В нощта срещу девети януари тази година се случи един от най-величествените уроци по гражданска съвест.
На церемонията по връчването на филмовите награди "Златен глобус" актрисата Мерил Стрийп, получила статуетка за цялостно творчество, превърна обичайната в такива случаи благодарствено-прочувствена реч на лауреата в свое световно послание.
Започна с това, че Холивуд, чужденците и пресата са най-охулваните общности в Америка в момента.
Така тя всъщност обобщи най-плашещите тенденции в американското, а и в световното демократично общество в последно време - репресивната нагласа спрямо изкуството, нарастващия войнствен национализъм (дори в изцяло изградената СРЕЩУ него свободна Америка) и политическата преса срещу медиите и свободата на словото.
После накратко представи част от своите известни колеги в залата само с мястото им на раждане и местата, където са израстнали преди да станат знаменитости. Така само в минута, без никаква тезисност, успя да защити една от най-великите ценности на хуманността и демокрацията - достойнството и значимостта на всеки един отделен човек, независимо от националността, гражданството, религията или финансовия му гръб.
Това, с което речта на Мерил Срийп моментално влезе в златния фонд на реториката обаче беше краткия "разказ", в който актрисата сподели "най-впечатляващото" за нея "актьорско" изпълнение напоследък.
"Тази година имаше едно изпълнение, което ме изуми. Направо заби ноктите си в сърцето ми. Не защото беше добро. В него нямаше нищо добро. За сметка на това беше ефективно и изпълни задачата си. Накара съответната публика да се посмее и да се озъби".
После Мерил Стрийп разказа нещо много конкретно - как "личността, претендираща за най-важната позиция в страната ни" публично е унижила репортер с увреждания, имитирайки го. Направила го е от превъзхождащата си по власт, привилегии и способност да отвърне на удара позиция. По този начин, от високата си публична трибуна, въпросната личност с власт легитимира инстинкта да унижаваш и сякаш дава морални правомощия и на останалите да го правят.
"Неуважението предполага неуважение. Насилието подбужда насилие. Когато силните използват позицията си, за да тормозят останалите, всички губим", каза Мерил Стрийп.
Всъщност в тези знаменателни думи на Мерил Стрийп нито веднъж не беше споменато името на важната личност, устремена към най-престижното кресло на САЩ, позволила си подобно поведение.
Но нито един от нас, гражданите на света, нямаме съмнение за кого става дума.
Избраният за президент на Съединените американски щати милиардер Доналд Тръмп наистина се подигра на репортер с физическо заболяване. Направи го пред избирателите си, от трибуната.
Видеото от този момент може да бъде видяно в мрежата - Тръмп вдига ръцете си на нивото на гърдите, разкривява ги и ги размахва неконтролируемо. Така имитира реално съществуващ човек, репортерът на Ню Йорк таймс Серж Ковалски, който от години следи кариерата на бизнесмена далеч преди тя да се превърне в политическа:
Снимката му също може да бъде видяна в мрежата. И да, ръцете на този човек видимо имат сериозен проблем, така че последвалите оправдания на Тръмп, че не бил знаел за това, са не просто нелепи - те са нагли!
Няма да правя разбор на цялата реч на Мерил Стрийп. Думите й са достатъчно публични, точно както и личността й, за да може всеки да ги прочете, да ги осмислии да си даде сметка какво означава гражанска позиция и как се отстоява тя. За мен обаче от всичко това най-важните неща са няколко.
И смятам, че точно те трябва да ни светят като сигнални лампи по пътя, в който се опитваме да подредим както страната си, така и себе си като хора.
Мерил Стрийп показа как всеки човек, независимо от удобството, в което си е извоювал да живее, трябва да бъде с будна съвест.
Трябва да реагира на всяка, дори най-дребна на вид, несправедливост и да използва видимата си обществена позиция, за да алармира за нея.
Показа как когато трудът, талантът и моженето ти са изградили това, което имаш и което си, нямаш право да премълчаваш обществените злодейства, а напротив - трябва да ги изобличаваш и да търсиш сметка на тези, които си позволяват да ги извършват.
Мерил Стрийп показа, че не се страхува. Много ми се иска и у нас някой човек на изкуството да може да направи такова нещо.
Вчера, съвсем обичайно, великобългарският фейсбук парламент се раздели на ЗА Мерил и ПРОТИВ нея.
Четох из един спор на нечия стена как тя била художествена самодейка в политиката. Един вид, нищо не разбира, ама коментира. Само че в изказването й нямаше нищо политическо за разбиране. През цялото време тя говори за нравственост, не за политически стратегии. Пък и за политика да беше говорила - кое по-точно не й дава право да го прави?! Че нали именно в това се състои демокрацията - да можеш открито да изказваш мнение?
И нали в крайна сметка дори самият Тръмп не е професионален политик, ама след няколко дни ще стане такъв по силата на избирателния вот?
Какъв е проблемът тогава със свободното говорене и изразяването на позиция от една актриса? Или тези хора още вярват, както ни учеха през социализма, че една актриса, респективно всеки човек на изкуството, няма достатъчно акъл, затова е станал такъв?! Та я да си мълчи там и да не се бута между големите риби! Колко балканско! И колко българско!
Казусът тук е изключително прост и много лесно човек може да е запознае с него - Доналд Тръмп, човекът, който ще ръководи страната, в която всички са равни и никой по закон няма право да унижава някого, заради националност, раса, пол, религия или физически несъвършенства, унижи лично, публично и без грам срам точно такъв човек.
Тук става дума за морал, уважаеми професионално разбиращи от политика!
Пък, че в политиката задължително трябва да има висок морал, вие си го знаете, затова и толова много ви жегна острата критика на една актриса. И друго ви жегна - че за първи път напоследък от толкова висока трибуна някой с безупречна репутация на човек и творец защити журналистите.
И не само това - каза, че имаме нужда от тях! Колко неудобно на фона на вечната мантра, че журналистите са виновни за всичко, нали? Като под "всичко" разбираме наистина всичко - от глобалното затопляне до "леката закачка" на Тръмп, който просто ей така си разкривява ръчичките пред камерите - от артистичност, не за да имитира нечий недъг, мхъм... Много лош актьор, между другото.
За да изредите имената на всички филми, в които актрисата Мерил Стрийп е участвала от началото на кариерата с през 1977-а досега, ще ви трябват десет минути и четиридесет и четири секунди. Безбройните й награди и обичта на публиката са неща, които Тръмп няма как да й отнеме, нищо, че в туитите си обидчиво я нарича "прехвалена".
Изобщо реакцията му, ноподобяваща инатливо детско тропане с краче, демонстрира само оскъдна емоционална и морална интелигентност.
Пристрастеността му към коментирането на всичко в туитър пък направо започва да става смешна - да крякаш с по едно изречение в стил "изказване на дванадесетгодишен" срещу някой, който владее езика и нетовата емоционалност до съвършенство, само може да те направи жалък. Толкова за него, имаме тепърва да му се "наслаждаваме" като президент.
"Вземи разбитото си сърце и го превърни в изкуство", каза на финала на речта си Мерил Стрийп, цитирайки непрежалимата си приятелка Кари Фишър, принцеса Леа.
За хората, които живеят света, като го претворяват в изкуство, това е повече от разбираемо послание.
Това е вдъхновяващият призив да продължават да правят това, което могат най-добре - да реагират на случващото се чрез филмите, играта, картините, музиката, писането си.
Защото това е, което ще остане в емоционалната памет на човечеството. И защото благодарение на нея всички ставаме повече човеци - като обичаме, състрадаваме, преживяваме, прощаваме, плачем, мечтаем, помагаме.
Да, Доналд Тръмп ще остане в аналите на историята като четиридесет и петият президент на Съединените американски щати.
Лично аз отсега нататък ще го помня именно като човека с разкривените, имитиращи нечий недъг ръчички, който нарече една велика актриса "прехвалена" и който стана първи мъж по достойнство на най-демократичната страна в света.
Мерил Стрийп обаче ще остане завинаги в сърцата на хората. С неоспоримия си талант, интелигентността си, смелата си гражданска позиция и изключителния си човешки морал.
Все неща, с които милиардерът, наречен Доналд Тръмп, очевидно няма нищо общо.
Марче, ма ти верно се изживяваш като апологет на либералния неокомунизъм! Ако още ни си разбрала Обама си отива и няма да се върне. Скоро дори Стрийп ще го осъзнае.
"Тук става дума за морал, уважаеми професионално разбиращи от политика! Пък, че в политиката задължително трябва да има висок морал, вие си го знаете, затова и толкова много ви жегна острата критика на една актриса." Госпожо Касимова, пък точно в чия политика ви се присъни морал!?! На Обама, на Клинтън... Във всичко друго може да ги набедите, но не и в морал. Вервайте ми!
В Холивуд не правят изкуство, там правят пари. Тръмп също прави пари. Двете страни на една и съща монета - лицемерни богаташи, които се преструват, че ги е грижа за някого. Нито Тръмп харесвам, нито Мерил Стрийп. Да се лаят колкото си искат, даже не са особено интересни.
Алилуйщина | 11.01.201712:41 "За морал при Тръмп е рано да се пише,но виж за предишните – Бил Клинтън в Сърбия и Буш в Ирак, може.„Моралът“ им стоеше по-високо от Световната общност,ООН." ООН е една абсолютно безполезна организация във вида си в момента. САЩ и Русия винаги са на коренно различни позиции и винаги ще са контра една на друга. Всякакво единодушие по такъв повод в ООН е невъзможно. Но цивилизованият свят отказа да приеме, че в края на 20ти век един самозабравил се балкански диктатор извършваше етническо прочистване, геноцид и други престъпления срещу човечеството срещу собствените си граждани.Че един самозабравил се сатрап изби 100 000 цивилни след изтеглянето на армията на САЩ от Ирак при Буш-баща (навляла там защото Саддам реши да завладее Кувейт, защо не ???) заради това, че посрещнали радушно американците и промяната. Разбира се, на Русия тези неща не и пречат, първо че за тях геноциди, прочиствания и всякакви нарушения на международното право не означават каквото и да е, а и тези държави им бяха съюзници. И новородени да ядяха там, те нямаше да възразят. Това че ООН нещо не е одобрило, не означава че тези двама диваци и режимите им не трябваше да си получат заслуженото. "Днес повече от всякога има цензура на свободното слово. Вярно е, че до преди 30г. бяхме равни, а днес се делим на цветове. Ако нарека черния, черен, въпреки, че е черен - съм расист. Ако не харесвам гейове - дискриминирам. Няма да тръгна да бия черния или гея, но нямам право да не ги харесвам, камо ли да го изразя на глас. Ако някак си вътрешно не вярвам в холокост и го кажа на глас -отивам в затвора. Значи трябва да лицемернича. Нещо не се връзва..." Представи си следната ситуация. Разминаваме се с теб по улицата, не се познаваме, обаче аз те поглеждам, сепвам се и ти казвам: "Леле, човече, ти си ебаси грозника! Значии ти си толкова уродлив, че според мен изобщо не трябва да се разождаш по улиците, стой си у вас, не си показвай грозната мутра навън, плашиш ми детето и не искам да вижда такива грозници като тебе. Не ме разбирай погрешно, нито ще те бия, нито имам нещо против да си грозен, обаче съм виждал по-красиви картофи от тебе, така че ако обичаш не се мяркай пред хора...." Ти как ще реагираш? Вярно, грозен си, ама...... Насилието, физическо или вербално, може да породи единствено и само насилие. А големият ти проблем е, че не можеш да правиш елементарна разлика между лицемерие и това да се държиш възпитано и учтиво. Имаш право да не харесваш каквото си искаш, да комуникираш с каквито хора ти решиш, но да демонстрираш открита неприязън към различните само на базата на някакъв признак по пол, раса, външен вид, сексуална ориентация, а не по делата и качествата им....такова поведение просто няма как да произведе нещо добро за когото и да е. "Изглежда светът преминава през някаква духовна диария, изразяваща Брекзит, Тръмп, Радев. Ясно е вече, че масите са уморени от политкоректност. И макар като цяло тръмповият избирател да е по-необразован, селянин и възрастен, политическата коректност е по-отвратителна.Ние плащаме високи данъци, за да могат мързеливите да не работят, и некадърните да напредват. " Първо, няма нищо общо между Тръмп и Брекзит от една и страна и избирането на Радев от друга. Даже не ми се обяснява защо А уморилите се от това, което наричаш "политкоректност", не са масите като цяло, а тези които си изброил - селяните, възрастните, необразованите. И изобщо тази прослойка, която обикновено не е моторът на обществото, а са вечно хленчещите, вечно недоволните - да, тези хора изкараха Обединеното кралство от ЕС и избраха Тръмп за президент, макар и да получи 3 млн гласа по малко от Хилъри. (Не искам да обиждам възрастните хора, те вече са дали своя принос към обществото, но в един момент стават като деца, само че с право да гласуват.) И понеже дори спрелият часовник е верен два пъти в денонощието, ти също си прав за нещо - за тази ситуация не са виновни Тръмп или тези които организираха Брекзита, нито даже тези, които гласуваха за това. Виновни са тези, които създават предпоставки за появата на такива хора, за създаването на подходяща среда за покълване на подобен вид идеология на омразата, разделението. Виновни са тези бюрократи, които се имат за политици и направиха така, че хората да се съмняват в ценностите, които направиха ЕС и САЩ велики. Нищо, нека да е за урок!
Bai Hoi | 11.01.201713:59 Но цивилизованият свят отказа да приеме, че в края на 20ти век един самозабравил се балкански диктатор извършваше етническо прочистване, геноцид и други престъпления срещу човечеството срещу собствените си граждани ........................................... Това се прави и от десетки други диктатори (президенти, крале и т.н.) - в голяма част от Африка например (че и другаде). Защо "цивилизования свят" не "оправи" и там положението?
"Предложение да се забрани продажбата на руска водка бе внесено в законодателното събрания на американския щат Ню Хемпшир, предаде Дарик. Както съобщава във вторник местен вестник, който наблюдава и публикува информации от законодателната власт в САЩ, инициативата е на местния сенатор Джеф Удбърн. Според него местните власти в САЩ са длъжни да реагират на хакерските атаки, за които действащата администрация във Вашингтон сочи Москва. Законопроектът на Удбърн предвижда създаване на двупартийна комисия в Ню Хемпшир, която да проучи възможностите за въвеждане на антируски санкции на местно равнище. Сенаторът включва в проекта и две конкретни мерки - забрана на местния пенсионен фонд да влага средства в руски ценни книжа и забрана на руската водка. В момента, уточнява изданието, в щата се продават 159 марки американска водка, както и много чуждестранни. С изключение на "Руский стандарт", не се посочват други марки руска водка. Според данни на изданието, дори водката "Столичная", която се продава в щата, е произведена не в Русия, а в Латвия." Абе у тая "демократична" Америка защо все повече на комунизъм замирисва!?! Какво стана с господството на пазарите, личната свободата и т.н. веруюта? Нищо. Важното е, че има банани.
Най-добре е авторката да прочете статията-коментар за "речта" на Мерил Стрийп от Дейли Мейл, където автора разпердушинва актрисата напълно. Колко е еснафско да говориш за тежестите в живота пред хора с рокли за по 10000 долара, как Мерил аплодира ДОКАЗАНИЯТ изнасилвач Роман Полански преди 10 години и то на крака, как удибно се пропуска факта, че Тръмп прави майймунджулъците не за пръв път а още преди години и това му е стандартно поведение да имитира своите опоненти, а не е специално за журналиста от Ню Йорк Таймс. Как въпросният журналист съвсем не е беззащитен, а като носител на Пулицър и автор в откровено тръмпомразкият "Ню Йорк Таймс" има трибуната да се защити. И още и още. Но авторката предпочита да ни размахва пръст и да ни учи на морала на Мерил Стрийп... А че актриста е талантлива спор няма, но думата е за друго.
Ето тук също едно интересно мнение на канадски журналист, по въпроса с прочутата "реч" на Мерил Стрийп. http://glasove.com/categories/vytreshni-glasove/news/smelostta-na-meril-strijp Ето само някои извадки: "Да критикуваш Доналд Тръмп е все едно да изобличиш “Макдоналдс” на вегетариански конгрес. Сигурен си, че всички ще те аплодират." "Да критикуваш Тръмп, е все едно да кажеш, че си за околната среда. Кой е против околната среда?" "Или да се разхождаш със специална гривна, за да покажеш, че подкрепяш борбата срещу рака. Кой е за рака, по дяволите?"
Нещо ми се мерна горе в текста - "Ние, гражданите на света". Ами само от това вече става ясно за какво става въпрос. Както казва Валентин Вацев - гражданин на света може да означава само едно - че си никой и си никъде.
Свински, Ако аз бях шеф на цирка, в който продължаваш да пътуваш, отдавна да съм те изритал... е, добре де - уволнил. За кой ли път ти казвам - жнглирането с думи вече не е интересно. Опитай с мисли - няма значение дали са логически построени. Важното е да изглежда като нещо ново и да възбужда интерес, а това носи пари. Ясно?
Браво за статията, браво!
Дедо Аджи,браво за коментар 57,но все пак не чеши свинкята по корема.Харесва и.Особено на фона статии от ''гражданина''на света-Мичето. Що се отнася до Тръмп-ито,не знам дали няма да ревем и то много скоро за баба Хилари.... Еврейското лоби е застанало почти плътно зад кандидатурата на Тръмп месец и половина преди изборите зад кандидатурата му.Човекът обещал да анулира ядрената сделка с Иран и да се прегласува резолюцията за Западния бряг на Палестина.Не знам дали се сещате/горе-долу/какво означава това.... Що се отнася до компромата за Тръмп,мисля,че има такъв,но не са го направили руснаците и не го държат те.Бий самара,за да се сети магарето....Трябва да слушка.Много да слушка.
Точно така. Както преди това един друг започна да слушка, след скандала дето му спретнаха с Моника Люински. Много преди това един друг пък, не само че не се сети да слушка, ами реши да накара други да го слушкат. И го гръмнаха в Далас.
"Петък-вечер", Петък вечер", но на никой ли не му дойде на ум да го продължи както си требе - "Петък Вечер в Сан Франциско". Невероятен концерт на трима от най-невероятните китаристи в света - Джон Маклафлин, Пако де Лусия и Ал ди Меола. Любаба, къде си бе, друже. Ела тука и помагай! Дай едно рамо! Ето тук може да видите първото парче от този концерт озаглавено "Средиземноморският танц на слънцето." Най-в ляво е Пако де Лусия /испанец/, в средата - Ал ди Меола /американец от италиански роизход/ и в дясно - един от моите кумири - Джон Маклафлин. Приятно слушане/гледане. Наслаждавайте се на фламенкото: https://www.youtube.com/watch?v=dshrxsQfafA Ето така аз разбирам глобализацията
Лука и Джон форевър! https://www.youtube.com/watch?v=6Kbv1OpIpaA https://www.youtube.com/watch?v=lef1ERxRS6A Поздрав