Абе, вие няма ли да си ходите?!

По принцип гостите са нещо прекрасно - приятна компания, хапване, пийване, веселба.

Поредицата от празници, която в България продължава от декември до юли (през юли започват отпуските), отново ни припомни колко е хубаво да поканиш близки хора, да седнете в уютната домашна обстановка, да доядете бидона със сармите и кофата с руска салата, да си поприказвате...

...само че не е невъзможно в някакъв момент да осъзнаете, че сладките приказки май продължават твърде до късно.

На детето му се спи, но не иска да си ляга, затова седи на масата, яде салфетки и с всяка изминала секунда се вкисва все повече. Вие сте изморени и кисели почти колкото детето, защото ще трябва да чистите след гостите, но без да тракате, за да не дразните мъжа ви, който е уморен от гостите.

Не искате да се покажете като лош приятел и домакин, затова мълчите, вадите хартиени топчета от устата на детето, а в ума ви натрапчиво пулсира един въпрос - абе, тези няма ли да си ходят?!

Часовникът вече сочи към малките часове на нощта, а вие започвате с уж изпитани техники - прибиране на приборите, тракане с чиниите, заобиколни реплики тип "Утре на работа..." и "Детето на училище...".

Често те не сработват и е време да прибегнете до подмолни трикове с молитва на уста да се окажат успешни.

Най-елементарно е да пуснете някаква крайно неприятна музика с оправданието, че у вас по принцип по това време си звучат Слави и Криско, последвани от дискографията на Фики Стораро, че и на баща му. А за пред гости се стараете и пускате най-палавите парчета, за да си отпуснете вкупом душата и да усетите що е то празник.

Наглата лъжа би могла да постигне необходимия ефект - чалгата е в състояние да изгони почти всеки, който не започва деня си с телевизия "Планета" и е слушал такава музика за последно в първи, максимум втори курс в университета. Ако обаче гостите започнат весело да потропват с крак, щракат с пръсти или, не дай си Боже, дърпат салфетките от ръцете на детето, за да ги мятат във въздуха, не можем да ви помогнем, освен с добродушен съвет - подбирайте си приятелите по-внимателно.

Страхотна идея е да придружите ориенталските ритми с подходящ за обстановката аромат.

Така ще създадете будоарна обстановка, която се нрави единствено на гимназистите, обикалящи по наргиле-баровете. За целта има димящи пръчици, които са в състояние да изгонят и човек с тежък синузит. Натрапчивата миризма на тежки източни подправки, комбинирана с някое умопомрачително маане може да тласне по-чувствителните към спринт към Черни връх само по пантофи.

Гостите ви са педантични на тема храна и дори леко гнусливи? Това е прекрасно! Обявете на всеослушание, че сте купили специално за тях (това се произнася с апломб) торта, която вече седмица и нещо опазвате успешно от децата, за да има за скъпите посетители.

Кремът й е от сурови яйца и непастьоризирано мляко, затова я държите на терасата, там е по-хладно. Настоявате да я опитат, но на втората подкана гостите припряно започват да се обуват с аргумента, че трябва да нахранят котката. От кеф, че си тръгват, почти забравяте, че те всъщност нямат котка.

Последен и много краен вариант е семейният скандал, защото лесно можете да излезете от роля и да се изпокарате съвсем не на шега на тема кога ще бъде оправен течът в банята и защо тъщата отново ще идва на визита, за пети път този месец.

Затова - прилагайте на собствен риск.

Не се увличайте в постановката и не започвайте да заплашвате, че с гостите ще си тръгнете и вие, ще отидете да живеете при майка си и повече няма да ви видят.

А за да избегнете батални сцени, е най-добре да бъдете откровени до глупост и да питате "Абе, вие няма ли да си ходите?!".