Заплатата на премиера ме интересува точно толкова, колкото заплатата на чистачките в Министерския съвет. Колкото и много да взема, няма да събори бюджета на държавата. И обратно: колкото и малко да взема, това не значи, че трябва да съм снизходителен към гафовете и управленските му грешки.
Ако той си върши работата така, че аз, средностатистическият български гражданин, да мога да живея удобно и сигурно, да си печеля спокойно парите и да не се занимавам с глупости, нямам нищо против да взема, ако ще по милион на месец и да се вози в бронирано Бентли последен модел.
При това, не само ще си плащам данъците с удоволствие, а и ще се фукам пред чужденците какво Бентли аз, българският данъкоплатец, съм купил на премиера си, защото съм доволен от него. И ще ги питам ехидничко какво са купили те на техния ;)
Ако обаче не си върши работата така, даже и никаква заплата да не взема, това не го оневинява.
Всъщност, за да престанат тия дребнави и безсмислени одумвания на тема заплати, имам едно радикално предложение:
Ония може би 500-600 души, които са на върха на властовата пирамида в държавата (президент, председател на НС, премиер, депутати, министри, лидери на политически партии, членове на върховни съдилища, главен прокурор и т.н., до кметове на областни центрове) да си определят заплатите сами.
Ама не групово, а всеки лично за себе си.
Всеки месец, всеки от тях да решава колко да си вземе от държавния (респ. съответния партиен или общински) бюджет като възнаграждение за предходния месец, без никой да може да му налага ограничения.
С едно задължение: кратка обосновка защо смята, че трябва да вземе точно толкова - какво е полезно е свършил през месеца, какво не е успял.
И сумите, заедно с обосновките, да стоят на видно място в интернет, например - на сайта на Сметната палата.
Да ги видим как самите те оценяват работата си. И те да се видят. Мисля, че ще е полезно за всички.
