Хей, ръчички, хей ги две, кой ги мие най-добре?
Пилат Понтийски, разбира се. Не това е правилният отговор.
В България, която си е направо Малката Италия, отново беше обявена операция "Чисти ръце". Това не означава нищо. И никога не е означавало, освен че го свързваме с италиански филми за мафията. Поне са по истински случаи.
Сега новият политик Николай Бареков - чрез своите политически инструменти - независимите депутати Румен Йончев и Светлин Танчев, внася законопроект за такава дезинфекция.
Преди него искаха и други. Реформаторският блок - за съдебната система и полицията. Протестна мрежа също - за да бъде скъсана връзката между мафията и управлението на държавата. Нещо като гущера и опашката, което звучеше далеч по-образно. А още по-назад във времето президентът Георги Първанов предложи да се отворят "икономическите досиета на прехода" - работа невъзможна, тъй като има само трупове и унищожени документи.
Много сапун трябваше да изтече, ако всички закани за "прочистване", "измитане", "заличаване" бяха осъществени.
Преди шест години Мария Капон даде тон, като поиска в България, подобно на Италия, да се проведе операция "Чисти ръце". После дясното й рамо Елеонора Николова отиде в службата за борба с корупцията и организираната престъпност - БОРКОР, която така и не е регистрирала никакъв значим успех. Просто не е създадена като бригада "Чисти ръце".
И Яне Янев имаше такива идеи, но всъщност не е нищо повече от микрофон на пощенската си кутия - и пусканите в нея материали.
Операция "Чисти ръце" е ода за популизма, неговото алтер его.
Големите партии никога не обявяват такива инициативи. Те връщат България на хората, строят я и я надстрояват, правят я свободна, толерантна, борят се с престъпността и корупцията, но никога, никога не я "чистят". Със сигурност обаче си мият ръцете - преди всяка порция, която разпределят.
