най-здравия индивид. Никой не е влизал вътре, но домоуправителят разправя, че има минимум 8 котки, които се катерят по надрания деколин.

Тя е аутсайдер и не дружи с другите жени от входа, не клюкари и не се интересува от живота на съседите. Излиза рядко и с неудоволствие, но отглежда и мушкатата между третия и четвъртия етаж.

Вероятно някога очите ѝ са се взирали в нечии други очи под някоя италианска луна, мечтите ѝ са стигали до небето и отвъд, а мъжете са си фантазирали как плават по Венецианските канали с нея под ръка, но сега са ѝ останали само котките. Да са живи и здрави.

Влюбеният в ремонтите

Неговото хоби, цел в живота, психотерапевтичен подход и страст, са ремонтите. Той ремонтира основно апартамента си два пъти в годината и не се страхува да използва флекс в 7 сутринта. Пред вратата му винаги има чувал с цимент и някоя откъртена стара врата, а контейнерите за боклук традиционно са препълнени с изпочупени мебели и прозорци, които изнася собственоръчно.

Той навярно е глух и не му хрумва, че песента на бормашината в 3 следобед в неделя може да не понесе на изтощената двойка в съседния апартамент, която току-що е приспала със сетни сили дивото си дете.

Той обича да чука, да кърти, да тропа, трака и бучи. Може би в детството си е живял край желозопътна гара или на пистата на някое летище. Може би му липсва акустиката на Втората световна война.

Във всички случаи, той е сред най-мразените персонажи във входа, но имайте милост. Понякога тишината може да е особено болезнена.



Най-четените