Границите между понятията „пълен", „закръглен", „пухкав", „бузест", „дебел", „затлъстял", „свиня" и други прилагателни, които се намират между тях, са толкова прозрачни и размити, че човек като нищо може да се изгуби в лабиринта на класификацията на човешкото тегло.
Разбира се, си има начини, по които можем да се ориентираме за точното определение за нечия фигура. Например, „пухкавите" обикновено имат отстрани на тялото си издути парчета месо, които приличат на дръжки на бидон за кисело зеле, но спокойно се побират дори в тесни асансьори. „Свинете" обикновено имат лоши характери. А „затлъстелите" се отличават с прасци с размера на колона от Партенона, но могат да ходят.
Една много ясна разлика между истинските дебели хора и по-скоро деликатно отдалечили се от слабите форми индивиди, е склонността на вторите непрекъснато да отправят към събеседниците си завоалирани въпроси и изказвания, с които искат тайно да получат уверение, че всъщност не спадат към групата на онези с наднорменото тегло. Един очевидно дебел човек никога няма да ви каже: „Тоя панталон малко ми очертава шкембето, ама като го глътна леко, става".
Той знае, че „панталонът не му очертава шкембето", а шкембето му живее собствен живот под ципа и ако се отдели от тялото, може да тръгне по света и да стане първото шкембе, обявило своята независимост. Дебелият човек също така знае, че истинското шкембе няма „гълтане". То може да се движи, да танцува, да лежи и да се разстила, но не и да се гълта.
Не искам да попарвам надеждите на онези, които все още не искат да признаят пред себе си, че не са слаби, но колкото по-скоро разберете истината, толкова по-скоро може да вземете мерки, за да държите шкембето си анексирано към останалото тяло. Или пък да се оставите на течението и да преминете в по-горните категории на дебелината, рискувайки да се превърнете в Майката от „Защо тъгува Гилбърт Грейп", но удовлетворявайки всеки чревоугоднически порив към хедонизъм на лакомата ви душа.
За това, в името на стремежа към истината, ви предлагам шифър, с който да декодирате посланията на хората около вас що се отнася до (ex-) стройната ви снага.
„Братовчедка ми беше на една диета, супер ефикасна, свали 8 кг за 2 месеца"
Такаааааа. Без да искам да насаждам параноя, трябва да знаете: всеки път, когато някой ви говори за „супер ефикасни" диети, без да е ставало изрично въпрос за това, той отправя към вас зловещ намек. Представете си, че пръднете в компания и да се чудите дали другите са чули. Ако някой доброжелател след това ви сподели ни в клин, ни в ръкав, история за това как веднъж пръднал по време на оперативка в офиса, вече знаете отговора. Същото е и с примерите за успешно отслабнали хора.
„Верно ли ще го изядеш това?"
Едва ли това може да се нарече намек. Когато някой се чуди защо ядете толкова много, той всъщност се чуди защо ядете толкова много, при положение че очевидно имате нужда да ядете по-малко. Никой не коментира количеството храна, изядено от слаб човек: независимо дали ще хапне два увехнали стръка кервиз, или ще погълне цяло агне с гарнитура от торта гараш с малинов сироп, слабият винаги ще изглежда ОК, когато яде. Ако коментират вашата храна, вие просто не сте слаби.
„Е айде сега, не може всички да са манекенки"
Амин. Закопаха ви! Ако сте отправили мрънкане на тема дебелината си и отсреща ви отговорят с тази фраза, трябва да знаете, че очевидно сте толкова далеч от манекенската фигура, колкото е Ким Чен Ун от Майка Тереза. Бягайте да пишете в Google „Как да стопя шкембето".
„Абе външният вид така или иначе е надценен"
Ако ви кажат, че външният вид е надценен, или, че физическата красота е преходна, или, че характерът е по-важен и прочие подобни философски сентенции, трябва да знаете, че ви утешават. Може да не са килограмите, може да е носът ви, кожата ви или да са краката ви. Във всички случаи, това изказване е яркочервена лампа, която трябва да ви индикира, че нещо с вашия външен вид не е наред. То твърде много наподобява на предложението „Искаш ли дъвка?", което традиционно хората отправят към събеседниците си, които са хапнали толкова чесън, че предизвикват смъдене на очите у разположените в радиус от километър и половина хора.
„Просто ти трябва малко спорт"
Кодирано: бедрата ти плющят на бриза, двойните ти брадички покриват гърдите ти, а очите ти са някак по-малки, отколкото бяха преди, навярно защото лицевите сланини наоколо ги притискат. Физическата активност е благодат и необходимост, но ако някой ви каже, че имате нужда от нея, имайте предвид, че навярно имате нужда и от абдоминопластика.
Тия работи са за жените. Ние мъжете си имаме ясен и точен индикатор. Събличаш се гол, заставаш в стойка "мирно", навеждаш главата докато брадичката опре в гърдите .. и от там нататък е ясно - ако си виждаш оная работа значи всичко е ОК, ако не я виждаш значи си дебел.