Имам един познат, на когото много му се живее в САЩ. Профилът му във Facebook е изпъстрен с американски знаменца, русофобски изказвания, мрънкане срещу български традиции, които му се виждат глупави, и тук-там про-Тръмп коментари, пък същевременно се изявява и като либерал (не е ясно как се връзват последните две, ама 'айде...).
Като че ли заветната му цел е някой ден да получи Зелена карта и вероятно подготвя профила си за евентуалното човъркане от страна на американските власти, ако се стигне дотам.
Аз със сигурност не го разбирам. Като толкова не му се стои в България, Европа му предлага доста богат избор от потенциални нови места за живеене. Може би отвъд Океана го тегли изветряващата вече концепция за "американската мечта" и заблудата, че щом тук не е успял да стане "богат и известен", там ще стане. Жив и здрав.
Само че не се ли промени американската мечта през последното десетилетие? Не е ли новата "американска мечта" това да стискаш палци да не те гръмнат на улицата пред мола или детето ти да не бъде застреляно от свой съученик в коридора на училището?
Гледайки новинарския поток от Щатите, точно такова е усещането. Да, новините могат да изкривят представата за света на гледащия/слушащия/четящия. И все пак цифрите не лъжат, а те са смущаващи.
Под "масова стрелба" най-често разбираме случаите, при които има повече от няколко жертви и/или пострадали. Според НПО-то Gun Violence Archive е имало 251 подобни стрелби в САЩ между 1 януари и 4 август 2019 г.*
Продължавайки със статистиката, изводът е 246 загинали и почти хиляда ранени. Последните два случая станаха в рамките на по-малко от 24 часа и завършиха с общо 29 жертви.
Ето нещо, в което със сигурност не искаме да стигаме американците.
Цялата ситуация с масовите стрелби в САЩ се изостри през последното десетилетие и е показателна за проблемите, пред които американското общество е изправено. Проблеми, свързани с разделенията в него - на база религия, раса, политически възгледи.
Проблеми, породени от тормоза в училище, с който властите очевидно не се справят. Проблеми, които се реализират физически под формата на кръв и куршуми заради по-лесния достъп до оръжия (също тема, водеща до разделение).
Да, ясно е, че и тук не сме "цъфнали или вързали". И у нас често си говорим за етническо напрежение, най-често, когато борещите се за власт политически субекти имат полза от това да се създава представата, че има такова. Нали знаете - идеята за общ враг сплотява. И въпреки това, дори в тези моменти на медиен дъжд от новини за етническо пренапрягане, положението рядко е толкова зле, че да стигнем до подобни прояви. Слава на боговете за което.
Все ще се намери някой умник да каже: "А може би трябва". За щастие, подобни крайни елементи остават само на ниво приказки и не предприемат действия, не и ако зад тях не стои тълпа.
У нас го няма онзи типичен американски образ – на самотния стрелец, който един ден прещраква и започва да натиска спусъка (без да разбира, че по този начин не решава проблеми, а по-скоро ги влошава).
Проблемите с етническите противоречия у нас имат своите решения, но те са отговорност на онези там, горе, които се сещат за думичката "интеграция" само когато се е стигнало до инцидент. И подритват топката години и години назад, без значение от колко време те са тези, от които зависи най-накрая да мръднем малко по-напред.
Политически също сме разделени. Ако човек излезе от балона си, в който повечето му познати симпатизират на политическа сила с потенциал за по-малко от 4% на парламентарни избори, ще види по-глобалната картина, която масата рисува – на делене на цветове, на озлобяване към миналото или към настоящето, на словесни престрелки с думи като "комуняги", "гербераси" и пр. Престрелките обаче си остават само словесни. Слава на боговете за което.
В Щатите през това десетилетие политиката може да доведе до кървави сблъсъци. При това не между недоволни граждани и органи на реда, а между граждани и граждани. И това е страшно.
Понякога именно личните политически убеждения стават причина и за това да насочиш дулото срещу някого. У нас, водени от принципа „всички са маскари“, поне съзнаваме, че не си струва да се стига дотам, че да се избиваме едни други.
Нашата "гражданска война" я водим на различно място – не в търговските центрове, баровете и училищата, ами по пътищата. При броя загинали на пътя сме сред рекордьорите в ЕС (след Румъния), така, както САЩ води в класацията за масови стрелби. Разликата обаче е, че дори шофьор умишлено да нарушава правилата за движение, неговата крайна цел не е да убие някого.
Напрежение, разделение, насилие и дори смърт има навсякъде, дори у нас. В САЩ през последните години обаче те се проявяват по един твърде смущаващ начин – в усещането, че не си в безопасност дори при толкова тривиални занимания като ходенето на училище, пазаруването или излизането навън с приятели. И докато примерите се трупат, мерките за намаляването им - не.
И пак се връщаме на онзи мой познат, на който толкова много му се живее в Щатите. Сигурно го успокоява идеята, че статистически погледнато 246 жертви в държава с население от 327 милиона не е много и за него и семейството му риск няма. Въпреки това не го разбирам.
Не искам да ме е страх да вляза в магазина, за да напазарувам неща за вечеря. Не искам да се чудя дали да изляза с приятели, да не би някой да реши да се прави на Клинт Иистуд пред бара.
И най-вече - не искам реакцията след всеки подобен случай да са не ефективни мерки, а президентът да каже "Бог да благослови душите им!"**.
* Gun Violence Archive определя за "масова стрелба" инцидент, при който най-малко четирима души са простреляни и/или убити без да се брои извършителят. Други определения за "масова стрелба" ограничават броя, тъй като приемат за такива случаи с най-малко четирима загинали.
**
God bless the people of El Paso, Texas. God bless the people of Dayton, Ohio.
— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) 4 август 2019 г.
