Първото нещо, за което се сещам, когато чуя „гей парад", е ВМРО. Темите на съвременната Вътрешна македонска революционна организация са казармата, „Белене" и така наречените от тях „джендъри". Все важни за избирателите им неща.
По това време на годината цяла България се строява в редичка - гей, революционер, лесбийка, войвода, трансджендър, патриот, интерсекс, протестант.
Карлос Контрера запретва ръкави, излиза от анонимността на обикновен общински съветник и гордо присяда в някое телевизионно студио, до който се е съгласил да каже, че „всички трябва да имаме равни права, това не е парад на сексуалността, а на толерантността ". Все бла-бла-бла неща, които трябва да са ясни от ранна детска възраст на всеки, но не са.
Ергенът Ангел Джамбазки започва да пише страстно за свещения съюз между мъж и жена и пожелава бури, гръмотевици и локална градушка за прайда. Тежка метеорологична антипрайд клетва от истински евродепутат, еврошаман и евровойвода.
Организират се контрашествия като „Поход за семейството", които произлизат от липсата на похот в ложето, но тихо... това е тайна и никой не трябва да разбира.
Каквото се случва в семейството, остава в семейството, най-вече боят. Има и митинг за „възраждане на семейните ценности".
Винаги когато надъхани моралисти заговорят за здрави мъжко-женски семейства с две прекрасни деца, се сещам за филма „Американски прелести" - чудесна фамилна история за ценности, корави бащи и заметена под килима хомосексуалност.
На Фейсбук страницата на фондация „Глас" има клипче с хомосексуален активист на име Стойо, на когото в родното му място другите деца са викали „пе@ераст". Без той да е знаел защо. Нормално е, когато си на 10 да не разбираш защо ти казват така, само защото не играеш футбол с останалите, например.
И останалите не са знаели защо му викат така, просто на различните е хубаво да им се удари печат, за да е по-лесно на черно-белите мозъци с черно-белите мисли.
Същото момче е автор на исторически роман за Стефан Стамболов и го е написал едва на 14 години. Но в клипа не говори за това, говори за толерантност. Ако повече четяхме и по-малко обиждахме, нямаше да има прайдове и контрапоходи и нямаше писателят да е известен като пе@ераст.
