Добре дошли в Студена война 2

Владимир Путин формално постави точка на един проект, който уверено вървеше към провал отначало. Газопроводът „Южен Поток, замислен да увеличи руското влияние в Югоизточна Европа и да подкопае усилията за независимост на Украйна, още в началото си получи червен картон от Европейската комисия.

Това не е бизнес проект, тук цената няма никакво значение. Русия искаше пълен контрол върху тръбата и дори екстериториален статут - тя да бъде извадена с междудържавен договор от обхвата на местното и европейското законодателство.

За тази цел бяха платени на местна банка в съмнителна схема над 100 млн. евро за 165 декара земя горски фонд в Паша дере - мястото, където излиза тръбата на българска територия, встрани от другите плащания и разходи. Според руски медии до момента Москва е похарчила 4.6 млрд. евро за „Южен поток".

Русия беше готова да налее неустановено количество пари, за да постигне резултата си - тръба, по която не може да тече друг газ, освен този на Газпром и управлявана от компания, която е подчинена единствено на Алексей Милер и хората над него.

От самото началото никой не е мислел да осигурява енергийна независимост на България - тя, както и преди, ще разчита основно на тръбата през Украйна, газът по „Южен поток" е за други клиенти. Тези твърдения са спекулативни, но липсата на ясна договореност ги прави реалистични, макар да се говореше за изграждане на връзка с българската газопреносна мрежа от приемния терминал до Провадия.

Заемът за изграждането на този проект се отпуска в евро, но в него по искане на руснаците е трябвало да бъде заложен руският инфлационен индекс (абсолютен икономически абсурд, който е приложен и при АЕЦ Белене). Ако това беше станало реалност, този проект никога нямаше да бъде изплатен - само за периода на 2014-та година с обезценката на рублата руският инфлационен индекс надхвърля 30%.

Путин театрално спря проекта - и го направи по начин, който според него показва състоянието на нещата - по време на посещение в Анкара, след като договори куп енергийни проекти със своя турски двойник - Ердоган, вкл. и нов газопровод.

Това задейства първосигнална реакция в проруските анализатори в България - видите ли, Турция ще вземе нашите облаги.

Путин заяви, че България ще губи годишно 400 млн. евро - определени български фирми, свързани с определени Сараи и гнили банкови ябълки може да загубят и повече от 400 млн. евро, но България като цяло печели.

Губещите местни играчи може да се наложи и да връщат определени инвестиции на компанията-майка „Газпром", в противен случай за всички стои на дневен ред казуса Луканов след провала на проекта Топенерджи.

Путин заяви, че България не е независима и благо "посъветва" да си търсим неустойките от Брюксел. Тази теза предстои да бъде развита и в парламента и през медиите в следващите няколко дни от определени политически фигури, директно свързани с руските служби и организирана престъпност.

Всъщност това, че България не е напълно независима страна е напълно ясно, прост факт е, че в Брюксел София има повече лостове за преговори и влияние, отколкото в Москва. Така че обидата на Путин по-скоро отразява факта, че България е по-независима от Кремъл, отколкото би му се искало. И това след всички похарчени за целта рубли.

България застава в силна позиция в ЕС и може да заяви ясно интересите си пред Европейската комисия и другите страни-членки, както и тази позиция да бъде приета. България защити общоевропейския интерес категорично и загуби от този факт някакво количество инвестиции и изграждане на инфраструктура.

Сега може категорично да се противопостави на опити на Румъния и Гърция да "придърпат" една бъдеща тръба към себе си и дори и да наложи вето - подобна твърда позиция би била понятна за всички. Един бъдещ проект за доставка на газ от Иран и Каспийския регион за ЕС трябва да минава през България и това трябва ясно да бъде заявено сега, и повтаряно в бъдеще.

България може да иска от ЕК и приоритетно финансиране за местни енергийни проекти и изграждането на дългоочакваната интерконекторна връзка с Гърция.

Геостратегическото положение на България пролича и при друго - Сърбия, която категорично беше за Южен Поток и прие всички условия на „Газпром" (заради руската подкрепа за Косово сърбите са напълно предвидими), увисна пред безжалостния факт, че Белград е просто брънка във веригата на Кремъл, а не стратегически съюзник.

Шамарът е още по-оглушителен за Виктор Орбан, чиято политика в последно време го превърна в категоричен европейски нелюбимец. Така се оказва, че да бъдеш външна граница на Европа понякога има предимства, които ще проличат във времето.

Зад категоричния отказ на Русия едва ли ще стои отказ от намеса на Балканите и Източна Европа

Вероятно е тя сега да се почувства с развързани ръце да действа в Украйна, което ще проличи скоро. Вероятно ще има раздвижване и в България - хора като Николай Малинов и Волен Сидеров едва ли ще пропуснат да засвидетелстват добри чувства към Москва и реториката им е лесно предвидима.

По-интересно е дали в скоро време няма да има ударно изтегляне на руски капитали, умело камуфлирани през определени офшорни компании, което да доведе до нова криза.

ДАНС би трябвало да следи за подобни зависимости, както и за активирани на определени проруски НПО-та, които дават заявки да организират нови "всенародни" бунтове през февруари. Така ДАНС ще опровергае имиджа си на буквално "спяща клетка", с която партньорските служби не споделят нищо повече от прогнозата за времето.

Във всички случай - Студената война се завърна в истинската си форма. Време е да приемем фактите и да се съобразим с тях.