Проблемът не е в демокрацията, а в какво я превърнахме. Това казва известният американски интелектуалец и политически анализатор Ноам Чомски в интервю за италианския вестник "L`Еspresso".
Той коментира и събитията в Украйна, изразявайки несъгласие с интерпретациите за ролята на Русия: „Как така Запада нападна и нахлу в Ирак, бомбардира Афганистан, пасивно наблюдава, ако не и активно да провокира разпада на Югославия и призна Косово, а сега протестира, пали се и налага санкции срещу Русия заради Крим?. Аз не знам там да има убийства, етническо прочистване, изнасилвания".
„Чудя се защо продължаваме да смятаме целия свят за наша територия, където имаме правото, дори задължението да упражняваме контрол - и да правим промени според нашите интереси", добавя Чомски.
Ето позицията на професора по философия и лингвистика в престижния Масачузетски технологичен институт
Демокрация - това не е празна дума. Това означава няколко неща. Например - че работниците трябва да управляват своите фабрики, и аз цитирам иконата на класическия либерализъм Джон Стюарт Мил, който не е бил болшевик.
Демокрацията означава човешки права и социални придобивки. Тя не означава това, което се случва днес в Европа, където гражданите наблюдават процес на орязване - да не кажем на пълната отмяна, на техните права и постижения, резултат на дълга борба за социална справедливост.
Тя не означава и подчинение на диктата на чиновниците от Брюксел и Бундесбанк.
Да вземем за пример Силвио Берлускони. В никакъв случай не можем да кажем, че той написа една добра страница в италианската история, но кой избра Монти?... Бундесбанк, а това не е демокрация.
Преди няколко дни прочетох интересна статия в "Уолстрийт Джърнъл". Едва ли можем да заподозрем това издание в подривна дейност. Мисля, че в нея правилно е написано, че днес няма никакво значение кой е на власт.
Което и правителство да бъде "избрано", то ще бъде принудено да работи в клетката, наложена от Брюксел.
* Ноам Чомски е критик на американската външна политика, левичар по убеждения. Има над 150 научни публикации, статии и книги. Сред най-известните са "Провалени държавия", "Какво всъщност иска Чичо Сам" и статията "Медии под контрол: Забележителните постижения на пропагандата".
А в НЕдемократичните страни работниците имат ли фабрики?
Е да де, то щом сина на Никита Хрусчов живее в САЩ, то що пък някой си Чомски или Родриго да не са там... Никита Хрусчов: - тоя дето даде Крим на Украина - тоя дето тропаше с обувка по масата на ООН - тоя със "Защо биете негрите" - първообраза на Путин Нищо чудно някой ден и самия Путин да емигрира в САЩ като се наиграе. Ама иначе демокрацията все е лоша..... само в Крим е хубаво
"Не идва да живее в ..." - е, стига с тия реакции да му се не види! Като видя такава приказка и почвам да се чудя има ли смисъл в демокрацията дори и заради усмирението, което дава. Същият човек, който ще реагира така, друг път ще обяснява как това са не възможни неща - в случая фабриките на работниците, но пък в тая си реакция ще твърди (без да иска?), че дормално е така някъде. Звучи объркано нали? Точно това ме дразни - тия реакции си имат последствия и за тоя, който ги проявява и за тия, които ги чуват. Вкарват човека в калъп, от който разумен поглед не може да се хвърли на нищо навън - нещата стават черни и бели и се разпределят в тия два "цвята" по пристрастието на спорещите - въобще начин на мислене, който отхвърля мисленето - това се ражда от такива неща. Иначе и аз се чудя що за умствено заболяване има господинът Чомски, че говори несвързани неща и що за забилявания имат тия, които го публикуват. Понякога имам чувството, че чета вестник на психиатрията - издаден от пациенти за пациенти. Това чувство го добивам все по-често от все повече издания и е прав Чомски, че има нещо в пропагандата, но самият той май май е част от нея. Да, америкаските политици си правят стратегическо харакири с безумното поведение към русия, което е по-лошото правят харакири на страната си, но причините не бива да се търсят в някаква универсална справедливост по същия начин както не трябва да се търсят такива и за икономичските ни беди или за освинването на обществото ни. Демокрацията не е панацея и точно един българин трябва да се е научил да чува аларма всеки път, когато нещо му се представя като универсално финално решение. Помните "неизбежния" комунизъм надявам се? Дай право на глас на невежите и те ще забранят образованието или както виждаме да става в реалността - ще го превърнат в посмешище (давате ли си сметка, че над 90% от печащите се сега наши вишисти са в три вида специалности - икономика, администрация и право?). Дай право на глас на гладния и той ще остави всички гладни или още по-лошо ще вземе храната на тоя, който му я произвежда. Могат да се кажат много такива приказки и все ще са верни и все ще предизвикват у нежелаещите да мислят с друго освен с надежда и очакване едни и същи отговори - варианти на онова, което чувах през соца "ама то съвест трябва ама няма". Глупости на търкалета са това - "демократите" в Киев са белязани с правилния цвят за този, на когото са изгодни, точно както и сепаратистите в изтока са за едните терористи, а за другите герои. Градския живот, другото име на цивилизацията, е по същността си специализация. Какви са точните правила има значение, но най-голямо значение има общото разбиране за нуждата от специализация и уважението към другия. "Другия" остава беззащитен в едни отношения, за да се специализира в някоя област, точно затуй цивилизацията иска мир и взаимно уважение. Демокрацията е просто форма на израз на уважение, както би могла да бъде и една подредена монархия. Само че и демокрацията и монархията могат да се превърнат в бич за цивилизацията, когато някой почне да търси дивиденти чрез насочването им срещу нишките, които свързват обществото в цивилизована тъкан. Аз гледам така на нещата и ги гледам отстрани, вие драги ми съвфорумци прекалено се дивите на десена и малко мислите за физическите качества на тъканта, забравяйки, че ако няма тъкан и десен няма да има. Мистър Чомски помага на тоя деструктивен процес като употребява имиджа си, за да втълпява несвойствени роли на механизмите, които ползваме, за да си осугурим стабилност. Всеки път, когато очакването за цвят надделе над нуждата от стабилност някой ви лъже, а дали лъже и себе си ... ами не е толкова важно.
Нищо не смята, Фрида. И той като мнозина други жонглира с думите заради публиката, а не заради това, което казва. Понякога разликата между балета и цирка е доста очевидна - едното дори и да ти е скучно казва нещо, а другото дори и да ти е забавно нищо не казва. Жалкото е, че не съм съгласен с вредата от Путин - полезен е и дори критично нужен именно на Запада. Без него упадъка ни ще бъде последния - към края му от нашата култура няма да е останало достатъчно, за да се наречем нещо различно от това, което ще ни залее бавно, много бавно, но много сигурно. Падам си по много източни неща, но си падам като резултат на Запада, а изтока няма нашите скрупули, нито нашето съотношение между свободомислещи и роби. Робите на изтока имат гарантирана победа над свободолюбивите си прясно пръкващи се сънародници и ние като затлъстели мързели много лесно ще се поддадем един по един на някое примамливо предложение на някой заинтересован предавайки собствените си принципи малко по малко. Срещу това може да се устои само с имперско мислене. За да не се налга да го практикуваме ние или американците, трябва да приемем факта, че ще го практикуват руснаците, защото и те са част от нас - дива, но точно затова критично нужна. Няма добри и лоши има само внимателни и невнимателни - масите никога не внимават и изпуснаха властта си в "най-свободната" страна. Казвал съм го май - за мен Русия е много по-близко до оная Република дето американците обичат да я говорят, отколкото Америка. Те поне знаят кой им е императора, американците и това не знаят, а последствията от това неглижиране ще са страшни.
Демокрацията не съществува в съвременното медийно общество. За да я има, трябва всеки един член на това общество да бъде безпристрастно информиран и способен сам да осмисли решенията си. За съжаление под 10% отговарят на това изискване и следователно митът за демокрация е една огромна манипулация. Ето го сега и дудукът всеки ден излъчва по телевизията предизборни клипове. Как? С пари. Следователно "демократичният" избор се купува. Възможно ли е купената демокрация да продължава да бъде демокрация?
Интелектуалния елит на форума (и на нацията) - мима, бойчо, симчо и т.н. ръсят мозъл наляво и надясно и плачат, че демокрация нямало. Оксиморон! По бай-Тошово време тая компания щяхте да сте в училище за бавноразвиващи и подобни гласове изобщо да не се чуват в пространството. В тоя смисъл верно на какво превърнахме демокрацията - ако има нормални гласове тук да не можеш да ги откриеш сред масата полуидиоти.
14 Xaoc | 12.05.201414:07 ... хората, че са равни. Те никога не са били равни и няма да бъдат равни - нито интелектуално, нито финансово, нито класово. Нито на запад, нито на изток, нито на север, нито на юг. А защо пред закона са /би трябвало да/ са равни?
Той и Ботев май беше казал, че у нас нормалните смятат за луди. Сега ако кажеме, че Ботев е смахнат националиста Фьодор ще подскочи и ще ръси бяс. Всъщност едва ли, Фьодор е националист на една съседна държава, за българските герои го боли фара. Ръша юбер алес. Родриго пък е с американско поданство.....поне да беше руско, ама не би
От тази публикация човек остава с убеждението, че Ноам Чомски защитава прокремълски и анти-ЕС позиции – което не е съвсем така. Чомски е дисидент по отношение на американското правителство и противник на всякакви доктрини за световен контрол. В много свои изявления е подчертавал, че концентрира критиката си върху политиката на САЩ – защото, казва той, като американски гражданин аз мога да влияя на тази политика, но на политиката на другите не мога. По отношение на Путин беше заявил недвусмислено, че въобще не му е любимец („he is not my favorite person by a long shot“); стремежът му е по-скоро да види логиката в позициите на руския президент и да я подчертае за пред предубедената западна (основно американска) аудитория. Вярно е, че Чомски е интелектуалец с леви убеждения (по-точно – анархосоциалист); това обаче в никакъв случай не го поставя автоматично в нашенската категория „ляво“. Още по-малко пък може да бъде наречен русофил или почитател на съветския комунизъм: негово е есето „Съветският съюз срещу социализма“, както и изказването, че разпадът на СССР е не особено голяма, но важна победа за световния социализъм (цитирам по памет). Чомски се отнася еднакво критично към стремежа за световно влияние и на двата полюса в Студената война. А позицията му срещу санкциите на Запада по повод на Крим не е защото е поддръжник на Путин, а защото е критик на двойните стандарти. Всъщност в публикацията са споменати отговорите му само на два от въпросите в интервюто за L'Espresso (http://espresso.repubblica.it/visioni/cultura/2014/04/18/news/noam-chomsky-80-anni-dalla-parte-del-torto-1.162077 ). Това до известна степен ги вади от контекст – интервюто се върти по-скоро около ролята на Далечния изток (Япония, Китай, Северна и Южна Корея) на световната сцена и американската политика към тези страни. То не е подчинено на определена тема, нито е предназначено да изрази някаква конкретна теза; поводът е, че журналистът е имал възможност да се срещне с Чомски в Япония и да си поговори с него за световната политика. __________________________ P.S. В крайна сметка, четейки всичко това, се замислих за нещо съвсем друго: за това, че левите убеждения, които някога са били приоритет на интелигенцията, днес са характерни най-вече за не особено образованите слоеве от населението. Съответно някога са били предмет на задълбочени разсъждения и прогресивни (за времето си) опити за създаване на философски теории, а днес са сведени до лесни за консумация „опорни точки“. Да, Чомски сигурно може да си приказва увлекателно с Достена Лаверн, примерно – но едва ли би могъл да намери база за комуникация с редовия привърженик на БСП. Което от една страна е тъжно – но пък от друга е естествено: левите идеи отдавна са престанали да бъдат по подразбиране прогресивни и са се превърнали в политическа стока за масова консумация. Чомски мисли и говори на доста по-високо ниво, затова е смешно да бъде възприеман в плоската схема „ляв = русофил = евроскептик = поддръжник на Путин“. Тя и самата схема е смешна, де – но това е отделна тема.
дано от този човек промитите мозъци да проумеят какво означава "двойни стандарти" Това не го пише нито руснак нито някакъв комунист